Решение № 8353 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13379/2014 г.

Решение № 8353 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13379/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Палетекс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София чрез пълномощника му адв. Цветков против решение N 1120 от 24.06.2014 г., постановено по адм. д. N 1578/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗД № 024/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите в община Созопол, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци, такси и услуги" при общината. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдорпоизводствените правила и необоснованост. По-конкретно оспорва извода на първостепенния съд за валидност на процесния акт, тъй като в решението бил изследван единствено въпросът дали същият е издаден от компетентен орган и в установената форма, без да са изложени мотиви за наличието, респ. липсата на други пороци, обуславящи нищожността му. Наред с изложеното, съдът не се произнесъл по наведените в жалбата доводи, което представлявало съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на решението. В допълнението към касационната жалба излага съображения за материална незаконосъобразност на процесния акт, като твърди, че съдът по силата на служебното начало дължал произнасяне по този въпрос. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и произнасяне по съществото на спора, при което административният акт бъде прогласен за нищожен, или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответникът - началник отдел "Местни данъци, такси и услуги" при община Созопол, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Административният съд - Бургас е отхвърлил жалбата на "Палетекс" ЕООД против Акт за установяване на задължение по декларация N 24 от 31.05.2012 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци, такси и услуги" при община Созопол, с който са определени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2005-2011 г., мълчаливо потвърден от началник отдел "Местни данъци, такси и услуги" при община Созопол. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че следва да се произнесе само по възражението на нищожност на процесния АУЗД, тъй като жалбата е подадена извън преклузивния срок по чл. 149, ал. 3 АПК, поради което е преклудирано процесуалното право на оспорване законосъобразността на административния акт. Посочил е, че след като жалбата пред по-горестоящия административен орган е подадена на 26.06.2012 г., то последният дължи произнасяне в срока по чл. 57, ал. 1 АПК, т. е до 10.07.2012 г. включително, а жалбоподателят е разполагал с възможност да оспори акта в срок до 11.08.2012 г., което не е сторил. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на дружеството от 12.06.2013 г., т. е. оспорването по чл. 145, ал. 1 АПК е просрочено. Първостепенният съд е изложил съображения за валидност на АУЗД, тъй като актът е издаден от компетентен орган и в предписаната писмена форма. Не е установил наличието на други особено съществени нарушения, които да обосноват нищожността на акта, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. От данните по делото се установява, че при провеждане на производството по оспорване на АУЗД, както пред по-горестоящия административен орган, така и при съдебното оспорване, приложение намират разпоредбите на ДОПК (чл. 144, ал. 1 ДОПК). Съгласно чл. 155, ал. 1ДОПК решаващият орган се произнася в 60-дневен срок от изтичането на срока по чл. 146 ДОПК, т. е. срокът за произнасяне на по-горестоящия административен орган в случая изтича на 02.09.2012 г., към който момент началник-отдел "Местни данъци, такси и услуги" при община Созопол не се е произнесъл, следователно на основание чл. 156, ал. 4 ДОПК процесният АУЗД се смята за мълчаливо потвърден. 30-дневеният срок за съдебно оспорване (чл. 156, ал. 5 ДОПК) е изтекъл на 02 октомври 2012 г., а жалбата пред Административен съд Бургас е подадена на 12.06.2013 г., следователно правилно е приета от първоинстанционния съд за просрочена. Приетият в решението извод за валидност на оспорения АУЗД е в съответствие с доказателствата по делото и закона. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ в производствата по установяване на задължения за местни данъци и такси служители на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите. По делото безспорно е установено, че АУЗД N 24 от 31.05.2012 г. на старши инспектор в отдел "Местни данъци, такси и услуги" при община Созопол е издаден от надлежно упълномощен за това служител, който е с правата и задълженията на орган по приходите, поради което съдът правилно е преценил, че актът е издаден от компетентен орган. Неоснователно е и оплакването, че решаващ орган в производството по оспорване на процесния АУЗД е кметът на община Созопол, на който е следвало да бъде изпратена преписката за произнасяне. Решаващ орган в производството по установяване на задължения по декларация по Закона за местните данъци и такси е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, т. е. началникът на отдел "Местни данъци, такси и услуги" при община Созопол, до който е отправена и жалбата, наименувана възражение (л. 23). Спазена е и писмената форма за издаването на АУЗД, с оглед на което е направен верен извод за липса на достатъчно съществен порок във формата, основание за обявяване нищожността на същия. Решението е постановено в съответствие с приложимите материално-правни норми и съдопроизводствените правила. Касационният съдебен състав състав изцяло споделя съображенията на административния съд за липсата на други основания за нищожност по смисъла на чл. 146, т. 3-5 от АПК, които да обосноват този най-тежък порок на акта, поради което не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение по чл. 168, ал. 2 от АПК. Наведените оплаквания за липсата на мотиви в АУЗД, поради което не може да се установи по каква методика е изчислена ТБО, и как е формиран нейният размер, както и това за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, касаят законосъобразността на акта и правилно, предвид просрочието на жалбата, не са били разгледани от първоинстанционния съд. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което първоинстанционното решение като правилно следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд