Решение № 12212 от 2.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5963/2020 г.

Решение № 12212 от 2.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5963/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Маркас – АС" ЕООД, гр. Хасково против Решение № 182 от 14.04.2020 г. на Администсъд – Хасково, постановено по адм. дело № 1367/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 26/06/3/0.0.3480/2/01/04/02 от 11.11.2019 г., издаден от Директора на Областна дирекция - Хасково в Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че съдът е игнорирал представените официални документи относно здравословното състояние на управителя на дружеството, установяващи, че същият не може да извършва земеделска и животновъдна работа. Сочи, че той е уведомил органа за настъпилите извънредни обстоятелства, поради което не носи отговорност за неизпълнение на задължението за подаване на заявка за второ плащане в срок. В подкрепа на тезата си развива аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на оспорения АУПДВ. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Областна дирекция – Хасково на ДФЗ, чрез процесуален пълномощник, с писмено становище оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС - Хасково е законосъобразността на АУПДВ № 26/06/3/0.0.3480/2/01/04/02 от 11.11.2019 г., издаден от Директора на Областна дирекция - Хасково на ДФЗ, с който на "Маркас – АС" е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор № 26/06/3/0.0.3480 от 31.10.2017 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо получено първо плащане по горепосочения договор. За да отхвърли оспорването първостепенният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 12.08.2016 г. "Маркас – АС" ЕООД е подало заявление за подпомагане по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програмата за развитие за селските райони /ПСРС/ 2014 – 2020 г. за финансова помощ в размер на 29 337 лева, от които първо плащане в размер на 19 558 лева. На 31.10.2017 г. между Държавен фонд "Земеделие" и дружеството е сключен Договор № 26/06/3/0103480 /договора/ за отпускане на финансова помощ по мярка 6. 3. В чл. 3, ал. 2, т. 2 от договора е предвидено, че второто плащане в размер на 9 979 лв. следва да се извърши в срок от три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектованата с всички изискуеми документи, съгласно Приложение № 11 към Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора, заявката за второ плащане следва да се подаде в срок до 01.07.2018 г. На 27.03.2018 г. е сключен Анекс № 1 към договора, с който е уговорен нов срок за изпълнение на бизнес плана, респективно и за подаване на заявката за второ плащане – до 01.07.2019 г. В неговите рамки, дружеството - ползвател не е подало заявление за второ плащане. С писмо изх. № 01-260-2600/534 от 25.02.2019 г. управителят на дружеството е уведомен от ДФЗ, че на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 3 се открива производство по издаване на АУПДВ. С уведомление вх. № 01-260-2600/534#1 от 26.03.2019 г. управителят на дружеството е депозирал възражение, като е посочил, че същото представлява и уведомление за възникване на непредвидени и форсмажорни обстоятелства – дългосрочна професионална нетрудоспособност. Към възражението са приложени – етапна епикриза, Експертно решение на ТЕЛК Димитровград № 1657-110 от 23.08.2017 г. със срок на валидност – две години и водеща диагноза: [диагноза] при степен на увреждане - 76%. Със Заповед № 03-260-РД864 от 03.06.2019 г. на Директора на ОД ДФ "Земеделие" – Хасково е открито производство по издаване на АУПДВ. Във връзка с депозираното възражение от дружеството, управителят е уведомен, че на този етап липсва новонастъпила причина, водеща до невъзможност за изпълняване на задълженията по сключения договор. Посочил е, че управителят на дружеството – ползвател не е задължен да полага труд сам, а за целта може да наеме работници, както и че следва да представи официален документ, издаден от компетентна институция за удостоверяване категорично настъпване на дългосрочна професионална нетрудоспособност. По този повод от управителя на дружеството е депозирано нова уведомление, към което е приложен Протокол на медицинска комисия – ортопедична ЛКК от 10.06.2019 г., съгласно която Ж. С. не може да извършва земеделска и животновъдна дейност. На 06.08.2019 г. до управителя на дружеството е изпратено писмо, с което е уведомен, че е открито ново производство по издаване на АУПДВ, като му е предоставена възможност в 14-дневен срок да направи писмени възражения. В указания срок, от страна на дружеството е депозирано възражение, с което се поддържат предходните уведомления за настъпване на дългосрочна професионална нетрудоспособност. Към възражението е приложено и решение на ТЕЛК № 458 от 09.07.2019 г., валидно до 01.07.2021 г., с определен процент трайно намалена работоспособност на С. в размер на 60 %. Възраженията на управителя на "Маркас- АС" ЕООД са преценени от ответника като неоснователни, като на 11.11.2019 г. той е издал оспорения АУПДВ № 26/06/3/0.0.3480/2/01/04/02 на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, с констатации, че при извършване на административна проверка за спазване на срока за подаване на заявка за второ плащане е установено нарушение на чл. 3, ал. 3 от Договора и чл. 33, ал. 4 от Наредба № 10. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е анализирал приложимите разпоредби от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанствата и предприятията" от ПРСР за периода 2014-2020 г. и сключения между дружеството и ДФЗ договор, като е приел за безспорно установено, че заявка за второ плащане не е подадена от ползвателя в срок до 01.07.2019 г. Във връзка със твърденията на дружеството за настъпила трайна нетрудоспособност на неговия управител решаващият състав е съобразил чл. 2, § 2 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. във вр. с т. 16, параграф единствен от ДР на Наредба № 10/2016 г., сочещ случаите, при които могат да бъдат признати "непреодолима сила" или "извънредни обстоятелства". Счел е, че здравословните проблеми на управителя не са свързани с "дългосрочна професионална нетрудоспособност" на дружеството - бенефициер и не са между обстоятелствата, които могат да бъдат признати за "непреодолима сила" или "извънредни обстоятелства". Уточнил е, че липсват данни заболяването на управителя да е професионално, доколкото няма доказателства същото да е настъпило под въздействието на вредни фактори на работната среда. Акцентирал е и върху липсата на експертно решение за потвърждаване на професионалния характер на заболяването. Поради това първоинстанционният съд е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от Наредба № 10/10.06.2016 г., съгласно която при неизпълнение на задълженията в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, ползвателят не възстановява полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани материално законосъобразни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 10/10.06.2016 г. при кандидатстване за второто плащане по чл. 10, т. 2 ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА и публикуван на електронната страница на РА, в съответната регионална разплащателна агенция и прилага всички изискуеми документи съгласно приложение № 11. В ал. 4 на същата норма е посочено, че ползвателите на помощта подават заявка за второ плащане не по-късно от конкретизирания в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ срок. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 10/10.06.2016 г. сочи, че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане, ведно с всички изискуеми съгласно приложение № 11 документи, в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ. В случая между страните не е спорно, че ползвателят не е подал заявка за второ плащане в уговорения срок до 01.07.2019 г. Спорът се концентрира върху приложимостта на чл. 37, ал. 4 от Наредба № 10/10.06.2016 г., съгласно която при неизпълнение на задължения в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства ползвателят не възстановява полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2. В този контекст неоснователни са доводите на касатора, че първостепенният съд е игнорирал представения протокол на ортопедична медицинска комисия от "Медицински център Хасково" ЕООД от 10.06.2019 г., в който е обективирано заключението, че Ж. С. не може да извършва земеделска и животновъдна работа. Съобразено е, че според експертно решение на ТЕЛК – Димитровград № 1657/23.08.2017 г. управителят на дружеството-ползвател е бил диагностициран с водещо заболяване -[заболяване], с процент неработоспособност поради общо заболяване в размер на 76 %, с дата на инвалидността, която предхожда сключването на договора за финансово подпомагане от 31.10.2017 г. Решаващият състав обосновано е подчертал, че като управител Ж. С. не е бил задължен да полага сам труд в ръководеното от него стопанство, а за целта е можел да наеме работници, които да извършат необходимата земеделска или животновъдна дейност за бенефициера на помощта – "Маркас- АС" ЕООД. При липсата на доказателство за наличието на дългосрочна професионална нетрудоспособност на управителя на дружеството ползвател, каквото би било експертно решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест по чл. 62, ал. 3 КСО, сами по себе си неговите здравословни проблеми не могат да обусловят извод за "дългосрочна нетрудоспособност" на дружеството - бенефициер. Поради това същите не са сред обстоятелствата, които могат да бъдат признати за "извънредни" по смисъла на чл. 37, ал. 4 от Наредба № 10/10.06.2016 г., респективно да обусловят приложимостта на чл. 37, ал. 4 от Наредба № 10/10.06.2016 г. Гореизложеното сочи, че първостепенният съд правилно е приел, че дружеството не е било възпрепятствано от "извънредни обстоятелства" и е следвало да подаде заявка за второ плащане до 01.07.2019 г. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, АС- Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ДФ "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 100 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение