Решение № 979 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13419/2012 г.

Решение № 979 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13419/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив срещу решение № 2027 от 21.09.2012 г. по адм. дело № 3355/2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд - гр. Пловдив е отменил Решение № 482 от 25.11.2011 г. на ръководителя на ТП на НОИ (РУСО) гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № К-63706 от 31.10.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при РУСО гр. Пловдив, с което на Венета Христова Ненкова е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено от нея за периода от 18.04.2009 г. до 22.07.2009 г. включително обезщетение по чл. 53, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за отглеждане на малко дете в размер на 738,39 лв. главница и 357,24 лв. лихви. Безспорно е било установено по делото, че със заявление - декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО от 20.05.2009 г. Венета Христова Ненкова - Богданова е поискала да й бъде отпуснато обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 52а от КСО. Със същото заявление Венета Христова Ненкова - Богданова е декларирала, че притежава изискуемия осигурителен стаж, че е самоосигуряващо се, тоест осигурено, лице към датата, от която се иска отпускане на обезщетението - 18.04.2009 г. и е осигурена за общо заболяване и майчинство, както и че през периода на отглеждане на детето няма да упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице. Не е било спорно между страните обстоятелството, че за предходния период 1.01.2009 г. до 17.04.2009 г. Венета Христова Ненкова е получавала парично обезщетение за бременност и раждане, а след изтичането на този период е подала заявлението - декларация по чл. 53 от КСО за получаване на обезщетение за отглеждане на малко дете с период на плащане от 18.04.2009 г. до 30.11.2009 г. Исканото от нея парично обезщетение е било отпуснато и изплатено и за процесния период възлиза на 738,39 лв. В качеството си на самоосигуряващо се лице Венета Христова Ненкова от 21.08.2007 г. е избрала да се осигурява едновременно за фонд "Пенсии" и за фонд "Общо заболяване и майчинство". От 18.04.2009 г. Венета Христова Ненкова е заявила пред ТД на НАП с декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, че прекъсва дейността си. Данните по делото сочат, че същата е възобновена, считано от 1.12.2009 г., като за периода от 18.04.2009 г. до 30.11.2009 г. в НАП не са подавани декларации за възобновяването й. При тези безспорни между страните обстоятелства, осигурителният орган е счел, че към датата на настъпване на осигурителния риск отглеждане на малко дете - 18.04.2009 г., самоосигуряващото се лице Венета Христова Ненкова е с прекъсната дейност и не подлежи на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, поради което от тази дата тя не е осигурено лице по смисъла на КСО и няма право на парично обезщетение при отглеждане на малко дете за процесния период съгласно разпоредбите на § 1, т. 3 от ДР на КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от КСО във връзка с чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Пловдив е приел това становище за незаконосъобразно и е отменил решението на касационния жалбоподател. Съдът е приел, че съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата им дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност съгласно ал. 2 на същия чл. се удостоверява с подаването до НАП на декларация по образец, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство. Правилно Пловдивският административен съд е съобразил, че самоосигуряващите се лица по силата на чл. 53, ал. 5 от КСО имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. В тези случаи обективно самоосигуряващото се лице временно прекъсва трудовата си дейност. Ето защо правилен е изводът на този съд, че прекъсването на трудовата дейност е основна предпоставка за правото на самоосигуряващите се лица на обезщетение за отглеждане на малко дете и това обстоятелство се декларира и в т. 10 от заявлението-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. А според чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица прекъсването на трудовата дейност се установява с писмена декларация по образец. Вярно е, че с § 2, т. 1 на ПМС № 332 от 30.12.2009 г. в ал. 2 на чл. 1 е добавено изречение последно, което гласи: "Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО". До това допълнение обаче удостоверяването на прекъсването на дейността от страна на самоосигуряващите се лица за тези периоди по силата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица се е удостоверявало с подаването на декларация. Поради това е правилен изводът на Пловдивския административен съд, че Венета Христова Ненкова е изпълнила нормативно установено задължение и доколкото на 18.04.2009 г. за нея е възникнало правото да получава обезщетението по чл. 53 от КСО, то тя е декларирала временно прекъсване на дейността си, считано от същата дата, по причина именно отглеждането на малкото дете. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на касационния спор искането на Венета Христова Ненкова да й бъде присъдено заплатеното от нея възнаграждение в размер на 120 лв. за един адвокат в касационното производство следва да бъде уважено. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,