Решение № 9234 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15095/2010 г.

Решение № 9234 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15095/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на "Добрич - 2001" ЕООД - гр. Добрич и директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2053/18.10.2010 г., постановено по адм. дело № 898/2010 г. по описа на Варненския административен съд. "Добрич - 2001" ЕООД - гр. Добрич чрез процесуалния си представител адв. Ив. Стефанова обжалва решението в отхвърлената част срещу РА № 900526/24.11.2009 г., потвърден с решение № 826/22.01.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за допълнително определения за внасяне ДДС за данъчен период месец април 2007 г. на основание чл. 84 ЗДДС в размер на 6 251,62 лв. и лихви - 2 245,93 лв. Макар изрично да не е посочено, от изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевира оплакване за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа довод, че е приложил специалния режим на облагане на маржа съгласно чл. 144, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Относно събраните доказателства от италианския доставчик по обмен на информация съгласно чл. 5 от регламент № 1798/2003 г. с цел установяване на факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения касаторът твърди, че предоставената информация от италианската приходна администрация не може да се приеме като безспорно установен факт, ако не се подкрепя от съответните доказателства. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в посочената обжалвана част и отмяна в същата на ревизионния акт, както и присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 900526/24.11.2009 г., потвърден с решение № 826/22.01.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за определени данъчни задължения на "Добрич - 2001" ЕООД за данъчен период месец януари 2007 г. в размер на 3 508 лв. и лихви за забава от 1 378,40 лв. и за данъчен период месец декември 2007 г. в размер на 2 607,78 лв. и лихви за забава - 685,44 лв. Релевира се оплакване за неправилност на решението в тази обжалвана част поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Позовава се на определението за дилър по § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС и твърди, че към месец януари 2007 г. дружеството е имало такова качество и за него е била приложима глава Седемнадесета от закона. Според касатора ревизираното дружество не е било дилър по смисъла на чл. 85, ал. 1 ЗДДС (отм.), тъй като не е било регистриран като такъв по предвидения ред, а процесните доставки са извършени при действието на ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. и приложим е чл. 151, ал. 3 ЗДДС. Развити са доводи от касатора, че по новия ЗДДС не се изисква регистрация на лицето като дилър, а само обективно осъществяване на дейностите по закупуване, придобиване, внос на стоки втора употреба с цел последващата им продажба. относно приложението на чл. 151, ал. 3 ЗДДС са изложени доводи от касатора, че след като тази разпоредба намира приложение и за случаите на придобиване преди 01.01.2007 г. и затова е приложима и за конкретния случай, тъй като стоката е внесена в страната преди 01.01.2007 г. и затова не може да намери приложение разпоредбата на чл. 143 ЗДДС. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне жалбата на дружеството и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби, а обжалваното решение на съда счита, че е постановено при спазване на процесуалния и материалния закон и в двете му части по мотивите и съображенията следва да бъдат споделени. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразно начисляването от приходните органи на допълнителен ДДС на основание чл. 151, ал. 3 във връзка с чл. 86 ЗДДС, тъй като леките автомобили са закупени преди влизане в сила на новия ЗДДС от 01.01.2007 г. - през 2006 г. и по отношение на тях задълженото лице няма качеството на дилър по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, тъй като нормите на чл. 143 и сл. от ЗДДС, вкл. и разпоредбите на чл. 151, ал. 1 и 3 ЗДДС нямат обратно действие и не намират приложение за стоки, които са придобити по време на прилагане на ЗДДС (отм.). Изводите, направени от съда са, че данъчната основа правилно е определена от органите по приходите по общия ред, посочен в чл. 26 ЗДДС и нормата на чл. 27 ЗДДС не намира приложение. За доначисления ДДС за месец декември 2007 г. съдът е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен и в тази му част, обосновавайки се с разпоредбите на чл. 50, т. 2 във връзка с чл. 65, ал. 1 ЗДДС за автомобил, марка "Мерцедес", който е заведен в счетоводството на дружеството като дълготраен актив. Относно начисления ДДС с ревизионния акт за месец април 2007 г. в размер на 2 245,93 лв. за внесен 5 бр. автомобили от Италия, първоинстанционният съд е счел, че за ревизирания субект е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 във връзка с чл. 2, т. 2 ЗДДС предвид получения отговор по информационния обмен съгласно регламент № 1798/2003 г., от който е видно, че италианските доставчици са извършили ВОД и не са приложили маржа на цената и затова спрямо жалбоподателя не е налице разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДДС. С последната според съда е предвиден специален ред за облагане маржа на цената при продажба на стоки втора употреба от дилъри. Обжалваното решение е правилно постановено. По касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Безспорно установено по делото, че продадените през месец януари 2007 г. автомобили дружеството е придобило преди влизане в сила на ЗДДС от 01.01.2007 г., т. е. през 2006 г., както и че към момента на вноса им е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит. Законосъообразни са направените изводи от съда при прилагане на материалния закон, приемайки че разпоредбата на чл. 151, ал. 1 ЗДДС е неприложима за ревизираното дружество, тъй като тя дава възможност на т. нар. дилъри да прилагат общия ред на облагане, като според ал. 3 на същата правна норма данъчната основа се определя по чл. 26 и чл. 27 ЗДДС, но е неприложима за "Добрич - 2001" ЕООД, тъй като автомобилите дружеството е закупило още през 2006 г. и по отношение на тях няма качеството на дилър по смисъл, вложен в това понятие в § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. След като автомобилите са придобити чрез внос през 2006 г., то правилно дружеството е упражнило и правото си на приспадане на данъчен кредит към момента на вноса им. След като същите автомобили са продадени от ревизирания субект през 2007 г., то правилно за определяне на данъчната основа е приложена разпоредбите на чл. 26, но не и на чл. 27 ЗДДС. Като е отменил в тази част ревизионния акт, съдът правилно е приел, че не е следвало органите по приходите да начисляват допълнително ДДС на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 151, ал. 3 ЗДДС. Относно данъчен период месец декември 2007 г. правилно първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт, тъй като по фактура № 730/31.12.2007 г. за лек автомобил, марка "Мерцедес С-200", заведен в счетоводството на дружеството като дълготраен актив по с/ка 205 (т. е. автомобилът е закупен не с цел продажбата му, а за дейността на дружеството) е налице освободен ВОП по смисъла на чл. 50, т. 2 във връзка с чл. 65, ал. 1 ЗДДС и затова на основание чл. 86, ал. 3 от същия закон не следва да се начислява ДДС, съответно не се и ползва правото на данъчен кредит съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Неоснователно е оплакването на приходните органи, че чл. 86, ал. 3 ЗДДС ще е приложим само ако след ВОП, ревизираното дружество извърши последваща доставка. В цитираната правна норма са налице три хипотези за неначисляване на ДДС и една от тях е освободено ВОП, какъвто е настоящия случай. След като дружеството не е приспаднало ДДС при въвеждането на автомобила от Италия предвид излолжените мотиви, не дължи и начисляване на ДДС с оглед цитираните разпоредби. Предвид изложеното по-горе в тези обжалвани части решение е правилно постановено и не са налице основания за отмяната му с оглед посочените от касатора основания. Решението в посочената обжалвана част е правилно постановено и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на дирекция "Добрич - 2001" ЕООД. Законосъобразно съдът е приел, че правилно приходните органи са доначислили ДДС на "Добрич - 2001" ЕООД за месец януари 2007 г., позовавайки се на информационния обмен между данъчните администрации на Италия и България с оглед разпоредбите на Регламент 1798/2003 г., според която италиански търговец е продал на ревизираното дружество леки автомобили втора употреба, като за доставката е приложен общия ред - ВОД за италианския доставчик. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е счел, че по отношение на "Добрич-2011" ЕООД е налице ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДДС. Установено е по делото, че при тези доставки не е приложен маржа на цената и е следвало ревизирания субект да издаде протокол по чл. 117 ЗДДС и да го отрази в дневника за продажби и справката декларация. Оплакването, че съдът не е следвало да се съобразява с отговора на италианската приходна администрация по линията на информационния обмен, е неоснователно. Касае се за официална информация, формуляр "SCAC 2004", с която и приходните органи и съдът са длъжни да се съобразят, а касаторът не е представил други опровергаващи тази информация доказателства. Предвид изложеното и в тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, тъй като не са налице сочените от касатора касационни основания. Предвид изхода на делото и направените искания от касаторите за разноски, на дирекция "ОУИ" - гр Варна при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв., изчислено по компенсация. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,