Решение № 12997 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 470/2014 г.

Решение № 12997 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 470/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите против решение № 2980/25.11.2013 г., постановено по адм. д. № 1436/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 03251100043/16.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 478/11.08.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - Варна (понастоящем дирекция "ОДОП"), с който в тежест на "Делта текстил България" ЕООД - гр. Русе, са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 04, м. 07, м. 08 и м. 09.2010 г. общо в размер на 93 866.38 лв. и 8 439.94 лв.

Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата на "Делта Текстил България" ЕООД, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 245.79 лв.

Ответникът - "Делта Текстил България" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Валентин Иванов, в депозиран писмен отговор, излага доводи за правилност на решението.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд- Варна е образувано след постановената отмяна с решение № 5088 от 10.04.13 г. по адм. д. № 9856/12 г. на ВАС, Осмо отделение, на решението по адм. д. № 3127/2011 г. по описа на Административен съд- Варна, досежно допълнително начислен ДДС за данъчни периоди м. 02, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07 и м. 09.2010 г., като делото е върнато в тази част на Административен съд- Варна за ново произнасяне от друг състав на съда, при съобразяване с дадените в решението на ВАС указания.

При новото разглеждане на делото, решаващият съд правилно е очертал пределите на спора, а именно установените с РА допълнителни задължения на ревизираното дружество за данъчни периоди м. 04, 07, 08 и 09.2010 г. (задължения за период 02 и 05, установени с РА няма, а задължението за данъчен период м. 06 е било отменено в хода на административния контрол и преписката в тази част е върната за нова ревизия) общо в размер на 93 866.38 лв. главници и 8 439.94 лв.

За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд е приел, че РА в частта, предмет на разглеждане, противоречи на материалния закон, тъй като правото на данъчен кредит не е било упражнено без основание- налице са вътреобщностни доставки по смисъла на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, облагаеми със ставка 0. Счел е, че с оглед характера на ДДС, принципът на данъчен неутралитет изисква да се признае освобождаването от ДДС, ако са изпълнени основните изисквания, дори и ако данъчно-задължените лица са пропуснали някои формални изисквания. По- нататък в мотивите си съдът е достигнал до извода, че вътреобщностният характер на дадена доставка трябва да бъде признат в случай на последващи корекции при счетоводното отчитане, при условие, че са изпълнени обективните критерии, на които се основават определящите тази сделка понятия (така Решение на СЕС по дело С-146/05, т. 31). Според съда, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че произведените от жалбоподателя на територията на Република България стоки са били транспортирани в рамките и за целите на неговата икономическа дейност до територията на друга държава- членка и същите са били използвани за осъществяване на облагаеми доставки към краен получател в тази държава, липсата на коректно отразяване на сделките в СД и във VIES системата поради издаването на протоколи по чл. 117, ал. 2 ЗДДС от жалбоподателя не с българския, а с британския VIN номер, не може да доведе до промяна на техния характер, поради което установените от органите по приходите задължения за ДДС върху тези доставки следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. Приел е още, че протоколите за анулиране са извън ревизираните данъчни периоди, като резултатът по ЗДДС следва да бъде резултат евентуално на бъдещи ревизии.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 7 във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми доставки с нулева ставка на ДДС са ВОД, когато са изпълнени следните условия

1. да е налице издадена фактура за доставка на стоки с посочено основание за прилагане на нулева данъчна ставка за ДДС; 2. транспортен документ доказващ транспортиране на стоките от територията на Република България на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните (доставчик и получател) или за сметка на коя да е от тях; 3. доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в Република България; 4. получателят е данъчно задължено лице, или данъчно не задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка; 5. писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени.

От данните по делото се установява, че стоките са били транспортирани от България до Великобритания. Касаторът не спори, че "Делта текстил България" ЕООД - гр. Русе е регистриран за целите на ЗДДС във Великобритания, че и стоката е транспортирана до логистичен център откъдето е разпределяна и доставяна на крайните получатели. Транспортът на стоките е за сметка на дружеството-жалбоподател. Съобразно тези обстоятелства, в случая са изпълнени четирите от петте предпоставки за признаване на ВОД. Основния довод поради, който данъчната администрация не е признала ВОД, е че представените фактури не могат да бъдат свързани с превозените стоки, тъй като в тях са описани опаковъчни листи с номера, различни от тези по международните товарителници, както и че стоката е транспортирана до логистичен център във Великобритания и няма данни за крайните получатели.

Съдът обосновано е кредитирал твърденията на жалбоподателя, че пренареждането и пренатоварване на стоката, което се извършва при групажния транспорт, е възможна причина за разминаване между номерата на опаковъчни листи с тези по международните товарителници. В мотивите си подробно е описал и причините за анулиране на протоколите по чл. 117 от ЗДДС, а именно че в тях касаторът е посочил наличие британски VIN номер, а не български и деклариран ВОП, а не ВОД. Анулирането на грешно издадените протоколи е извършено чрез издаването на протоколи по реда на чл. 117, ал. 4 от ЗДДС. За транспортираните стоки до държава-членка, в която дружеството-жалбоподател е регистрирано за целите на ДДС са издадени протоколи на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС.

Анулирането на грешно издадените протоколи е извършено чрез издаването на протоколи по реда на чл. 117, ал. 4 от ЗДДС. За транспортираните стоки до държава-членка, в която дружеството-жалбоподател е регистрирано за целите на ДДС са издадени протоколи на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Действително няма данни за крайните получатели, но законът е разписал, че за доказване на ВОД алтернативно може да се представят или транспортен документ или писмено потвърждение. В случая са представени транспортни документи.

В случая съдът, с оглед установените пропуски е спазил принципа на ефективността прогласен по съединени дела 95/07 и СП 96/07 г. на СЕС, в които се сочи, че условията за приспадане на ДК следва да са такива, че да "не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на приспадане".

При така изяснената фактическа обстановка и представените доказателства, следва да се приеме, че законосъобразно съдът е достигнал до правния извод, че така представените доказателства могат самостоятелно да служат като доказателство за осъществен ВОД. Решението е правилно и следва да остане в сила.

С оглед изхода на спора не се дължат разноски в полза на касатора. Не се следва заплащане на разноски и на ответната страна, тъй като не се претендират такива в касационното производство.

Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение.