Решение № 14474 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3374/2020 г.

Решение № 14474 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3374/2020 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Национална полиция" в Министерството на вътрешните работи, гр. София, срещу Решение № 16 от 8.01.2020 г. на Административен съд – Варна, постановено по административно дело № 2558/2019 г. С обжалваното решение, по жалба на "Викинг Инс 2001" ЕООД, съдът е отменил негова Заповед № 3286 з-2888/19.07.2019 г., с която са отнети лиценз № 2692/22.05.2014 г. за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) на територията на Област Добрич и лиценз № 3126/29.05.2017 г. за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЧОД на територията на област Варна, издадени на "Агенция за сигурност Атлас" ЕООД. Касационният жалбоподател - директорът на Главна дирекция "Национална полиция" в Министерството на вътрешните работи, счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че едноличен собственик на капитала на "Викинг Инс" ЕООД е била Д. Дончева, на което дружество е издадена заповед № 3286 з-4804/22.11.2018 г. за отнемане на притежаваните лицензи. От 27.05.2019 г. на "Викинг Инс 2001" ЕООД едноличен собственик на капитала и управител става същото лице. Излага, че в конкретния случай е изпълнена хипотезата на чл. 47, т. 4 ЗЧОД като сочи, че ако се следва логиката на съда, че същата е неприложима, доколкото на "Викинг Инс 2001" ЕООД няма отнети лицензи, а са отнети лицензите на друго дружество, то възниква въпросът, в кои случаи тази разпоредба би била приложима. При отнет вече лиценз на едно дружество няма какво да бъде отнемано, поради което и съдържанието на самият текст би се обезсмислило. Моли съда да отмени решението. Касаторът се представлява от юрк. Х. Маркова. Ответникът по касационната жалба – "Викинг Инс 2001" ЕООД (с вписана в търговския регистър на 04.09.2020 г. промяна в правната форма - ООД), изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно съдът е установил, че отнемането на лицензите на "Викинг Инс" ЕООД не представлява основание за отнемане на лицензите на "Викинг Инс 2001" ЕООД. Касае се за две различни юридически лица. Наличието на свързаност между лица, осъществяващи дейност по ЗЧОД, е предпоставка за отказ за издаване на лиценз по чл. 47, т. 5, б. "д" ЗЧОД, а не по чл. 47, т. 4 ЗЧОД. Излага още, че не са налице доказателства за влизане в сила на заповедта за отнемане на лиценза на другото дружество. Моли съда да остави в сила решението. Претендира разноски по делото. Ответникът се представлява от адв. Н. Банков, Адвокатска колегия – Варна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното: "Агенция за сигурност Атлас" ЕООД, ЕИК 203030278, притежава лицензи за извършване на частна охранителна дейност № 2692/22.05.2014 г. и № 3126/29.05.2014 г. за видовете дейности по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност по т. 2 – охрана на имуществото на физически и юридически лица на територията на област Добрич и област Варна. На 28.11.2018 г. "Агенция за сигурност Атлас" се преименува на "Агенция за сигурност Архангел" ЕООД. На 27.05.2019 г. "Агенция за сигурност Архангел" ЕООД се преименува на "Викинг Инс 2001" ЕООД и едноличен собственик на капитала става Д. Дончева. На 4.09.2020 г. Д. Дончева е заличена като едноличен собственик на капитала. "Викинг Инс" ЕООД, ЕИК 1036551476, притежава лицензи за извършване на частна охранителна дейност. От 25.05.2016 г. до 28.05.2019 г. едноличен собственик на капитала на "Викинг Инс" ЕООД е Д. Дончева. На 28.05.2019 г. "Викинг Инс" ЕООД е преименувано на "Итали Сп" ЕООД и за едноличен собственик на капитала е вписана С. Павлова. На 22.11.2018 г. със Заповед № 3286 з-4804, директорът на ГД "Национална полиция" – МВР отнема лицензите на "Викинг Инс" ЕООД за извършване на частна охранителна дейност. Посочената заповед е оспорена от дружеството и по жалбата е образувано административно делото № 2557/2019 г. по описа на Административен съд-Варна. На 21.06.2019 г. "Викинг инс 2001" ЕООД е уведомено на основание чл. 26, ал. 1 АПК за започване на производство по отнемане на лицензи за извършване на частна охранителна дейност № 2692/22.05.2014 г. и № 3126/29.05.2017 г. Основание за отнемане на лицензите е влязъл в сила акт за отнемане на лицензи за извършване на частна охранителна дейност на "Викинг Инс" ЕООД, ЕИК 103651476 - Заповед № 3286 з-4804/22.11.2018 г. на директора на ГД "Национална полиция" – София. На 19.07.2019 г. със Заповед № 3286 з-2888, директорът на ГД "Национална полиция" – МВР, отнема, лицензите на "Викинг Инс 2001" ЕООД за извършване на частна охранителна дейност. Органът приема, с оглед на факта, че Д. Дончева е била едноличен собственик на капитала на дружеството "Викинг инс" ЕООД, ЕИК 103651476, наличие на основанията на чл. 47, т. 4, предл. 2 от Закона за частната охранителна дейност, т. е., че има влязъл в сила акт за отказ или за отнемане на лиценз за извършване на частна охранителна дейност, издаден в последната година. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът приема, че хипотезата на чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 4, пр. 2 ЗЧОД не е изпълнена, тъй като със заповед № 3286 з-4804/22.11.2018 г. са отнети лицензи за извършване на частна охранителна дейност на друго юридическо лице - "Викинг Инс" ЕООД, а не на жалбоподателя. Приема още, че не са представени доказателства за влизане в сила на Заповед № 3286 з-4804/22.11.2018 г. Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно. Основанията за отказ за издаване на лиценз за частна охранителна дейност са регламентирани в чл. 47, т. 1-5 ЗЧОД, а предпоставките за отнемането му са изброени изчерпателно в чл. 49, т. 1- 9 от същия закон. В случая административният орган се е позовал на чл. 49, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 4 ЗЧОД. Правилно решаващият състав е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като не са налице основания по чл. 47, т. 4 ЗЧОС – да има влязъл в сила акт за отказ или за отнемане на лиценз за извършване на частна охранителна дейност, издаден в последната 1 година по отношение на дружеството "Викинг Инс 2001" ЕООД. Осъществяването на посочените предпоставки по отношение на друг правен субект са без правно значение за приложението на цитираната разпоредба. Тя би била приложима в случаите на отнет или отказан лиценз (за която и да е дейност по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗЧОД) на същото дружество в посочения срок, каквито обстоятелства не се установяват, нито се твърдят по делото. Видно от изложеното, не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК, на ответника се дължат разноски, но по делото не са представени доказателства да са направени такива, поради което искането е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд