Решение № 162 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2961/2014 г.

Решение № 162 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2961/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "ВА-МИ СТРОЙ" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, ул. "Александър Стамболийски" № 92, партер, офис 5, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Васил Митков Григоров, против решение № 8 от 02.01.2014 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 5636/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 231110497/27.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 638/26.03.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства - договори, фактури, приемо-предавателни протоколи, международни товарителници, свидетелските показания и ССЕ, които установяват осъществяването на спорните доставки чрез фактическото предаване на стоките и последващата реализация на същите стоки чрез ВОД за Германия. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Кирова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 231110497/27.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 638/26.03.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество "ВА-МИ СТРОЙ" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. март 2011 г. в размер на 11 317 лв. по три фактури, издадени от ЕТ "Ирис 2007 - Пламен Иванов" /№ 5/02.03.2011 г.; № 6/11.03.2011 г. и № 8/24.03.2011 г./, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС с мотиви за това, че облагаеми доставки на стоки не са осъществени. В резултат на това с РА не е признат деклариран в справката-декларация ДДС за възстановяване в посочения размер. АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА. Подробно е обсъдил извършеното от ревизиращия екип в хода на ревизията, резултатите от насрещните проверки, представените доказателства, констатациите в РД и РА, доводите на жалбоподателя, заключението на ССЕ и свидетелските показания и е обосновал извод за това, че те не доказват предаването и приемането на стоки между доставчика и получателя, нито последващата реализация на същите тези стоки чрез ВОД за Германия. Според настоящата касационна инстанция решението на първоинстанционния съд е правилно, постановено е в съответствие с нормите на материалния закон без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка е точно установена в съответствие със събраните доказателства. Изискването на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е правото на приспадане на данъка да се признава за данък, платен във връзка с получени от ДЗЛ стоки или услуги по облагаеми доставки. СЕС приема в своите решения по преюдициални запитвания, че в съответствие с членове 167 и 63 от Директива 2006/112 правото на приспадане на начислен ДДС е свързано с действително извършена облагаема сделка и упражняването на това право не обхваща ДДС, който се дължи по силата на чл. 203 от същата директива само защото е начислен във фактурата /Решение от 31 януари 2013 г. по дело 642/11 "Строй Транс" ЕООД; Решение от 31 януари 2013 г. по дело 643/11 "ЛВК - 56" ЕООД/. Тезата, че правото на приспадане на ДДС на получателя по фактурата следва да се признава само, когато е свързан с действително осъществена облагаема доставка СЕС застъпва и в решението по делото "Боник" /Решение от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11/. В т. 31 от същото съдът е посочил, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от Боник /получателя/ за извършването на облагаеми сделки. Жалбоподателят се домогва в процеса да докаже тезата си, че доставчикът му ЕТ "Ирис 2007 - Пламен Иванов" е придобил стоките чрез ВОД от Италия по фактури, издадени от NOVAGEST S. R. L. Същите са получени според обясненията на доставчика в склад, собственост на "Александър Логистикс" ООД, находящ се в Казичене на ул. "Трети март" № 1, който той ползва по силата на сключения на 13.12.2010 г. договор за наем. От този склад същите стоки са натоварени от превозвач ЕТ "Нези-Веселин Божков" и доставени в Германия на Aequitas Trade Betelligungs GmbH, Koln по фактури, издадени от "ВА-МИ СТРОЙ" ЕООД на това германско дружество. От доставчика са представени фактури, издадени му от NOVAGEST S. R. L., които въпреки указанията на съда не са преведени, поради което не се установява какви конкретно стоки и какви количества са описани в тези фактури. Представена е международна товарителница от 13.05.2010 г. и втора с нечетлива дата /л. 134 от делото/, в която в клетката за получател е положен печат на дружество, което не е ЕТ "Ирис 2007 - Пламен Иванов". Печатът не е и на собственика на склада "Александър Логистикс" ООД. Собственикът на склада "Александър Логистикс" ООД отрича да е сключвал договор за наем с ЕТ "Ирис 2007" или с NOVAGEST S. R. L., както и да е получавал и съхранявал в склада си стоки, изпратени от NOVAGEST S. R. L. Във връзка с реализацията на стоките чрез продажбата им на Aequitas Trade Betelligungs GmbH по делото е представена само една фактура - № 1/25.03.2011 г. на стойност 24 741.25 лв. без начислен ДДС поради осъществена ВОД /12 650 евро/ и международна товарителница от 25.03.2011 г. с превозвач ЕТ "Нези - Веселин Божков", в която е вписана дата на получаване на стоките 02.05.2011 г., както и една фактура за извършен транспорт, издадена от ЕТ "Нези-Веселин Божков", на жалбоподателя - № 902/02.05.2011 г. Според заключението на вещото лице по назначената ССЕ стойността на закупените от ревизираното дружество стоки по трите процесни фактури е 56 585 лв. От тях по фактура № 1/25.03.2011 г. са продадени на немското дружество стоки с отчетна стойност 21 790.36 лв. В счетоводството на дружеството-жалбоподател стоките са заприходени и съответно изписани само стойностно, а не аналитично по отделни артикули каквото е изискването на СС 2 "Отчитане на стоково-материални запаси". По счетоводни данни останалите стоки по трите фактури от ЕТ "Ирис 2007 - Пламен Иванов" са продадени на същото немско дружество с фактура № 15/02.05.2011 г. с отчетна стойност 34 321.85 лв. тази фактура обаче не е представена по делото. Към нея няма представена товарителница и фактура от превозвача. Плащания не са извършвани нито от жалбоподателя в полза на ЕТ "Ирис 2007 - Пламен Иванов", нито от германското дружество в полза на жалбоподателя. Вещото лице не установява идентичност между изписаните като продадени стоки в счетоводството на доставчика по процесните три фактури и продадените от жалбоподателя на германското дружество именно поради липсата на аналитична отчетност при жалбоподателя. Според показанията на свидетеля Иван Веселинов Иванов ЕТ "Нези-Веселин Божков" е извършило само един превоз за жалбоподателя през м. март 2011 г. Той лично е натоварил кашони от склад на "Александър Логистикс" ООД в Казичене и е подписал ЧМР. Не потвърждава да е имало опис на стоки или друг документ, който да е подписвал. В противоречие с показанията на свидетеля за една осъществена транспортна услуга свидетелката Румяна Кирилова Маринова - Василева, пълномощник на ЕТ "Ирис 2007", твърди, че от транспортната фирма "Нези" са осъществени два международни превоза през м. март 2011 г. При така установените факти се налага извод за това, че по отношение на стока на стойност 34 321.85 лв., отразено счетоводно при жалбоподателя като получена от доставчика по втората и третата фактури, не се представят доказателства, установяващи реализация чрез осъществяване на ВОД в Германия с получател Aequitas Trade Betelligungs GmbH. Вещото лице твърди, че е издадена фактура № 15/02.05.2011 г., но към нея няма приложена международна товарителница с четлива дата, нито фактура за транспорт. По отношение на представената фактура за транспорт № 902/02.05.2011 г. вещото лице не може да каже дали е към фактурата с № 15/02.05.2011 г. с оглед датата на издаването й или към фактура № 1/25.03.2011 г. Що се отнася до представеното ЧМР от 25.03.2011 г., то също не може по категоричен начин да се обвърже с фактурата от м. март 2011 г., доколкото в него има посочена и втора дата - 02.05.2011 г. Свидетелят, който твърди, че е подписал ЧМР от името на превозвача, не обяснява наличието на тези две различни дати, вписани в него - 25.03.2011 г. и 02.05.2011 г. Показанията на свидетелите относно мястото на товарене на стоките не се потвърждават от обясненията на собственика на склада. Поради изложеното, не може да се приеме, че жалбоподателят е доказал осъществяването на ВОД чрез процесните стоки за Германия и предаването им от доставчика в посочения склад чрез натоварване в транспортно средство на превозвача ЕТ "Нези -Веселин Божков". С оглед тези съображения решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по касация за двете съдебни производства следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 870 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение