Решение № 15186 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6893/2010 г.

Решение № 15186 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6893/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Марияна Огнянова Балчева, от гр. Нова Загора против решение № 53/15.04.2010 г. по адм. дело № 42/2010 г. на Административен съд - Сливен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Сливен не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 53/15.04.2010 г. по адм. дело № 42/2010 г. Административен съд - Сливен е отхвърлил жалбата на Марияна Огнянова Балчева, от гр. Нова Загора срещу решение № 2/27.01.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Сливен, с което е потвърдено разпореждане № МП - 11066-3/17.12.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 98, ал. 7 от КСО. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорените актове са издадени от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила за неоснователни. По делото е установено, че с експертно решение № 2085/15.06.2007 г. ТЕЛК - Сливен е определила 54 % ТНР на жалбоподателката, което е породило правото и на получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. На 12.05.2008 г. Марияна Балчева се е явила пред ТЕЛК за преосвидетелстване, в резултат на което с ЕР № 1447/12.05.2008 г. са и определени 44% ТНР. Оспорващата е атакувала експертното решение пред НЕЛК, като няма данни производството да е приключило. С разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО е предвидено, че ако решението на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Визираната разпоредба намира приложение само в случаите, при които се обжалват експертни решения на органите на медицинската експертиза с определени 50% и над 50% ТНР, както при освидетелстване, така и при преосвидетелстване на лицата с увреждания. Това разрешение е детерминирано и от чл. 72 от КСО, съгласно който, за да бъде отпусната пенсия за инвалидност на едно лице трябва да му е определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, като осигурителното плащане се дължи от датата на придобиване на правото при условията на § 22м от ДР на КСО. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е поставил своето решение при точно издирване и прилагане на материалния закон. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. Отчитайки изхода на спора, съдът правилно е присъдил и дължимите разноски, определяйки техния размер в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОС на ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение