Решение № 10913 от 27.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10728/2009 г.

Решение № 10913 от 27.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10728/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба на "ЕВН България Топлофикация" EАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив срещу мълчалив отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ да утвърди цени на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство, предложени от "ЕВН България Топлофикация" АД със заявление № Е-14-49-17/31.03.2009 г. за периода 2009/2010 г. и срещу решение № Ц-22/25.06.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта по раздел I, т. 2, с която ДКЕВР извършва корекция и утвърждава цени и елементи на необходимите приходи на дружеството за третата година от регулаторния период. Оплакванията в жалбата са незаконосъобразност на мълчаливия отказ, поради противоречието му с процесуалния и материален закон и несъответствие с целта на закона и за нищожност на решение № Ц-22/25.06.2009 г. поради издаването му от некомпетентен орган, неспазване на установената форма, както и незаконосъобразност на същото в оспорената му част, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на решението на ДКЕВР и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания за разглеждане на заявлението на дружеството за утвърждаване количества на електрическата енергия и произнасяне с решение, с което тези количества да бъдат утвърдени. Жалбоподателят претендира и направените по делото разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа, че жалбата е недопустима в частта, в която се обжалва мълчалив отказ на ДКЕВР, поради произнасяне с оспореното решение и неоснователна в частта, в която се оспорва решението на ДКЕВР. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, установи следното: С раздел I, т. 2 на решение № Ц-22/25.06.2009 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и 3 и чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), чл. 2, т. 1 и 2, чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а", чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия /НРЦТЕ/, чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а", чл. 19б и чл. 32а, ал. 1, т. 2 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), считано от 01.07.2009 г. утвърждава пределни цени на топлинната енергия и определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, за третия ценови период от тригодишния регулаторен период, за "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, град Пловдив, подробно посочени в т. 1 до 5 на решението. Производството пред ДКЕВР е образувано по заявление на вх. № Е-14-49-17/31.03.2009 г. на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД - Пловдив с искане за утвърждаване на цени на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство за ценови период 2009/2010 г., съгласно направените от дружеството обосновки в приложение № 1. Към заявлението са приложени подробно изброени документи. В Приложение № 1, "ЕВН България Топлофикация" ЕАД - Пловдив е заявило запазване на размера на необходимите годишни приходи - 58 153 хиляди лева и осигуряване на приходи чрез следните цени: 1. еднокомпонентна пределна цена на топлинна енергия с топлоносител водна пара - 251.15 лева/МВтч; 2. еднокомпонентна пределна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 87.59 лева/КВтч; 3. еднокомпонентна пределна цена на топлинната енергия с гореща вода за доставчици по чл. 149а от ЗЕ - 86.51 лв./КВТч; 4. еднокомпонентна цена на топлинната енергия с гореща вода за асоциации по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ - 86.51 лв./КВтч; 5. преференциална цена на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин - 224.18 лв./КВтч. Заявлението на жалбоподателя, както и на други търговски дружества за изменение на цени на топлинна и електрическа енергия са обсъдени от дирекции "Топлоенергетика", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" на ДКЕВР, които са изготвили доклад, с обстоен анализ на база на всички данни и получена информация и са направили обосновка и предложение за корекции на цените на топлинната и електрическа енергия от комбинирано производство за поредния ценови период от регулаторните периоди и вследствие изменението на цената на природния газ на дружествата в сектор "Топлоенергетика". Докладът е приет на закрито заседание на комисията, проведено на 25.05.2009 г. (протокол № 64 от 25.05.2009 г.). На 15.06.2009 г. ДКЕВР провежда закрито заседание. Разгледан е доклада на специалистите от 22.05.2009 г., и е прието решение, с което са направени корекции на цените на топлинната енергия и електрическата енергия от комбинирано производство за поредния ценови период от регулаторните периоди и вследствие изменение цената на природния газ на дружествата в сектор "Топлоенергетика". На 4.06.2009 г. е проведено закрито заседание на ДКЕВР, на което е приет проект за решение относно корекции на цените на топлинната енергия и електрическата енергия от комбинирано производство за поредния ценови период от регулаторните периоди и вследствие изменение цената на природния газ на дружествата в сектор "Топлоенергетика" и е насрочено обществено обсъждане на проекта на 9.06.2009 г. Общественото обсъждане е извършено на 9.06.2009 г. на открито заседание в сградата на ДКЕВР. На закрито заседание на ДКЕВР, състояло се на 25.06.2009 г., с протокол № 82 са разгледани постъпилите възражения и проекта за решение и е прието решение № Ц-22, с 11 гласа "за" от членовете на ДКЕВР. По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че жалбоподателя е заявил цени за третия ценови период, които включват ценообразуващи елементи, посочени в Наредбата за регулиране цените на топлинната енергия. Ценообразуващите елементи: индекс на инфлация, цена на природния газ и коефициент на подобряване на ефективността, не са възприети от ДКЕВР в размера, който е предложен от "ЕВН Топлофикация България" ЕАД - Пловдив, като индекса на инфлация е заявен от дружеството в размер на 7,8 %, а е намален от ДКЕВР на 4,3 %; коефициента на подобряване на ефективността е заявен като "0", а е определен от ДКЕВР на 1 % и цената на природния газ е заявена в размер на 420,00 лв., и е възприет от ДКЕВР в размер на 382,63. При утвърждаването на цените ДКЕВР е използвала въведения ценови изчислителен модел и е приложила формулата за годишни изменения на цените по време на регулаторния период по метода "горна граница на цени". Индексът на инфлация е утвърден от ДКЕВР в размер на 4,3 % на база на статистическа информация за периода м. април 2009 г. спрямо м. май 2008 г.; коефициентът на подобряване ефективността е определен по преценка на Комисията, а цената на природния газ също е определена по преценка на ДКЕВР, която е взела предвид предвижданията за изменение на цената на природния газ до края на 2009 г. Според вещото лице определените два елемента от Комисията по нейна преценка са в съответствие с дадените от ДКЕВР Указания и НРЦТЕ, като единствено по отношение на индекса на инфлация вещото лице счита, че следва да бъде взет предвид този индекс към края на предходен отчетен период, а отчетен период обикновено е календарната година. Индексът на инфлация за календарната 2007 г. е бил 8,4 %. Според вещото лице годишните корекции на цените по време на регулаторния период не предвиждат разглеждане на оперативни разходи, с изключение на разходите за основно гориво, за които е предвидена корекция по чл. 4, ал. 3 от НРЦТЕ. Останалите ценообразуващи елементи се изчисляват по въведения ценови модел и вещото лице не е установило никакви отклонения, което води до извод за правилното им определяне. Заключението не е оспорено от страните и съдът го кредитира като компетентно дадено. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните правни изводи: В частта, в която се атакува мълчалив отказ на ДКЕВР да "утвърди цени на топлинната и на електрическата енергия от комбинирано производство, както са образувани от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, гр. Пловдив и предложени със заявление вх. № № Е-14-49-17/31.03.2009 г. жалбата е недопустима, тъй като не е налице акт, подлежащ на оспорване. Като орган, натоварен с регулиране на дейностите в енергетиката (чл. 10, ал. 1 от ЗЕ) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране има правомощие да регулира цените, по които производителите продават ел. енергия на обществен доставчик (чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ) като се ръководи от принципите, въведени с нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗЕ и осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ). Анализът на текстовете налага изводите, че електроснабдителните дружества нямат правомощия по определянето на цените и комисията не е длъжна да приеме и утвърди предложените от тях цени за предоставяне на електроенергия (възприемането на обратното обезсмисля регулаторните функции на административния орган). Следователно непроизнасянето по направеното заявление на дружеството - жалбоподател не представлява мълчалив отказ по смисъла на закона (чл. 58, ал. 1 от АПК), поради което не подлежи на съдебен контрол. Освен това в случая не е налице отказ от произнасяне на административния орган, тъй като с решение № Ц-22/25.06.2009 г. ДКЕВР утвърждава цени за продажба на топлинна и електроенергия, т. е комисията постановява изричен акт, който поражда правни последици и който може да бъде оспорен от лицата, за които е неблагоприятен. Поради изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Жалбата е неоснователна. Решението в оспорената част /раздел I, т. 2/ е издадено от компетентния орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 30, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и в предвидената от закона форма, тъй като съдържа изброените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. В тази смисъл нормативно установената форма за издаване на решението е спазена, а доводите за липса на такава - са неоснователни. Обстоятелството, че с едно решение административният орган се произнася по искания на отделни и самостоятелни енергийни дружества, не съставлява нарушение на изискването на форма, тъй като актът съдържа всички необходими реквизити и в прерогативите на органа е да прецени дали да се произнесе с едно решение по отделни еднотипни искания или с отделни самостоятелни решения. Оспореното решение съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на административния орган. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на административния акт (такива се съдържат и в съпровождащите го документи - доклад, указания, протоколни решения), обсъдени са предложенията на енергийните дружества, като са изложени съображения, обосноваващи възприетия от комисията начин на формиране и определяне на цените и техните стойности. Ето защо доводът на дружеството - жалбоподател, че решението не съдържа мотиви е неоснователен. Решението на ДКЕВР в оспорената част е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Като орган, натоварен с функции по регулиране на дейностите в енергетиката (чл. 10, ал. 1 от ЗЕ) ДКЕВР разполага с правомощието да регулира цените за разпределението на топлинната и електрическа енергия - чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, съобразно правилата на раздел IV "Ценово регулиране" от глава трета на ЗЕ Ос и Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия Ос (НРЦЕЕ), приета с ПМС № 25 от 20.02.2004 г., и на Наредба за регулиране на цените на топлинната енергия /НРЦТЕ/, и двете издадени на основание разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. В случая са спазени предвидените в чл. 27 - 34 от НРЦЕЕ и на чл. 26 - 37 от НРЦТЕ процедури са спазени. Съгласно чл. 27 от НРЦЕЕ "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, гр. Пловдив, подава заявление до ДКЕВР за утвърждаване на размера на цените, като включва информацията и приложенията, предвидени в чл. 28 от наредбата. В съответствие със задължението по чл. 30 от наредбата комисията насрочва дата за открито заседание за обсъждане на заявлението, която оповестява по предвидения ред и публикува заявлението заедно с доклад на специалисти (чл. 30, ал. 2 от НРЦЕЕ). На закрито заседание регулаторният орган приема проект на решение по заявлението, с реквизитите по чл. 32 от наредбата, който подлага на обществено обсъждане (чл. 31 от НРЦЕЕ). Общественото обсъждане е проведено съгласно изискванията на чл. 14 от ЗЕ - за участие са поканени държавни органи, ведомства, организации, енергийни предприятия, граждани и търговски дружества, на които е предоставен 14-дневен срок за становища. Решението на регулаторния орган е взето след преценка на заявлението и обсъждане на становищата на заинтересованите лица на закрито заседание на комисията, след което е връчено на заявителя и е публикувано по реда на чл. 34, ал. 3 от наредбата. Комисията извършва корекция на цените за третия ценови период от регулаторния период чрез анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация, предоставена от заявителя, одобряване на необходимите приходи на енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността по лицензията, като е приложен метода за регулиране "Горна граница на цени", визиран в разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" от НРЦТЕ /обн. ДВ бр. 61/2007 г./ и на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" от НРЦЕЕ /ДВ, бр. 62/2007 г./. Описаният механизъм на утвърждаване на цени налага извода, че само ДКЕВР като регулаторен орган разполага с правомощието да определя цените. Докладът на специалистите от дирекции "Топлоенергетика", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" подпомага комисията при вземането на решение, но не е задължителен за регулаторния орган. Твърдението, че цените се определят от енергийните предприятия, а комисията ги регулира със задължителни указания, без да ги променя, е неоснователно. Действително комисията дава задължителни указания на енергийните дружества по силата на закона, но това не отменя правото й да утвърди цени съобразно нормативно установените методи и изисквания. Решението в оспорената част е постановено и при спазване на материалноправните разпоредби. Утвърдените от ДКЕВР цени са формирани в съответствие с изискванията на чл. 31, т. 1 от ЗЕ - същите се основават на обективни критерии и са определени, съобразно предварително зададени изисквания. В изпълнение на изискванията на чл. 36, ал. 1 от ЗЕ и чл. 5, ал. 8 от НРЦЕЕ комисията формира цените по предварително утвърдени указания, които съдържат необходимата за ценообразуването информация, която енергийните дружества представят, общите и специални изисквания на комисията, метода и начина на регулиране и образуване на цените. Като регулаторен орган ДКЕВР следва да определи цените като приложи единни критерии и методика, като се съобрази с нормативно установените изисквания и вземе предвид съдържащата се в заявленията на отделните дружества информация. Това изискване е изпълнено, а различните данни, подадени от дружествата обосновават и разликата в определените цени. Възражението за нарушение на материалноправните разпоредби, поради обстоятелството, че не е ясно кой метод за ценово регулиране по НЦРТЕ прилага ДКЕВР - "горна граница на цени" или "горна граница на приходи", също е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2, б."а" от НРЦТЕ, която норма е посочена като правно основание за постановяване на решението в оспорената му част, при утвърждаването на цените за дружеството - жалбоподател е приложен метода "горна граница на цени", съгласно който комисията утвърждава на енергийното предприятие цени за първата година от регулаторния период и ги изменя в края на всяка година от регулаторния период по посочената в текста формула, като цената за съответната година от регулаторния период, подлежаща на утвърждаване от комисията се формира от следните елементи: И - индексът на инфлация за предходен отчетен период, съобразно нейното влияние върху разходите на дружеството; Т - съответната година от регулаторния период и Х - коефициент на подобряване на ефективността". Същият начин на утвърждаване на цени и елементите, от които се определят са дадени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" от НРЦЕЕ. В заключението си вещото лице е посочило, че ДКЕВР е приложило правилно нормативно определената формула, като липсват отклонения от въведения ценови модел. Единственото изключение на ценообразуващия елемент "индекс на инфлация", който съгласно наредбата е индексът на инфлация за предходен регулаторен период, а комисията е определила индекса на инфлация за м. април 2009 г. спрямо месец май 2008 г. Така приетия индекс на инфлация от страна на ДКЕВР е взето предвид обстоятелството, че предходния отчетен период не е календарната година, а това е индексът на инфлация за по-близък до разглеждания момент - този на определянето на цените с оспореното решение на ДКЕВР. Поради това настоящият състав счита, че не е налице нарушение на нормативното изискване за определяне на индекса на инфлация от страна на ДКЕВР, още повече, че той е нормативно обвързан от влиянието му върху приходите на дружеството, които не се променят спрямо утвърдените такива от ДКЕВР. Правилно ДКЕВР е извършила корекция на заявената от дружеството цена на природния газ, като е ползвала прогнозната цена на газа до края на 2009 г. По отношение на елемента коефициент на подобряване на ефективността, заявен от жалбоподателя като 0 %, ДКЕВР е утвърдила 1 %, при даден в Указанията й 4 %. В тази връзка е неоснователно оплакването в жалбата, че този процент е необоснован, тъй като Комисията не взела предвид постигнатите от дружеството резултати за периода 2008 - 2009 г. ДКЕВР се е позовала именно на представените допълнително данни при определянето на размера на този елемент, поради което е същия е обоснован. Следва да се отчете и факта, че независимо от корекцията на заявените от дружеството цени, ДКЕВР е спазила определените от нея годишни приходи на същото. Утвърдените от ДКЕВР цени следва да възстановят икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните предприятия. В случая цените са определени след анализ и оценка на представената от дружеството информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ), т. е. комисията утвърждава ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани. Поради това са спазени принципите, предвидени в чл. 31, т. 3 и т. 4 от ЗЕ. Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че утвърдените от ДКЕВР цени са формирани при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по разпределение на топлинната и електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Ето защо доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението в атакуваната част с целта на закона са неоснователни. Поради всичко изложено съдът стигна до извода, че не са налице основания за отмяна на административния акт в атакуваната част. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното и направеното искане "ЕВН България Електроснабдяване" EАД, гр. Пловдив следва да заплати на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране сумата 150.00 лв. възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,