Решение № 781 от 17.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3716/2019 г.

Решение № 781 от 17.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3716/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР - Перник чрез юриск. З. Василева срещу решение № 2 от 08.02.2019 г., постановено по адм. д. № 307/2018 г. по описа на Административен съд- Перник в осъдителната му част. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от Б. Точев иск за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ или, евентуално – да намали съществено размера на присъденото обезщетение. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, ОД на МВР – Перник, се представлява от юриск. Зв. Василева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив по съображения, подробно развити в жалбата и устно – в хода по същество. Ответникът, Б. Точев от [населено място], редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. В. Босев, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение в атакуваната му част по съображения, подробно изложени в писмен отговор на касационната жалба и устно – в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Производството пред АС- Перник е образувано по два обективно съединени иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от Б. Точев от [населено място] срещу ОД на МВР – Перник. Претендира се обезщетение в размер на 10000 лв имуществени вреди – пропуснати ползи от невъзможността за пълноценно полагане на труд и практически лишаването на ищеца от тази възможност за исковия период от 19.08.2016 до датата на предявяване на исковата молба /30.05.2018 г. /, както и обезщетение в размер на 20 000 лв неимуществени вреди – негативни емоции за периода на престоя по задържането му в полицейското управление, стрес и негативни изживявания, в резултат на което ищецът е претърпял мозъчен инфаркт само ден след освобождаването му от ареста, и двата вида вреди -претърпени от него в резултат на отменената като незаконосъобразна по съдебен ред Заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР № 313 з -1868/19.08.2016 г. на инспектор – разузнавач в сектор "Противодействие на икономическата престъпност " при ОДМВР- Перник. Ищецът претендира и законната лихва върху поисканото от него обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главниците. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение, АС- Перник е отхвърлил иска на Б. Точев за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 000 лв и е уважил изцяло исковата му претенция срещу ОД на МВР – Перник за сумата от 20 000 лв неимуществени вреди за периода от началната дата на полицейското задържане на 19.08.2016 г. до датата на подаване на исковата молба -30.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2018 г. до окончателното изплащане на главницата. Със същото съдебно решение ОДМВР- Перник е осъдена да заплати на ищеца и съдебни разноски съразмерно на уважената част от претенциите в размер на 1 107 лв. Съдебното решение е обжалвано на касация само от ОДМВР –Перник в осъдителния му диспозитив, поради което в отхвърлителния му диспозитив по отношение претенцията на Точев срещу ОДМВР- Перник за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 000 лв, съдебният акт е влязъл в сила. За да постанови осъдителния диспозитив на съдебното решение, административният съд е приел, че предявеният по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е допустим като насочен срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК, както и поради обстоятелството, че към датата на предявяването му е налице отменен административен акт, от който се претендират вредите. Към делото е приобщено адм. д. № 417/2016 г. по описа на АС-Перник, приключило с решение № 359 от 11.11.2016 г, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лицето Б. Точев рег. № 313 з-1868/19.08.2016 г., издадена от инспектор-разузнавач в Сектор "Противодействие на икономическата престъпност" при ОДМВР- Перник. Цитираното по-горе съдебно решение е обжалвано пред ВАС, по повод което е образувано адм. д. № 14270/2016 г. по описа на ВАС, пето отделение, приключило с Решение № 3621/21.03.2018 г., с което е оставено в сила съдебното решение по адм. д. № 417/2016 г. по описа на АС-Перник. Административният съд е приел за доказани по делото осъществяването и на другите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които следва да бъдат налице кумулативно, за бъде уважена претенцията на Точев за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а именно: реално настъпване на твърдените от ищеца неимуществени вреди и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тези вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за полицейско задържане от 19.08.2016 г. Базирайки се на разпитаните по делото свидетели, събраните писмени доказателства – данни от медицински преглед на Точев от вечерта на задържането му, три броя амбулаторни листове от 22.08.2016 г., епикриза след проведено болнично лечение, както и на приетата като неоспорена по делото съдебно-медицинска експертиза, АС-Перник е заключил, че в резултат на незаконосъобразното полицейско задържане ищецът е получил тежка хипертонична криза- високо кръвно налягане, силно главоболие, по-изразено в дясната половина, шум в ушите, загуба на слуха в дясното ухо, световъртеж, стягане в гърдите, сърцебиене и световъртеж. Тези здравословни оплаквания са персистирали в следващите дни, като дори са увеличили интензитета си. Според СМЕ повишените стойности на кръвното налягане на Точев непосредствено след задържането му са довели до съдов спазъм на мозъчните съдове- констатирания на 23.08.2016 г. "мозъчен инфаркт- тромбоза на церебрални артерии". За да приеме за доказана и последната от изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - причинно-следствената връзка между вредите и отменената като незаконосъобразна заповед за полицейско задържане, съдът, позовавайки се отново на събраните по делото доказателства, е заключил, че от същите по несъмнен начин се установява пряка и непосредствена причинно –следствена връзка между получения от Точев мозъчен инфаркт и заповедта за полицейско задържане за срок от 24 часа. За да определи справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, административният съд се е позовал на обективните критерии, определящи понятието "справедливост" в този случай, а именно: характер на вредите, интензитет и времетраене на същите, и е приел че следва да бъде присъден пълният предявен размер от 20 000 лв. Съдебното решение в обжалваната му част е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна до постановяването му и в противоречие с материалния закон. По делото както в самата искова молба, така и в отговора на исковата молба / л. 24 по делото, втора страница/, така и с оглед представеното от самия ищец по делото писмено доказателство – Постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.05.2017 г., постановено по пр. пр. № 2408/2016 г. / л. 4 по делото пред АС-Перник /, се твърди и установява, че наред с издадената заповед за задържане, от която се претендират вредите, срещу ищеца е образувано и наказателно производство. Въпреки общите указания за разпределяне на доказателствената тежест между страните, дадени с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, съдът е следвало да укаже повторно на основание чл. 171, ал. 4 от АПК, че не сочат доказателства за датата на образуване на това наказателно производство, съответно – за датата, на която ищецът е уведомен за образуването му. Горните факти са от съществено значение за разкриване на обективната истина по спора- най-вече за установяване на пряката и непосредствена причинно - следствена връзка между отменения административен акт и претендираните от него неимуществени вреди. Ако преди датата на приемане на ищеца в болница, след който момент е установена диагнозата [диагноза], срещу същия е образувано цитираното по-горе наказателно производство и към този момент Б. Точев е знаел за образуването му, то претендираните от него неимуществени вреди биха били причинени не само от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане от полицейските органи, но и от образуваното срещу него наказателно производство- обстоятелство, което би се отразило поне на размера на присъденото обезщетение. Съдът е постановил решението си в нарушение на прогласените в чл. 7 и чл. 9 от АПК основни принципи в административния процес – принципът за истинност и принципът за служебното начало. В противоречие с тези принципи съдът не е упражнил правомощията си по чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, конкретизирани в чл. 171, ал. 4 от АПК и не е напътил страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Въпреки диспозитивното начало в исковото производство / каквото е и това по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ/, конкретният исков процес по силата на специалната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ се развива по реда на АПК, т. е. при действие на засиленото по АПК служебно начало, задължаващо съда, без да подменя посочения от ищеца ответник, да спазва основните принципи на АПК, вкл. и задълженията си по чл. 9 от АПК и чл. 171, ал. 4 от АПК. В резултат на това нарушение делото е останало неизяснено от фактическа страна, като за особено съществени фактически твърдения на страните не са събрани относимите доказателства. Предвид гореизложеното съдебното решение следва да бъде отменено и върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане, при което съдът следва да укаже на страните / предвид определената по закон доказателствена тежест /, че не сочат доказателства за конкретни обстоятелства, имащи съществено значение за разкриване на обективната истина по спора, а именно: на коя дата е образувано първоначалното наказателното производство срещу Б. Точев / доколкото по делото се съдържат доказателства, че първо такова е образувано пред ОСлС при Окръжна прокуратура- Перник/, прекратено с Постановление на РП- Перник от 26.05.2017 г. и на коя дата ищецът е бил уведомен за това производство. Едва след даване указания за събиране на горните доказателства, съдът следва да се произнесе налице ли са всички, изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение