Решение № 608 от 11.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 438/2009 г.

Решение № 608 от 11.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 438/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Д. В. И. за отмяна на влязлото в сила определение № 71 от 18.02.2008 г., постановено по гр. д. № 251 по описа за 2008 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение и оставените с него в сила определение № 2* от 24.10.2007 г. по гр. д. № 2199/2007 г. на Варненския окръжен съд и разпореждане № 8* от 12.06.2007 г. по гр. д. № 3454/2004 г. на Варненския районен съд за връщане на подадената от Д. В. И. въззивна жалба. В молбата са изложени твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както и за наличие на противоречиви определения по въпроса за освобождаването на молителката и съпруга й от внасяне на държавна такса, т. е. налице е позоваване на хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 4 ГПК. Ответникът по молбата Б. с. т. - София, оспорва същата, а И. Ж. И. и Ж. И. Д. счита, че е основателна. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното: Подадената от Д. И. въззивна жалба е върната от Варненския районен съд, поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, като е отчетено, че с молба от 8.06.2007 г. Д. И. е изложила съображения за недължимост на държавна такса, без да е отправила искане да бъде освободена от заплащане на такава. Разпореждането е потвърдено от Варненския окръжен съд и от Върховния касационен съд на Република България. Молителката е изложила твърдения, че съдът не е изложил съображения във връзка с доводите й по чл. 63, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) и не й е дал възможност да представи доказателства, обосноваващи искането й за освобождаване от държавна такса, което по съществото си съставлява неосигуряване на достъп до правосъдие. Твърдените процесуални нарушения са свързани с постановяването на първоинстанционното разпореждане, поради което доводите във връзка с тях са можели да бъдат релевирани само по пътя на инстанционния контрол, но същите са извън приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Не е налице и хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, доколкото липсва идентичност на предмета на производството по ч. гр. д № 371 от 2008 г. на ВКС, IV г. о. /с определение, по което е постановено освобождаване на Д. В. И. и И. Ж. И. от такси и разноски по гр. д. № 1589/2007 г. на ВРС/ и производството по ч. гр. д. № 251/2008 г. на ВКС, III г. о. /по което е преценена законосъобразността на определението на ВОС, потвърждаващо разпореждането за връщане на въззивната жалба на Д. В. И. по гр. д. № 3454/2004 г. на ВРС, поради невнасяне на държавна такса и без направено искане за освобождаване при условията на чл. 63, ал. 1, б. "б" от ГПК - отм./ В обобщение не са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение