Решение № 4625 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14431/2019 г.

Решение № 4625 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14431/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 14 от 18.11.2019 г., постановено по адм. д. № 463/2019 г., Административен съд – Русе, е отменил по жалба на "ДМВ Петрол" ЕООД, ЕИК 200901840, Заповед за налагане на ПАМ № 10369/25.02.2019 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" Велико Търново в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, за запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр. Лом, ул. "Лудовико Миланезе" № 2, и забрана за достъпа до нея за срок от 14 дни. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от директор на Дирекция "Оперативни дейности" Велико Търново в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител юрк. К. Николова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Русе е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Русе и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "ДМВ Петрол" ЕООД, ЕИК 200901840, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Иван Ведър" № 1, ет. 4, представляван от В. Илиев, чрез процесуалния му представител адв. Г. Механджиева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението Административен съд – Русе е отменил по жалба на "ДМВ Петрол" ЕООД, ЕИК 200901840, Заповед за налагане на ПАМ № 10369/25.02.2019 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" Велико Търново в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, за запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр. Лом, ул. "Лудовико Миланезе" № 2, и забрана за достъпа до нея за срок от 14 дни. Решаващият съд е описал /стр. 2 – 4 от решението, л. 65 – 66 от делото/ установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед. Прието е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, в това число са посочени фактическите и правните основания за нейното издаване. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материално-правните разпоредби и при несъблюдаване на целта на закона. Мотивите в тази насока са изложени на стр. 5 – 8 от решението, същите са твърде подробни, за да бъдат възпроизвеждани в настоящето изложение, като систематизирани се свеждат до следното: 1. Възпроизведени и тълкувани са разпоредбите на чл. 186, чл. 187 ЗДДС и от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, уреждащи задълженията на лицата, търгуващи с течни горива, да подават информация до НАП за определяне на наличните количества горива. Посочено е, че административният орган е този, който следва да обоснове с конкретни обективни данни факта на извършеното нарушение, вероятността нарушителят да извърши друго такова и необходимостта от налагане на ПАМ за определен срок. 2. Изложени са мотиви, защо съдът приема, че в конкретния случай не е установено по несъмнен начин извършването на нарушение, за което е наложена принудителна административна мярка. В тази връзка е акцентирано на следните обстоятелства: а/ От доказателствата по делото се установява действително, че на 7.02.2019 г. в НАП са постъпили данни по установената дистанционна връзка, които не отразяват реалната доставка на течно гориво, даващи възможност за определяне на наличните количества горива и извършените доставки. б/ В същото време се установява, че дружеството в качеството си на лице, което извършва продажби на течни горива, е въвело в експлоатация фискално устройство, има изградена дистанционна връзка с НАП, използва нивомерна измервателна система за обема на течните горива, която има информационен изход за свързване с централното регистриращо устройство на ЕСФП, на устройството е осъществяван метрологичен контрол, има сключен договор за сервизно обслужване, поставените стикери и пломби са налице, ползва електронна система от одобрен тип, ползва лицензиран софтуер. По силата на тези данни не може да бъде направен извод, че дружеството не е изпълнило задълженията да подава информация до НАП, в актовете на приходната администрация не се сочи извършването на действие от страна на служители на дружеството, които да са в пряка връзка с предаването на некоректни данни на 7.02.2019 г. Същевременно в административното производство са игнорирани писмените обяснения на обслужващите бензиностанцията, в това число и уведомлението от обслужващия нивомерната система сервиз. Следва да бъде отчетен и факта, че за грешно подадената информация от дружеството са научили в деня на проверката на 13.02.2019 г., като в същото време са налични разпечатани дневни финансови отчети при приключване на смяната, които отразяват реалните обеми на горива в резервоарите. Акцентирано е на събраните по делото гласни доказателства, които установяват, че програмното осигуряване на нивомерната система се нарушава при токов удар, което е наложило обновяване на софтуера, като в тази насока съдът е кредитирал изцяло показанията на разпитания свидетел Г. Сивов. На основание изложеното е направен извод, че липсва основание да се приеме за безспорно установено, че дружеството жалбоподател е нарушило реда или начина за подаване на коректни данни към НАП, налице е формално твърдение за нарушение, което е останало бланкетно и не изпълнено с факти. Прието е, че събраните по делото гласни доказателства опровергават констатациите на протокола за извършена проверка за изпълнение на задължението по чл. 3, ал. 3 от цитираната по-горе Наредба, което прави издадената заповед за налагане на ПАМ незаконосъобразна. На отделен ред са изложени мотиви, че за да бъде законосъобразна една подобна заповед, наложената ПАМ следва да е в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Преценявайки фактите по делото решаващият съд е направил извод, че наложената мярка не съответства на целта на закона и на изискванията на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК, доколкото не е налице основание за предприемане на действия за предотвратяване извършването на нарушения на фискалната дисциплина. Решението на Административен съд – Русе е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба са за неправилност на решението на административния съд поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая няма извършено нарушение на задължението за подаване на данни до НАП относно количествата горива, като неизпълнението на това задължение води до негативни последици за фиска. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Процесната заповед за налагане на ПАМ на дружеството е по повод установено от приходните органи нарушение от данъчно задълженото лице, изразяващо се в това, че на 7.02.2019 г. е подадена некоректна информация относно наличното гориво в резервоарите на стопанисвана от дружеството бензиностанция, , или дистанционната връзка с НАП не дава възможност да се определи наличното количество гориво в резервоарите на ЕСФП. На това основание заповедта за ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Настоящата инстанция споделя този негов извод, тъй като същият е обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. Основният спорен въпрос между страните пред първоинстанционния съд е относно това, дали е налице неизпълнение на законово задължение за подаване на данни към НАП относно доставени и получени количества горива. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че това нарушение не е установено и констатациите на съставения констативен протокол от органа по приходите са оборени от жалбоподателя по надлежен ред. Настоящата съдебна инстанция споделя този извод и го намира за логически обоснован на фактите по делото. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция по приходите. Относимите разпоредби на чл. 118 ЗДДС в случая се тези на: алинея 6, според която всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива; алинея 10, според която данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях; данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. От друга страна нормата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите определя, че всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива; за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. В същото време нормата на чл. 118, ал. 11 ЗДДС въвежда изключения, при които данни по алинея 10 не се подават. Едно от тях е това по т. 5 - получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет. Предвид изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция намира издадената заповед за налагане на ПАМ за незаконосъобразна по следните аргументи: По делото е установено, че дружеството има монтирана в търговския обект нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от цитираната Наредба. По какви причини същата е подавала некоректни данни на посочената дата към НАП е обстоятелство, които не е установено. Важното и същественото е, че по делото липсват данни/твърденията, че неподаването на данни е станало в резултат на виновно поведение на задълженото лице, поради манипулация на системата или други подобни неправомерни действия. Следва да бъде посочено, че изводите на първоинстанционния съд в тази насока се потвърждават и от още няколко обстоятелства – резервоарът, за който не са подадени коректни данни има такъв обем, че в него не може да бъде доставено такова количество гориво/доставеното количество е по-голямо от обема на резервоара, а в него е имало и остатъчни количества/ и са налице данни от извършена проверка на митническите органи към същия период, при която е установено какво точно количество и вид гориво е постъпило в резервоара и че явно става въпрос за техническа грешка /подадена информация за доставено гориво от друг тип в други резервоари/. В същото време при проверката е установено, че полученото количество гориво е било коректно въведено в ЕСФП, което прави лишено от логика информацията за доставката му да не бъде подавана до НАП по електронен път и по този начин да бъде укривана. Това прави необоснована констатацията, че неподаване на данни лишава НАП от възможност да се определи наличното количество гориво в резервоара на ЕСФП, а от там да бъде определен коректно размера на данъчните задължения. В светлината на цитираните по-горе разпоредби дори да има извършено нарушение от страна на търговеца във връзка със задължението за предаване на данни по чл. 118 ЗДДС, то допуснатото нарушение не е толкова съществено и определеният срок за налагане на ПАМ се явява в нарушение с принципа за съразмерност, установен с чл. 6 АПК, в която насока също са изложени мотиви от първоинстанционния съд. Най-накрая следва да бъде съобразено и становището на самия административен орган, изразено в резолюция за освобождаване от административно-наказателна отговорност, № 426773 – F473343/8.04.2019 г., приложена на л. 32 – ЗЗ от настоящето дело, с която на осн. чл. 28, б. "а" ЗАНН дружеството е освободено от административно-наказателна отговорност. След като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата като незаконосъобразна, Административен съд – гр. Русе е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,