Решение № 10116 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4106/2011 г.
ВАСПетчленен състав06.07.2011 г.докладчик т Надежда Джелепова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13778 от 17 ноември 2010 г., постановено по адм. д. № 837/2010 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10116 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4106/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Иванов Гелев - директор на Центъра за спешна медицинска помощ - София, чрез пълномощника му адв. Ваня Куцарова, срещу решение № 13778 от 17 ноември 2010 г., постановено по адм. д. № 837/2010 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е изменено решение № 243/15 декември 2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в една част, и е отхвърлена жалбата на Георги Гелев в останалата й част. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Комисия за защита от дискриминация, Елена Милева Янкова-Георгиева и Светлана Иванова Богданова, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на директора на Центъра за спешна медицинска помощ д-р Георги Иванов Гелев срещу решение № 243/15 декември 2009 г. на КЗД, с което е установено, че медицинският специалист Елена Милева Янкова-Георгиева е третирала различно пациента при регистриране на повикването, получено на 19 март 2008 г. в 20.17 ч. и като не е положила необходимите усилия за осигуряване на спешна помощ на пострадалия Румен Георгиев, адекватна за неговата възраст при посочената симптоматика е извършила пряка дискриминация по признак "възраст". Със същото решение за допускане извършването на установеното нарушение по признак "възраст" от длъжностно лице на Центъра за спешна медицинска помощ при осъществяване на дейността му е наложена глоба в размер на 400 лева на директора на Центъра д-р Георги Гелев. Съдът е приел, че с действията си Янкова-Георгиева е осъществила пряка дискриминация, но не по признак "възраст", а по признак "лично положение", поради което е изменил обжалваното решение на КЗД в тази част. Прието е също така, че отговорността за осъществена дискриминация е обективна и след като при изпълнение на дейността на Центъра е осъществена такава, то правилно на директора му е наложена глоба в посочения размер, като в тази част е отхвърлена подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му относно наличието на пряка дискриминация в действията на медицинския специалист Елена Янкова-Георгиева е законосъобразен. В обжалваното решение съдът е направил подробен анализ на проведения телефонен разговор, чрез който е направен опит да бъде повикана линейка, като въз основа на него е констатирал осъществяването на дискриминация, но по признак "лично положение". Този извод е подробно мотивиран, като доводите се споделят напълно от касационната инстанция. Неоснователни са възраженията, направени в касационната жалба, че за достигне до извода за извършването на пряка дискриминация по признак "лично положение" съдът е анализирал избирателно доказателствата, като не е взел предвид всички обстоятелства и факти, установени по делото. В подкрепа на това си възражение касаторът се позовава на края на проведения телефонен разговор, при който Янкова-Георгиева е престанала да се интересува от факта дали пострадалото лице е употребило алкохол или, като е предложила след установяване на точната локация на пострадалия да бъде проведен нов разговор от точно определен телефонен номер. Действително, в обжалваното решение точно тези реплики не са коментирани, но това не се е отразило на правилността на решението. Същественото в случая е установяването по несъмнен начин на наличието на различно третиране на пострадалото лице, изразяващо се в мястото, на което се е случил инцидента и начина, по който е съобщено за него. Посочените реплики на Янкова-Георгиева, посочени от касатора, не са довели до промяна в отношението й към пострадалия, като в крайна сметка линейка не е била изпратена. Законосъобразен е и извода, че при установената дискриминация и предвид обстоятелството, че е осъществена при извършването на правно регламентирана дейност на Центъра за спешна медицинска помощ, правилно КЗД е наложила глоба на директора на Центъра. Правилно и в съответствие с материалния закон е приетото, че отговорността за осъществената дискриминация е обективна. Релевантно е обстоятелството, че при изпълнение дейността на Центъра е осъществена дискриминация, което е достатъчно основание за налагане на глоба на неговия директор. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,
Цитирани разпоредби
2- чл. 4, ал. 1
- чл. 4, ал. 2