Решение № 4344 от 28.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6378/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М. от гр.София чрез адв. Юруков срещу Решение 2616 от 18.04.2024 г., постановено по адм. дело 2493/2023 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения осъдителен иск. Редовно призован за съдебно заседание, Е. Д. М. се явява лично и с процесуалния си представител адв. Юруков, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, Народното събрание на Република България, редовно призован, се представлява от юриск. Стойкова, която оспорва касационната жалба. По същество поддържа доводи за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение по съображения, подробно развити устно в съдебно заседание, както и в писмени бележки по същество. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, намира касационната жалба за допустима - подадена е в срок и от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С атакуваното решение е отхвърлен изцяло предявеният от Е. Д. М. от гр. София иск срещу Народното събрание на Република България за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени му от незаконосъобразно бездействие на ответника в периода от 02.03.2022 г. до 13.06.2022 г. да се произнесе по подадени от него жалби с погрешно посочени номера в исковата молба и действителни номера: вх. ПГ-47-2194-Е-11/02.03.2022 г., вх. ПГ-47-2194-Е-12/02.03.2022 г. и вх. ПГ-47-2194-Е-13/02.03.2022 г., с които е подаден сигнал за извършени срещу личността на ищеца престъпления , както и за корупция по високите етажи на властта в РБългария. За да стигне до този правен резултат, административният съд, след анализ на Глава трета от Конституцията на Република България и разпоредбата на чл. 205, ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс, както и на отговорността за вреди по чл.203 от АПК във вр. с чл. 1 и следващите от ЗОДОВ, е приел, че визираното в НПК задължение за уведомяване на органите на досъдебното производство има характер на административна дейност, но само в случаите, когато то се извършва в кръга на службата, т.е. чрез властнически метод от длъжностни лица. Макар Народното събрание като орган на власт да не представлява държавно учреждение по смисъла на чл. 93 от Наказателния кодекс, би могло да се допусне, че служителите в администрацията му изпълняват служба в държавно учреждение и за тях е налице визираното задължение в чл. 205, ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс за уведомяване, тъй като според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, администрацията на Народното събрание подпомага и осигурява организационно-технически и експертно парламентарната институция, а в § 7, ал. 2 от ДР служителите в администрацията на Народното събрание са определени като парламентарни служители. Според съда обаче такова задължение по закон не възниква за Комисиите на Народното събрание и за отделните народни представители, на вниманието на които са пуснати трите жалби, от незаконосъобразното бездействие за произнасяне по които се претендират вредите. Съдът е заключил, че от съдържанието на подадените от ищеца жалби, не се установяват данни за извършени престъпления от общ характер , доколкото съдържат единствено оплаквания във връзка с постановената от съда присъда, поради което длъжностните лица от администрацията на Народното събрания са преценили и препратили жалбите с вх. ПГ-47-2194-Е-11/02.03.2022г., ПГ-47-2194 -Е-12/02.03.2022г. и ПГ-47-2194-Е-13/02.03.2022г. на Министъра на правосъдието, а с писмо КПЧ-447-2194-Е-1 от 30.03.2022г., подписано от председателя на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите ищецът е бил уведомен, че жалбите са препратени. По горните съображения административният съд е приел, че не се установяват твърдените в исковата молба фактически бездействия, противоречащи на нормативно възникнали задължения за действия, поради което искът е неоснователен и въпросът за наличие на вреди, произтекли от тези бездействия, както и наличие на причинно следствена връзка не следва да бъде изследван. Съдебното решение е недопустимо по следните съображения : Първоначалната искова молба / именувана жалба / е предявена от Е. Д. М. пред Софийски районен съд с вх. 119927/13.06.2022г., по повод което е образувано гр.д. 31487/2022г. по описа на СРС. Със свое определение 4435/01.02.2023г. СРС е прекратил производството по гр.д. 31487/2022г. и е изпратил делото по компетентност на Административен съд- София град с мотива, че се претендират вреди от нарушаване правото на Европейския съюз чрез незаконосъобразното бездействие на администрацията на Народното събрание по отношение придвижването и/ или произнасянето по предявени от ищеца жалби, които отношения не били равнопоставени, а се касаело за неизпълнение задължения на длъжностни лица при осъществяване на държавна власт, поради което и на основание чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ спорът бил подсъден не на общия, а на административния съд. Въз основа на това прекратително определение пред АССГ е образувано адм.д. 2493/2023г. по описа на АССГ, приключило с обжалваното в настоящото производство съдебно решение. Въпреки обстоятелствената част и петитума на първоначалната искова молба и множеството уточнителни молби към нея, указващи на претенции за вреди, причинени от служители на Народното събрание и/ или Комисии на Народното събрание, и, въпреки направеното от ищеца в съдебно заседание по делото, проведено на 22.01.2024г. искане за прекратяване на производството по делото и повдигане на препирня за подсъдност пред смесен петчленен състав на ВКС и ВАС с мотива, че вредите не са причинени от административна дейност, а от дейността на Народното събрание като орган на държавна власт, поради което делото следва да бъде разгледано от общите съдилища / становище, подкрепено в същото съдебно заседание и от представителя на компетентната Прокуратура /, АССГ е приел, че дейността, която Народното събрание е следвало да извърши по реда на чл.205, ал.1 от НПК, от неизвършването на която ищецът претендира обезщетение за вреди, съставлява по същността си административна дейност, поради което не е повдигнал препирня по реда на чл.135, ал.5 от АПК. В конкретния случай не намира приложение разпоредбата чл.134, ал.2 от АПК, доколкото не се касае за местна подсъдност, а за подведомственост на делото на общите или на административните съдилища. Съгласно Тълкувателно постановление 1 от 29.09.2016г. по т.д. 1/2015г. по описа на ВКС, ОСГТК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегии на ВАС съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е недопустим. В упражняване на правомощията си по чл.218, ал.2 от АПК настоящият състав на ВАС, трето отделение намира, че обжалваното съдебно решение е недопустимо, тъй като предметът на спора не е подведомствен на административните съдилища. Съгласно т.2 от Тълкувателно постановление 2 от 19.05.2015г. по т.д. 2/2014г. по описа на ВАС, ОСС на Първа и Втора колегии на ВАС и ОСГТК на ВКС делата по искове за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на органите на съдебната власт са подсъдни на гражданските съдилища. На още по-силното основание следва да се приеме, че делата от незаконосъобразни действията и бездействия на администрацията, служители и/ или Комисии на Народното събрание също са подсъдни на гражданските съдилища. Предвид гореизложеното съдебното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на същия съд с указания да повдигне препирня за подсъдност пред смесен петчленен състав на ВКС и ВАС по реда на чл.135, ал.5 от АПК, без произнасянето на който състав въпросът с подведомствеността на спора не би бил решен окончателно, съответно не би могло да се гарантира постановяването на допустим съдебен акт по съществото му. Водим от горното и на основание чл.221, ал.3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение