Решение № 14696 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4446/2018 г.

Решение № 14696 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4446/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени: 1 от И. К., от [населено място]; и 2 от Главния архитект на Столична община /СО/, чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт М.; и двете, против решение № 108 от 08.01.2018 г. постановено по адм. дело № 4511/2017 г. на Административен съд София-град, с което по жалба на Н. Г., от [населено място], е отменена Заповед №РД-09-50-391/27.05.2015 г. на главния архитект на СО. С двете касационни жалби се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците: Т. К., С. Г.а и А. П., редовно призовани, не се явяват. Вместо тях се явява пълномощникът им - адв. Димов, който изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Ответникът: Столична община, редовно призована, не се представлява. Останалите ответници-физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения: Първоинстанционното производство е второ по ред, след отмяна по реда на чл. 245, ал. 1 и сл. АПК на първоначално постановеното решение на АССГ, с решение по адм. дело № 12156/2016 г. на Върховен административен съд, второ отделение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Предмет на оспорване пред АССГ е била Заповед №РД-09-50-391/27.05.2015 г. на главния архитект на СО, с която на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ, е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР на кв. 23, м. "Железница", р-н "Панчарево", СО, изразяващо се в изменение границите на УПИ I-2 и преотреждането му в УПИ I-2, 1413, 1438; изменение на границите на УПИ II-818, съгласно графичната част на приложения проект. Недоволен от заповедта е останал Н. Г., като собственик на ПИ с идентификатор 29150.7104.3 по КККР на [населено място], СО, одобрена през 2011 г., част от който е включен в границите на УПИ II-818 по силата на действащия план за регулация, одобрен през 2001 г. По делото е установено, че УПИ II е за имот пл. № 818, като за частта от него попадаща в границите на УПИ II-818 няма данни за уреждане на сметки по регулация. С изменението на ПУП-ПР се променя вътрешната регулационна линия между УПИ I и II, като в едната й част, съвпадаща с имотната граница на ПИ 29150.7104.3 изменението е на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а в останалата й част е на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ - по съгласие на собствениците на имоти № 2, № 818 / идентичен на ПИ 1413 по КККР от 2011 г. / и № 1438, съгласно представените към преписката предварителни договори за прехвърляне на части от тези имоти към УПИ I и УПИ II, на основание чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ. При тези установявания е прието от съда, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на формата и на материалния закон, поради отсъствие на предпоставките за изменение по чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ, предвид липсата на съгласие на Н. Г. и С. А., за изменението по т. 6. Решението е правилно, със следните допълващи мотиви: Процесното изменение на ПУП-ПР засяга вътрешната регулационна граница между УПИ I и УПИ II, кв. 23 м. "Железница", р-н "Панчарево", СО. Изменението е предприето на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ, които основания визират различни хипотези, като съвместяването им е недопустимо. Недопустимо е в една част, между имоти № 2 и № 1413 / по одобрената КККР от 2011 г. / тази регулационна граница да се променя на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 - по взаимно съгласие на собствениците на тези имоти, а в друга нейна част, между имоти № 2 и № 3, тази граница да се променя на друго основание по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ - по имотни граници на основание влязлата в сила КККР на [населено място] от 2011 г. Вътрешната регулационна граница между УПИ I и УПИ II е една, поради което изменението й следва да почива на правно основание, относимо към всички нейни части. Разделянето на границата на две части, спрямо които органът е приложил различни основания за изменение, е незаконосъобразно. От друга страна правилно е прието, че основанието за изменение по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е неприложимо. Видно от графичната част на заповедта и комбинираната скица към заключението на СТЕ, изменената граница /защрихована в зелено/, не повтаря имотната граница между имоти № 2 и № 818 / идентичен на имот № 1413 по КК от 2011 г. /., съгласно влязлата в сила КК от 2011 г. Изменението на това основание изисква регулационните линии да съвпадат с имотните граници по одобрената КККР от 2011 г. като цяло. Тъй като в случая променената регулационна линия между двете УПИ-та не съвпада с имотната граница между имоти № 2 и № 818, не е налице основанието за изменение по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Този извод не се променя от факта, че в частта на новозаснетия имот № 3 / с КК от 2011 г. / процесната регулационна линия съвпада с имотната граница на този имот. Правилни са изводите на съда и за нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Както е посочено, за изменение на ПУП-ПР на това основание е необходимо съгласието на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, засегнати от изменението. Към датата на издаване на заповедта е в сила е действащия РП от 2001 г., по силата на който част от имот № 3 /оцветена на скицата към заключението на в. л. в оранжев цвят/ е включен в площа на УПИ II-818, без да има отреждане за нея и без данни за уреждане на регулационни сметки. При това положение, собствениците на тази част от имот № 3 се явяват съсобственици на УПИ II /до изменението на това УПИ по инициатива на някой от съсобствениците по § 8 ПР ЗУТ/, от което следва, че тяхното съгласие е предпоставка за изменението на ПУП на това основание. Тези собственици са ответникът Н. Г. и сестра му С. А., от които не е дадено такова съгласие. При липсата на съгласие за исканото изменение на ПУП-ПР на част от тези собственици, изменението на регулацията на посоченото основание е незаконосъобразно, въпреки съгласието на останалите собственици. Настоящият състав споделя и останалите правни изводи на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. Поради това оплакванията в двете касационни жалби се явяват неоснователни, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение