Решение № 6629 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15229/2011 г.

Решение № 6629 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15229/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Любомир Ивов Стойчев от гр. София срещу решение № 4223 от 26.09.2011 г. по административно дело № 1931/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № АЛ 30/05.01.2011. на началник отдел Пътна полиция - за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б."б" от Закона за движение по пътищата / ЗДвП/, " временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността". Касаторът, лично и чрез процесуален представител, в съдебно заседание поддържа жалбата и моли съда да отмени оспореното решение като неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Представя писмени бележки и претендира разноски. Ответникът - началникът на отдел "Пътна полиция"-СДВР не е взел становище в съдебното производство. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред съда заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б."б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността. В заповедта са изложени мотиви, че с акт за установяване на административно нарушение № 801071/01.01.2011 г. е установено, че на 01.01.2011 г., около 03.55 часа, в гр. София на бул. "Самоков", Любомир Ивов Стойчев е управлявал МПС след употреба на алкохол 0,7 на промила, установено с с протокол за химическа експертиза№ 11/03.01.2011 г., В акта е констатирано, че водачът е лъхал на алкохол, направен е тест с алкомер, който е отчел положителен резултат- 0.84 промила, на водача е издаден талон за медицинско изследване на кръвта. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че са установени материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, чието действие е обвързано от посоченото в заповедта прекратително условие. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено е въз основа на доказателствата по делото. В акта за установяване на административно нарушение е посочено, че на 01.01.2011 г., около 03.55 часа, в гр. София на бул. "Самоков", Любомир Ивов Стойчев е спрян за проверка, водачът е лъхал на алкохол, направен е тест с алкомер, който е отчел положителен резултат- 0.84 промила, на водача е издаден талон за медицинско изследване на кръвта. След извършване на медицинско изследване на кръвта е установено, че Стойчев е управлявал МПС след употреба на алкохол - 0.7 на хиляда - видно от химическа експертиза № 11/03.01.2011 г. По делото не се оспорват констатациите, съдържащи се в АУАН, както и в обжалваната заповед, относно обстоятелството, че Стойчев е управлявал МПС след употреба на алкохол, който факт е установен с медицинско изследване на кръвта. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДП, редовно съставените актове по ЗДП имат доказателствена сила до доказване на противното, като от страна на касатора не е оборена тази доказателствена сила с допустимите процесуални способи. Неоснователни са твърденията на касатора, че обжалваното решение е постановено при допуснато нарушение на чл. 5 АПК и на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Основните доводи на жалбоподателя в тази насока са, че със заповедта наказанието на касатора е било удължено от 4 месеца, както е според наказателното постановление на 6 месеца, съгласно заповедта за налагане на ПАМ. Без значение в настоящото производство е обстоятелството, дали издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е законосъобразно или не, както и какво е наложеното наказание или какъв е неговия размер, тъй като двете производства/ по налагане на административно наказание и по налагане на принудителна административна мярка/ имат различен предмет и различна цел. За разлика от реализирането на административно наказателната отговорност по конкретно административно наказателно обвинение, наложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание и не е обвързана от вида или размера на наложеното наказание. Именно за това тя се прилага под прекратително условие "до решаване на въпроса за отговорността" на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца. Наложената ПАМ няма характер на наказание и не се влияе от наложеното наказание. Неоснователно е и твърдението за липса на материалните предпоставки на чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП за налагане на предвидената ПАМ. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП предвижда, че за а осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В конкретния случай безспорно установено е че водачът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда- 0.7 на хиляда, което е установено с медицинско изследване т. е налице е първата от предвидените в закона хипотези за налагане на съответната ПАМ. Заповедта за налагане на ПАМ е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДв. П е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от Закона и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката е наложена именно на водач на МПС, който е управлявал МПС, след употреба на алкохол- 0,7 на хиляда, установено с медицинско изследване на кръвта. В конкретния случай е осъществена хипотезата на чл. 171, т. 1б. б, ЗДвП. Административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" до решаването на въпроса за отговорността на лицето, но за не повече от 6 месеца. Ето защо обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта, преследвана от ЗДП. Неоснователен е и довода на касатора за неправилно тълкуване от страна на съда на израза " до решаване на въпроса за отговорността". От една страна тълкуването на този израз е без значение за законосъобразността на издадената заповед за налагане на ПАМ, а е относим единствено към изпълнението на същата заповед, което обаче е извън предмета на настоящото производство. От друга страна, само за яснота следва да се отбележи, че настоящата инстанция споделя извода на административния съд, че въпросът за отговорността може да се счете за решен едва след влизане в сила на наказателното постановление, а не след издаването му от административно наказващия орган, в каквато насока са доводите на Стойчев. В случай че административният орган задържа свидетелството за управление на МПС на касатора, след изтичане на срока посочен в заповедта, или след решаване на въпроса за отговорността, с влязло в сила наказателно постановление, то тогава ще е налице незаконосъобразно действие или бездействие на органа, което не се основава на заповед или на нормативен акт и редът за защита на касатора ще е друг, а не този - по обжалване на заповедта за налагане на ПАМ. Доводът, че в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗДвП, която към момента на установяване на нарушението е отменена не обосновава извод за допуснато съществено нарушение. Правото на защита не е ограничено или затруднено. Същата правна норма е трансформирана в ал. 3, т. 1 на чл. 5 и съдържа идентична забрана за управление на ППС под въздействие на алкохол. При наличието на тази уредба промяната в номерацията на правната норма не води до извод за нарушение на правото на защита на жалбоподателя. От друга страна приложимият закон в случая е разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, чиито правни последици се свързват с отнемането на свидетелството за управление на МПС. Цитираната разпоредба правилно е издирена и приложена от органа, именно тя е посочена в обжалваната заповед като правно основание за издаване на акта. Първоинстанционният съд е обсъдил всички възражения, направени от жалбоподателя, които се правят повторно пред касационната инстанция. Неоснователно е и възражението, че АУАН е съставен от некомпетентно лице. Видно от приложената заповед № I з-1687/02.07.2010 г. на министъра на вътрешните работи и протокол от 22.12.2010 г., Борислав Николакиев Борисов е издържал успешно изпита по ЗДП, съгласно изискването на т. 1.3 от заповед № I з-1687/02.07.2010 г. на министъра на вътрешните работи и следователно е разполагал с материална компетентност да издаде АУАН, въз основа на който е наложена обжалваната ПАМ. Предвид изложените съображения, като е отхвърлил жалбата Административен съд София - град е приложил правилно материалния закон и е постановил правилен и обоснован съдебен акт, нестрадащ от посочените в касационната жалба пороци. При този изход на спора неоснователна е претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на съдебни разноски, с оглед на което същата следва да се остави без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение