Решение № 2325 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6555/2018 г.

Решение № 2325 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6555/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Профилирана природо-математическа гимназия "Акад. Иван Ценов", гр. Враца, бул. "Демокрация" № 18 срещу Решение № 109 от 21.03.2018 г. на Административен съд, гр. Враца, постановено по административно дело № 15/2018 г.

С обжалваното решение съдът отменя Заповед № 3414-1654 от 03.04.2017 г. на директора на Профилирана природо-математическа гимназия "Акад. Иван Ценов", с която на основание чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование на В. Г. – ученик в [номер] клас за учебната 2016/2017 г., е наложена санкция "преместване в друго училище" до края на учебната година.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – директорът на Профилирана природо-математическа гимназия "Акад. Иван Ценов", счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно - за неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Съдът неправилно е приел наличие на правен интерес от оспорване на заповедта у нейния адресат. Не е отчел, че оспорената заповед не може да бъде изпълнена, тъй като наказанието е срочно – в рамките на учебната 2016/2017 г., както и с оглед на чл. 106, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 01.09.2016 г. за организация на дейността в училищното образование (Наредба № 10). Позовава се на чл. 142 АПК.

Алтернативно излага доводи за неправилност на съдебното решение. Необосновани счита изводите на съда за допуснати в хода на дисциплинарното производство съществени нарушения на производствените правила. Излага подробно фактите по делото и прави анализ на всеки от тях като счита извода на съда за несъответен на доказателствата. Сочи, че съдът е възпроизвел буквално мотивите на отмененото съдебно решение, с което неправилно е приложил материалния закон и е излязъл извън дадените задължителни указания на касационния съд. Прави подробен анализ на установените нарушения и сочи, че доказването на едното от тях, с оглед на чл. 49, ал. 1, т. 4 от Наредбата за приобщаващото образование (отм.); , е достатъчно, за да бъде наложена санкцията.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на В. Г. срещу Заповед № 3414-1654. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. И. Иванова, Адвокатска колегия, гр. Враца.

2. Ответникът по касационната жалба – В. Г., не взема становище.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно, в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът установява от фактическа страна, че:

1. В периода 15.09.2016 г. – 03.04.2017 г. В. Г. е бил ученик в [номер] клас на Профилирана природо-математическа гимназия "Акад. Иван Ценов" (ППМГ), гр. Враца.

2. На 25.10.2016 г. В. Г. удря с електрошок друг ученик – деянието е вписано в дневника на класа, дневника на педагогическия съветник и в дневника на посещенията от родители и ученици. Проведени са срещи с родителите на ученика.

3. На 12.12.2016 г. в Дневника за регистриране случаите на тормоз сред учениците при Профилирана природо-математическа гимназия "Акад. Иван Ценов" е вписано сбиване между В. Г. и Х. М. – ученици в [номер] и в [номер] клас като ученикът Г. е нанесъл побой на другия ученик, образувана е преписка в районното управление на Министерството на вътрешните работи, която е изпратена на районната прокуратура с мнение за предприемане на мерки по реда на Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, с постановление на районния прокурор е отказано образуването на досъдебно производство. Проведени са срещи с родителите на ученика.

4. На 15.12.2016 г., със Заповед № 2311-05551, директорът на ППМГ определя екип за осигуряване на подкрепа за личностно развитие на ученика В. Г. и утвърждава план за личностното му развитие.

5. На 05.01.2017 г., 18.01.2017 г., 30.01.2017 г., 09.02.2017 г., 06.03.2017 г. и 07.03.2017 г. в Дневника на допълнителната група за подкрепа е вписано, че ученикът В. Г. демонстративно пуши цигари пред входа на училището.

6. На 20.01.2017 г., със Заповед № 2669-0909, директорът на ППМГ налага на В. Г. санкция "забележка" за неизпълнение на задълженията му на ученик – направени 7 неизвинени отсъствия.

7. На 27.01.2017 г. директорът на ППМГ уведомява директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Враца, за предстоящо налагане на ученика В. Г. на санкция "предупреждение за преместване в друго училище" поради направени 122/3 неизвинени отсъствия.

8. На 09.02.2017 г., със Заповед № 2884-1124, директорът на ППМГ налага на В. Г. санкция "предупреждение за преместване в друго училище" за неизпълнение на задълженията му на ученик – направени 122/3 неизвинени отсъствия.

9. На 02.03.2017 г. Координационният съвет в ППМГ, с оглед на проявената от ученика В. Г. физическа агресия – тормоз от трето ниво, препоръчва индивидуална работа с ученика и го насочва за консултиране с училищен психолог.

10. На 09.03.2017 г. в Дневника на допълнителна група за подкрепа е вписано, че ученикът В. Г. блъска по стълбите на училищния коридор друг ученик като застрашава живота му.

11. В периода 01.01.2017 г. – 15.03.2017 г. в дневника на групата за допълнителна подкрепа са вписани действия на ученика В. Г. възпрепятстващи протичането на учебните часове и нарушаващи училищния ред.

12. На 16.03.2017 г. е проведена среща между директора на ППМГ и ученикът В. Г. във връзка с предстоящо налагане на санкция "преместване в друго училище" като ученикът е поканен да даде обяснения, но отказва. За срещата е съставен Протокол № 1, подписан от директора и педагогическия съветник.

13. На 20.03.2017 г. директорът на ППМГ уведомява родителите на ученика В. Г. за откриване на процедура по налагане на санкция "преместване в друго училище" за допуснати 151/3 неизвинени отсъствия – нарушение на чл. 199, ал. 1, т. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), и провеждане на заседание на Педагогическия съвет на 28.03.2017 г.

14. На 21.03.2017 г. директорът на ППМГ уведомява директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Враца за предстоящо налагане на ученика В. Г. на санкция "преместване в друго училище за направени 151/3 неизвинени отсъствие като е посочена и датата на заседанието на Педагогическия съвет – 28.03.2017 г.

15. На 21.03.2017 г. директорът на ППМГ отправя искане до директора на Дирекция "Социално подпомагане" за консултиране на ученика В. Г..

16. На 27.03.2017 г. Ученическата комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в ППМГ разглежда поведението на ученика В. Г. относно действията му на 12.12.2016 г. и на 09.03.2017 г. като предлага на Педагогическия съвет да му наложи санкция "преместване в друго училище" за срока по чл. 202, ал. 2 ЗПУО поради неспазване на задълженията: да съхранява авторитета на училището, да допринася за развитие на добрите традиции, да зачита правата, честта и достойнството на другите, както и да не прилага физическо и психическо насилие, да не носи оръжие и други предмети, които са източник на повишена опасност; да спазва правилата за поведение в паралелката и училището, да спазва правилника на институцията.

17. На 28.03.2017 г. Координиращият екип за подкрепа на личностното развитие дава становище за изчерпване на механизмите за въздействие върху вътрешната мотивация и преодоляване на проблемното поведение на ученика В. Г..

18. На 28.03.2017 г. Педагогическият съвет, на свое заседание на което са присъствали и двамата родители на ученика В. Г., и след като ги изслушва, взема решение за налагане на ученика на санкция по чл. 199, ал. 1, т. 4 ЗПУО и чл. 47, ал. 1, т. 4 и чл. 56, ал. 4, т. 1 – 5 от Правилника за дейността на училището – "преместване в друго училище" за срока по чл. 202, ал. 2 ЗПУО за неизпълнение на изискванията на чл. 172, ал. 1, т. 2, 3, 5, 6, 9, 10 и 11 ЗПУО и чл. 32, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 7, 15 и 16 от Правилника за дейността на училището.

19. На 03.04.2017 г., със Заповед № 3414-1654, директорът на ППМГ, на основание чл. 259, ал. 1 ЗПУО, чл. 19, ал. 2, т. 17 от Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалности (Наредба № 12), във вр. с чл. 203, ал. 1 и чл. 199, ал. 1, т. 4 ЗПУО, чл. 56, ал. 1 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 4 от Наредбата за приобщаващото образование, чл. 47, ал. 1, т. 4 и чл. 50, ал. 1 и 2 и чл. 56, ал. 4, т. 1 -5 от Правилника за дейността на училището и предложението на Педагогическия съвет по Протокол № 7 от 28.03.2017 г., налага на В. Г. санкция "преместване в друго училище" за учебната 2016/2017 г., за допуснати над 15 неизвинени отсъствия; използван на 25.10.2016 г. електрошок срещу съученик; нанасяне на побой на съученик на 12.12.2016 г.; застрашаване на живота на съученик на 09.03.2017 г.; пушене пред входа на училището; възпрепятстване на нормалното протичане на учебните часове; системно и грубо нарушаване на училищния ред – представляващи неспазване на задълженията по чл. 172, ал. 1, т. 2, 3, 5, 6, 9, 10 и 11 ЗПУО и чл. 32, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 7, 15 и 16 от Правилника за дейността на училището.

20. В хода на съдебното производство съдът разпитва свидетелите Г., баща на ученика, и К., негов съученик.

21. На 03.08.2017 г., с Решение № 310, постановено по административно дело № 241/2017 г., Административен съд, гр. Враца, отменя Заповед № 3414-1654.

22. На 03.01.2018 г., с Решение № 55, постановено по административно дело № 11291/2017 г., Върховният административен съд отменя Решение № 310 и връща делото на същия за ново разглеждане от друг състав.

23. В хода на съдебното производство съдът разпитва свидетелят Иларионова – педагогически съветник в Профилирана природо-математическа гимназия "Акад. Иван Ценов".

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в исканата от закона форма, а оспорването е от лице, за което е налице правен интерес независимо от невъзможността заповедта да бъде изпълнена поради приключване на учебната година, за която е наложена.

Съдът приема, че заповедта е издадена при нарушение на чл. 204, ал. 3 ЗПУО и чл. 59, ал. 1 от Наредбата за приобщаващото образование, тъй като не са налице доказателства ученикът да е бил изслушан - не е бил лично поканен, а поканена е майката на ученика. Отказът на ученика да бъде изслушан не е оформен с подписа на двама свидетели. В протокола от заседанието на Педагогическия съвет от 28.03.2017 г. не е посочено ученикът поканен ли е и защо не е изслушан. В протокола на заседанието на Педагогическият съвет не е отбелязано поканен ли е изрично отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" в гр. Враца да присъства на заседанието.

Съдът приема, че макар в оспорената заповед да са изчерпателно изброени нарушенията на ученика органът не е направил разграничение кои от тях са тежки и кои системни. Съдът приема за доказани нарушенията по точка 1, 2 и 5 – нанасяне на побой, използване на електрошок и пушене, а останалите нарушения – с оглед на факта, че само са отбелязани в дневника, приема за недоказани. По нарушението по точка 4 не е проведено разследване, а нарушенията по точка 6 и 7 са описани общо, без конкретни дати и действия.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменя.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

1. По твърдението за недопустимост на обжалваното съдебно решение:

Касаторът счита обжалваното решение за недопустимо поради липсата на правен интерес у В. Г. за оспорване на Заповед № 3414-1654. Безспорно е, че със Заповед № 3414-1654 на ученика е наложена санкция, която с оглед на законовата разпоредба на чл. 202, ал. 2 ЗПУО, е срочна – до края на учебната година – в случая учебната 2016/2017 г., която обективно е изтекла. Това безспорно значи, че фактически санкцията не може да бъде изпълнена, още повече, че към датата на постановяване на обжалваното съдебно решение – 21.03.2018 г., ученикът, видно от представената от училището служебна бележка, е [номер] клас, което значи, че към датата на приключване на съдебното дирене в касационното производство обективно не е и ученик.

Независимо от обективните факти, които правят невъзможно изпълнението на заповедта, независимо от факта дали същата ще бъде оставена в сила или отменена от съда, правният интерес от нейното оспорване за адресата не е отпаднал, защото макар и невъзможна за изпълнение заповедта продължава да съществува в правния мир. Безспорно е, че всяка заповед за налагане на санкция се издава с цел да бъде изпълнена – само така тя би постигнала целения правен резултат, но невъзможността една заповед за налагане на санкция на ученик да бъде изпълнена поради изтичане на срока, в който може да бъде изпълнена, съответно заличаването по силата на закона на правните последици от нейното налагане с изтичане на срока на санкцията, не значи отмяна на заповедта. Това са факти, относими към изпълнението и правните последици на заповедта, но заповедта – до нейната отмяна, продължава да съществува и засягането, което нейното правно действие е могло да предизвика, не е отпаднало, защото налагането на санкция има и своята морална страна – това е акт, който има своите последици за адресата в морален аспект. Санкцията се налага на ученика за неизпълнение на задълженията, определени в Закона за предучилищното и училищното образование, в нормативните актове по неговото прилагане и правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на ученика, т. е. нейната цел е да покаже на ученика и на другите ученици какво не трябва да вършат. Това значи, че заповедта, сама по себе си, съдържа оценка за поведението на ученика, която обективно е негативна, и с оглед на това за ученика е налице правен интерес от нейното оспорване не само до изтичане на срока, до който санкцията може да се изпълни.

Поради изложеното за адресата на акта не е отпаднал правният интерес от оспорването му. Това прави доводите на касатора за недопустимост на обжалваното съдебно решение поради липса на право на оспорване у ответника неоснователни. Обжалваното съдебно решение е допустимо, постановено при наличие на изискуемите процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата по същество.

2. По твърдението за неправилност на съдебното решение:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Доводите на касатора са досежно изводите на съда за спазване на процедурата по налагане на санкцията и досежно изводите на съда относно приетите нарушения.

2. 1. По доводите относно спазването на процедурата по налагане на санкция:

За да гарантира правата на ученика в процедурата по налагане на санкция за неизпълнение на задълженията по чл. 199, ал. 1 ЗПУО, отчитайки неговото ниво на психологическа и физическа зрялост, законодателят е създал процедурни гаранции, спазването на които обезпечават зачитането на правата на ученика и постановяването на законосъобразен акт. С оглед на това е безспорно, че нарушаването на процедурните правила, тогава, когато това нарушение е на съществено правило, което гарантира правата на ученика, и само по себе си нарушението е съществено, т. е. повлияло е или е могло да повлияе на съдържанието на акта, ако не беше допуснато, е основание да се направи извод за незаконосъобразност на оспорения акт. В производствата за налагане на санкция за допуснато от адресата на акта нарушение на установени в нормативен акт правила, както е производство по налагане на санкция по чл. 199, ал. 1 ЗПУО, е безспорно, че изискването за изслушване на ученика, както и изискването за уведомяване на родителя и на съответните териториални структури за закрила на детето са съществени правила, които гарантират правата на ученика, поради което нарушаването им е съществено нарушение на процедурните правила.

Видно от доказателствата по делото органът е спазил изискването на чл. 204, ал. 1 ЗПУО и чл. 59, ал. 1 от Наредбата за приобщаващо образование (отм., в сила към датата на издаване на оспорената заповед) като за откриване на процедурата по налагане на санкцията е уведомил родителя и съответните териториални структури за закрила на детето. Съдът приема, че по делото няма доказателства за уведомяване на териториалната структура за закрила на детето за откриване на процедурата за налагане на санкцията. Този извод на съда не съответства на доказателствата по делото. Видно от приложените на л. 12, 13, 14 и 55 от административно дело № 15/2018 г. доказателства директорът на ППМГ е уведомил директора на Дирекция "Социално подпомагане" за предстоящото налагане на ученика на санкция "преместване в друго училище" и във връзка с това изслушването му на Педагогически съвет на 28.03.2017 г.

Фактът, че информацията е адресирана до директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Враца, а не до "териториалната структура за закрила на детето", т. е. отдел "Закрила на детето" не сочи по какъвто и да е начин на неизпълнение на задължението по чл. 204, ал. 1 ЗПУО. Съгласно чл. 16, т. 1 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане Дирекцията "Социално подпомагане" провежда държавната политика в различни области, в т. ч. и в областта на закрилата на детето. Отдел "Закрила на детето" е в структурата на Дирекция "Социално подпомагане" като с оглед на чл. 4, ал. 3 от Закона за администрацията (ЗА) отделът е структурна част на дирекцията, което значи, че дейността на отдела се ръководи и контролира от директора на дирекцията. С оглед на това уведомяването на директора на дирекция е надлежно уведомяване на "териториалната структура за закрила на детето". Следва да се посочи, че с оглед на чл. 6 от Правилника за прилагане на народната просвета, приложим на основание § 30 ЗПУО, училищното образование в дневна форма е задължително до 16-годишна възраст, а към датата на издаване на оспорената заповед ответникът е имал навършени [възраст], поради което и компетентният орган за закрила на детето е преценил, че не е необходимо да участва в заседанието на Педагогическия съвет. Релевантното в случая е, че териториалната структура за закрила на детето е надлежно уведомена за предстоящото налагане на санкцията, в т. ч. и за датата на провеждане на заседанието на Педагогическия съвет.

Съдът приема, че оспорената заповед е издадена при допуснато нарушение на чл. 59, ал. 1 от Наредбата за приобщаващото образование (отм.); , тъй като ученикът не е изслушан от Педагогическия съвет преди налагане на санкцията.

Съгласно разпоредбата преди налагане на санкцията Педагогическият съвет задължително изслушва ученика и/или се запознава с писменото му обяснение. Видно от съдържанието на разпоредбата въпрос на преценка на педагогическия съвет е дали да изслуша ученика и/или да се запознае с обясненията му. В случая, от доказателствата по делото е безспорно, че ученикът е бил поканен от директора да даде обяснения в присъствието на педагогическия съветник. Ученикът е преценил, че не желае да се възползва от предоставената му възможност и е отказал да даде обяснения. Този факт е удостоверен в нарочен Протокол № 1 от 16.03.2017 г., л. 32, от административно дело № 15/2018 г. Съдът приема, че протоколът не е годно доказателство да удостовери поканата и отказа на ученика да даде обяснения, тъй като отказът на ученика не е оформен с подписите на двама свидетели. Но такова нормативно изискване не съществува. Протоколът, в който директорът и педагогическият съветник удостоверяват отказа на ученика да даде обяснения по нарушенията, за които предстои да му бъде наложена санкция, не е акт за установяване на административно нарушение, който е съставен в условията на чл. 44, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, за да се прилага и по отношение на него изискването за съставяне в присъствието на двама свидетели. Следва да се отчита факта, че в случая ученикът е лице, което е навършило [възраст], поради което може да извърши това действие лично – чл. 204, ал. 2 ЗПУО.

Релевантното в случая е, че на заседанието на Педагогическия съвет са присъствали, надлежно писмено предварително поканени, и двамата родители на ученика и те са изразили становище по релевантните факти и направеното предложение. Педагогическият съвет е изслушал родителите, обсъдил е фактите и обстоятелствата, свързани с нарушенията, и с това изискването на чл. 59, ал. 1 от Наредбата за приобщаващото образование (отм.); е спазено.

Видно от изложеното изводът на съда за допуснато от органа нарушение на чл. 59, ал. 1 от Наредбата за приобщаващото образование (отм.); е неоснователен. Правата на ученика не са нарушени, тъй като същият е бил поканен да даде обяснения, а двамата му родители са участвали в заседанието на Педагогическия съвет и са изразили становище по нарушенията и предвидената санкция, като Педагогическият съвет е взел решението си след като е изслушал родителите, отчел е факта, че ученикът е отказал да даде обяснения и е обсъдил релевантните факти и обстоятелства.

2. 2. По доводите за материалната незаконосъобразност на заповедта:

Касаторът счита за несъответни на доказателствата по делото изводите на съда за това кои нарушения са тежки и кои системни, както и за неосъществени нарушенията по точка 4, 6 и 7 от заповедта.

Разпоредбата на чл. 199, ал. 1 ЗУПО, която регламентира правомощието за налагане на санкции на учениците, не определя вида на санкцията с оглед на вида на нарушението. Разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от Наредбата за приобщаващо образование (отм.); сочи, че санкцията "преместване в друго училище" се налага за тежки или системни нарушения. Както сочи и съдът законодателят не е дал дефиниция на понятието "тежки" и на понятието "системни" нарушение. Очевидно е предоставил преценката на органа с оглед на голямото разнообразие от възможни нарушения на учениците. Както приема и съдът, системни нарушения са тези, които са извършени минимум три пъти в рамките на релевантния за определяне на санкцията срок, а именно учебната година с оглед на чл. 202, ал. 1 и 2 ЗУПО. Преценката за това дали едно нарушение е тежко, тъй като е оценъчно понятие, се извършва с оглед на въздействието, което нарушението на задълженията на ученика по чл. 199, ал. 1 ЗУПО има върху правата и ценностите, защитими от правото.

Нарушението на задължението на ученика по чл. 172, ал. 1, т. 1 ЗУПО – да присъства и да участва в учебните часове и занимания е основно негово задължение и именно поради това нарушаването му повече от 15 пъти (часове), без основателна причина, е основание законодателят изрично да приеме, че санкцията "преместване в друго училище" е адекватна и следва да бъде налагана – чл. 55, ал. 2 от Наредбата за приобщаващото образование (отм.);. По делото е безспорно, че ответникът е осъществил повече от 15 часа отсъствие по неуважителни причини. Следователно, самият законодател е приел, че нарушението на задължението по чл. 172, ал. 1, т. 1 ЗУПО повече от 15 часа е основание за налагане на санкцията по чл. 199, ал. 1, т. 4 ЗУПО.

Нарушенията по точка 2 и 3 от заповедта – използването на електрошок спрямо друг ученик и нанасянето на побой на друг ученик, са безспорно тежко нарушение по смисъла на чл. 50, ал. 3 от Наредбата за приобщаващото образование (отм.); , тъй като представляват нарушение на задължението по чл. 172, ал. 1, т. 4 и т. 6 ЗПУО – зачитане на правата, честта и достойнството на другите, както и неприлагане на физическо или психическо насилие и на забраната за носене на предмети, които са източник на повишена опасност. Зачитането правата на другите, в т. ч. и тяхната физическа и психическа неприкосновеност, е ценност, която пряко имплементира конституционно гарантираното основно право на живот и право на зачитане на човешкото достойнство на всеки – чл. 28 и 29 от Конституцията, поради което всяко нарушение на тези права е безспорно тежко нарушение на задълженията на ученика и обуславя санкцията по чл. 199, ал. 1, т. 4 ЗУПО. От доказателствата по делото е безспорно осъщественото от ученика нарушение на чл. 172, ал. 1, т. 3 и 6 ЗУПО.

Нарушението по точка 4 от заповедта – застрашаването на здравето и живота на друг ученик, също е нарушение на задължението по чл. 172, ал. 1, т. 3 ЗУПО и тъй като представлява пряко нарушение на конституционната забрана за посегателство върху човешкия живот – чл. 28 от Конституцията, безспорно е тежко нарушение по смисъла на чл. 50, ал. 3 от Наредбата за приобщаващото образование (отм.);. Съдът е приел, че това нарушение не е доказано, тъй като било установено само със запис в дневника на групата за допълнителна подкрепа. Този извод на съда е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон.

Безспорно по делото е, че в дневника на групата за допълнителна подкрепа в гимназията, с дата 09.03.2017 г., е вписано осъществено от ответника деяние, представляващо застрашаване на здравето на ученик. Деянието е описано подробно, поставено е името на вписалия го учител и неговият подпис. Дневникът за допълнителна подкрепа е документ, издаван в изпълнение на държавен образователен стандарт – чл. 22, ал. 2, т. 10 ЗУПО, регламентиран в нарочна Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование (Наредба № 8), приета на основание чл. 22, ал. 4 ЗУПО. В закона и наредбата изрично са регламентирани съдържанието и изискванията досежно вписването на информация в дневника. Дневникът на група е документ от модула "Документи на институцията" по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 и има регламентираното в Приложение № 2, точка 14 предназначение, съдържание на информацията, срок на съхранение. Съгласно разпоредбата и чл. 27 от Наредба № 8 в дневника на групата се вписва информация за образователната дейност в групата в рамките на учебната година, като се вписва визираната в приложението информация, в т. ч. и информация за обща подкрепа на личностното развитие. Съгласно чл. 30 от Наредба № 8 за всеки документ със заповед на директора се определя длъжностното лице, което изготвя документа.

Видно от нормативната регламентация на документа дневник на група за допълнителна подкрепа същият е официален свидетелстващ документ създаден от длъжностно лице в кръга на задълженията му в установената форма и ред, поради което и с оглед на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК има обвързваща съда официална материална доказателствена сила за вписаните в него факти и обстоятелства. До доказване на противното вписаното в дневника за подкрепа, тогава, когато е издаден от надлежно длъжностно лице, в кръга на удостоверителната му компетентност и при издаването му е спазено предвиденото от закона удостоверително производство удостоверява с обвързваща съда сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа.

В случая по делото не е спорно, че дневникът на групата е воден от определеното от директора длъжностно лице, при спазване на предвиденото в Наредба № 8 удостоверително производство, поради което отразеното в него, до доказване на противното, обвързва съда с материална доказателствена сила като оборването на доказателствената сила на отразеното в дневника е задължение на адресата на акта. Видно от доказателствата по делото факта на осъществено на 09.03.2017 г. деяние от ученика, чрез което е застрашен животът и здравето на друг ученик, не е оборен. Приетото от съда, че по делото не били представени доказателства за "проведено разследване" не съответстват нито на компетентността на училищната администрация, нито на характера на дневника като официален свидетелстващ документ.

С оглед на горното изводът на съда, че по делото не било доказано извършеното от ответника нарушение по точка 4 от оспорената заповед е неправилен, постановен в противоречие с доказателствата по делото.

Съдът приема, че нарушението по точка 5 – демонстративно пушене пред входа на училището, е надлежно доказан, тъй като в дневника на групата са отразени, в рамките на релевантния срок, повече от три нарушения на чл. 172, ал. 1, т. 5 ЗУПО – забраната учениците да не употребяват тютюн и тютюневи изделия.

Съдът приема за недоказано нарушението по точка 6 и точка 7 от заповедта – ученикът възпрепятства нормалното протичане на учебните часове и влиза в конфликт с учителите, както и системно и грубо нарушава училищния ред. Този извод съдът обосновава с липсата на конкретно описване на деянията, чрез които са осъществени двете нарушения в дневника на групата за допълнителна подкрепа. Видно от приложените по делото заверено копие на дневника, считано от 01.01.2017 г. ученикът на точно посочени дати е без учебници, използва обща тетрадка, пише домашните си в час по други предмети, закъснява за час, прави опит да преписва по време на контролна работа. Наред с това на точно посочени дати демонстрира неспазване на дисциплината, късане на тетрадки на друг ученик, прави опит за преписване, псува учителя. Всички тези деяния са точно описани в дневника с посочване на дата и подпис на вписалия ги учител. С оглед на това не съответства на доказателствата по делото изводът на съда, че деянията са описани "общо, без посочване на конкретни дати и действия". Напротив, видно от съдържанието на дневника всяко едно деяние на ученика е описано конкретно като изрично е посочена датата. За да е описано деянието не е необходимо в дневника да е вписан точно изразът, чрез който ученикът е напсувал учителя или точно вида на тетрадката, която е скъсал. Достатъчно е и вписването, че ученикът е напсувал учителя, късал е тетрадка на друг ученик, закъснявал е, излизал е своеволно от час. Всички тези деяния на ученика безспорно представляват възпрепятстване на нормалното протичане на учебните часове, както и грубо нарушение на училищния ред. Фактът, че те са извършени повече от три пъти обосновава системност на извършеното.

С оглед на горното изводът на съда за неосъществени от ответника нарушенията по точка 6 и 7 от оспорената заповед не съответстват на доказателствата по делото.

Изложеното сочи, че по делото са безспорно установени и седемте визирани в заповедта нарушения, като тези по точка 1, 2, 3 и 4 представляват тежки нарушения, а тези по точка 5, 6 и 7 са системни нарушения на задълженията по чл. 172, ал. 1 ЗУПО. Това прави извода на съда за недоказаност на нарушенията по точка 4, 6 и 7 неправилен, а с оглед на това неправилен е и изводът му за незаконосъобразност на оспорената заповед. При безспорно установените седем нарушения, от които четири тежки и три системни, наложената на ученика санкция по чл. 199, ал. 1, т. 4 ЗУПО във вр. с чл. 50, ал. 4 от Наредбата за приобщаващото образование (отм.); е законосъобразна. Това, при установената липса на нарушение на процедурата по налагане на санкцията, прави оспорената Заповед № 3414-1654 законосъобразна.

Съдът, като не е приложил правилно материалния закон е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Оспорената заповед е законосъобразна, поради което жалбата срещу нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди И. Грънчарова, майка на В. Г., със съгласието на която е действал в рамките на съдебното производство, да заплати на Профилирана природо-математическа гимназия "Акад. Иван Ценов" – юридическото лице, в чиято структура се намира органът – касатор, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 50, 00 лв. държавна такса, 500, 00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.11.2018 г. и 500, 00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.02.2018 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд