Решение № 344 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 254/2008 г.

Решение № 344 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 254/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във връзка с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на В. Д. В. от гр. Т., срещу решение № 235/31.10.2007 г. по гр. дело № 404/2005 г. на Л. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба Н. Д. Й. от гр. П., Е. Ц. В. от гр. Я. и Р. М. И. от гр. Л., не изразяват становище по нея. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 117/21.09.2005 г. по гр. дело № 325/2004 г. на Т. районен съд, с което е отхвърлен установителния иск за собственост, както и искането за отмяна на нот. актове № 97/1975 г. и № 182/2003 г. въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, че ищците са сключили граждански брак на 3.05.1965 г., но след 1975 г. са се разделили фактически, като Е. В. заживяла в гр. Я., а В. Д. гр. Т., в имот, дарен от неговия баща, с нот.акт № 98/1975 г. и представляващ 1/2 ид. част от дворно място от 405 кв. м., урегулиран в парцел **** кв. 115 по плана на гр. Т., с който нот. акт праводателят Д. Д. е дарил и на дъщеря си Н. Д. другата 1/2 ид. част от дворното място. Обсъден е предходния нот. акт № 68/1970 г. за учредяване, в полза на ищеца В. Д. право на строеж - в същото дворно място от същия праводател. С последващ нот. акт № 97/1975 г. В. Д. е дарил на своята сестра Н. първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, застроена на 100 кв. м. и изградена в парцела, дарен от бащата на страните. Първият етаж се състои от кухня, ниша, две спални, детска стая, баня, с клозет и коридор, със самостоятелен вход от югоизточната страна, заедно с югоизточната маза и входа към него, както и 1/2 ид. ч. от таванското помещение, с разпределение на ползването върху съсобственото дворно място. Изрично в приложенията към нот. акт № 97/1975 г. е цитирана декларация от Е. Ц. В. (тогава съпруга на дарителя) за изразеното й съгласие с разпоредителната сделка с жилищния им имот, придобит по времето на брака. С последващ нот. акт № 182/2003 г. Н. Д. е дарила на сина си Р. М. процесния недвижим имот, който го е декларирал и заплащал съответния данък сгради и такса смет. След обсъждане на гласните доказателства - разпитани свидетели в съдебните инстанции, както и на писмените доказателства е аргументиран извода, че ищците не са доказали твърдяното от тях самостоятелно основание за придобиване на процесния недвижим имот, по силата на давностно владение, каквото не са манифестирали, защото отдаването му под наем и получаването на наемната цена не представляват действия за отблъскване на владението на неговия собственик. Другата ищца Е. В. не е упражнявала също фактическа власт върху имота, като към свой собствен, продължително и необезпокоявано в продължение на десет години, поради което решаващият съд е приел, че ищците не се легитимират, като собственици на процесния недвижим имот, придобит от двамата по давност. Касационният съд счита, че не са налице основанията, твърдяни от касатора за отмяна на въззивното решение, което е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са нарушени съществени процесуални правила. Неоснователен е касационният довод, че за периода 1975 г. до 2002 г. касаторът е отдавал под наем процесния имот и с това е демонстрирал явно и открито упражняването на фактическа власт, като към собствен имот. Действията на отдаване под наем не са разпоредителни, за да се мотивира извод, че с тях касаторът е демонстрирал воля да свои имота за себе си, в качеството си на владелеца, упражняващ фактическата власт, като собственик. Физическото действие-отдаване под наем на чужд имот няма вещноправни последици и представлява действие на обикновено управление на касатора- собственик на втория етаж и съсобственик на дворното място, който не е манифестирал пред ответниците явно и открито, че оспорва правата им на собственост върху имота, дарен от него през 1975 г. Отсъстват действия на касатора за отблъскване на упражняваното владение от надарената, съответно и владението на нейния син, в качеството му на преобретател на същия имот. По отношение на доводите, касаещи права и на ответницата по касация Е. В. касационният съд не ги обсъжда и не се произнася, защото са недопустими, поради отсъствие на касационна жалба в този смисъл. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение, затова