Решение № 10288 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4897/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Велико Търново, действащ чрез процесуалните представители главни юрисконсулти Василева и Маринова, срещу решение № 1465 от 14.04.2026 г., постановено по адм. дело № 51/ 2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е: 1) отменено решение № 1040-04-86/18.12.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него разпореждане [номер], на лице, оправомощено за ръководител на контрола по разходите на ДОО (държавното обществено осигуряване) в ТП на НОИ – Велико Търново, в частите им, с които е отказано заплащане на законна лихва върху възстановената сума по искането на А. Х. с входящ номер от 07.08.2025 г.; 2) върнато делото като преписка на ТП на НОИ – Велико Търново за ново произнасяне по молба, вх. № 1019-04-214/07.08.2025 г., само в частта й, касаеща искането на А. Х. за заплащане на законна лихва върху възстановената сума при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението; 3) осъдено ТП на НОИ – Велико Търново да заплати на А. Х. разноски по делото в размер от 260,76 евро с равностойност 510,00 лева. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска съдебното решение да бъде отменено, да се отхвърли уважената с него жалба на Х. срещу посоченото решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, което да се потвърди изцяло, и да му се присъдят понесените разноски за заплащане на държавна такса по касационното оспорване и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответницата по касация А. Х., действаща чрез пълномощника адвокат Димитрова, оспорва касационната жалба като недопустима, а в условията на евентуалност – като неоснователна. Моли жалбата да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати, а при условията на евентуалност – да се остави в сила атакуваното с нея решение на първоинстанционния съд, като се дадат коригиращи задължителни указания на административния орган. Претендира направените по делото разноски за касационната инстанция. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд – Велико Търново, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Неоснователно е възражението за недопустимост на ответниковата повереница, че липсва годен за обжалване съдебен акт, защото противно на твърдяното от нея, проверяваното съдебно решение не попада в изключенията на чл. 119 от КСО и не е съдебен акт с междинен характер. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VI-то отделение, намира касационната жалба за основателна. Атакуваният с нея съдебен акт страда от единият от твърдяните от касатора пороци, а именно материална незаконосъобразност, което обусловя наличието на касационното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. С процесните разпореждане от 31.10.2025 г. и решение от 18.12.2025 г. административните органи са отказали на Х. да й изплатят законна лихва върху възстановената й недължимо платена сума по отменено разпореждане за събиране на сума по ревизионен акт за начет. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че в частта им, касаеща отказа по искането на Х. за изплащане на лихва, тези административни актове са издадени в противоречие с материалния закон. Решаваща за този извод е преценката му, че в случая са приложими разпоредбите на чл. 128, ал. 1 и чл. 129, ал. 6 от ДОПК (Данъчно-процесуалния кодекс) по силата на препратката в чл. 114, ал. 5 към ДОПК, защото не се касае за осигурителни вноски. Великотърновският административен съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, която не е спорна и между страните, а спорът е бил правен относно това дали съществува ред, регламентиран от публичното право, съгласно който административният орган дължи лихва върху сума, която е възстановил на лицето, след като разпореждането за събирането й е било отменено. Съдът е разрешил този въпрос в противоречие с приложимия закон и с практиката на ВАС, VІ отд. по сходни казуси. Съществено е в тази връзка да се посочи, че докато в чл. 113 от КСО е уредено, че вземанията на НОИ се събират с лихва върху дължимата главница, то за дължимите от ДОО частноправни вземания (каквото е процесното) приложимата разпоредба на чл. 115, ал. 2 от КСО не е предвидена възможност главницата да се върне на правоимащото лице ведно с лихва – т.е. длъжностното лице, на което е възложен контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ, не разполага с уредена от закона материална компетентност да върне недължимо събраната главница ведно с лихва върху нея. Доколкото разпореждането не е издадено от орган по приходите на НАП (Националната агенция за приходите) и не касае публичноправни вземания, по отношение на каквито е препратката в чл. 114, ал. 5 от КСО, то разпоредбите на чл. 128, ал. 1 от ДОПК и чл. 129, ал. 6 от ДОПК са неприложими в случаи като процесния, а притезанието на физическото лице би могло да бъде удовлетворено по общия гражданскоправен исков съдебен ред – чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 84 от същия закон. Изложеното обуславя законосъобразността на процесните административни актове. Като е приел друго и ги е отменил в посочената част, Великотърновският административен съд е постановил противоречащ на материалния закон съдебен акт. Налице е отменителното основание на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, поради което неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо подложеното на касация решение следва да бъде постановено друго, с което се отхвърли като неоснователна жалбата до първоинстанционния съд на Х.. С оглед изхода на правния спор, на ответницата по касация не се дължат съдебни разноски, а на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените по делото разноски общо в размер на 306,78 евро, от които 102,26 евро платена държавна такса за касационно обжалване на решението на Административен съд - Велико Търново и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 102,26 евро за всяка съдебна инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение