Решение № 14262 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13605/2015 г.

Решение № 14262 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13605/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Б. М. срещу решение № 1877/13.10.2015 г. по адм. д. № 3203/2013 г. на Административен съд - П. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Заявява, че е полагал усилия да принуди публичния изпълнител да изпълни вменени му по закон действия и при това е правил разходи, които претендира по делото. Представени са доказателства за размера на имуществените и неимуществените вреди, поради което иска да бъде отменено решението и бъдат уважени исковете. В съдебно заседание се представлява от адв. Х., който излага доводи, че по делото е установено бездействие на публичния изпълнител към ТД на НАП - П., в причинна връзка с което са претендираните вреди. Прави искане за заплащане на разноски за касационната инстанция. Ответникът - Национална агенция по приходите, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ш. Моли да се остави без уважение касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на административния съд е правилно. Не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правилно административният съд е приел, че в случая е доказано бездействие на органа по приходите да издаде акт за прекратяване на изпълнителното производство срещу М., за времето от 24.04.2013 г. - датата на погасяване на задължението му до 20.08.2013 г. - датата на издаване на разпореждането за прекратяване на наказателното производство. Но това бездействие само по себе си не обективира наличието на отговорност по чл. 1 ЗОДОВ. Част от претендираните имуществени вреди е следвало да се претендират в хода на другите съдебни производства пред АС - П., а за другите липсва причинно-следствена връзка между бездействието и вредата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - П. е образувано по обективно съединени искове, предявени от А. Б. М. срещу Национална агенция по приходите с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата в размер на 968,05 лв., представляваща причинени му имуществени вреди, изразяващи се в разноски за прекратеното не по негова вина а. х. дело № 2247/2013 г.; пътни от гр. Ч. до гр. П. и обратно за 8 дни, свързани с подаване на молби до ТД на НАП - П., както и с образуването и участието му в административни дела, във връзка с изпълнително дело № 9511/2007 г.; законна лихва в размер на 132,05 лв. върху извършените удръжки върху пенсията на ищеца за периода от 01.04.2013 г. до 30.09.2013 г., както и за заплащане сумата в размер на 2880 лв., представляваща причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени притеснения от ищеца, във връзка с лишаването му от доходи, както и заради това, че с различни молби и административни дела се е старал да принуди старши публичен изпълнител Н. П., да изпълни вменените й по закон задължения, за които тя умишлено е бездействала. Съдът е отхвърлил предявените искове. Приел е в мотивите си, че е налице незаконосъобразно бездействие на публичния изпълнител да издаде разпореждане за прекратяване на изпълнителното производство в законоустановения 7-дневен срок от пълното погасяване на задълженията по изпълнителното дело № 9511/2007 г. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от ДОПК, публичният изпълнител при пълното погасяване на задължението е длъжен в 7-дневен срок да издаде разпореждане за прекратяване на изпълнителното производство. В настоящия случай, пълното погасяване на задълженията е извършено от ищеца на 24.04.2013 г., а разпореждането за прекратяване на изпълнителното производство е било издадено от публичния изпълнител едва на 20.08.2013 г. Но съдът е приел, че ищецът не е доказал настъпилия, вследствие на това бездействие вредоносен резултат и на реалната вреда за ищеца, която да е в пряка и непосредствена причинна връзка между тях. Решението е правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображения. От фактическа страна по делото е установено, че с покана за доброволно изпълнение от 28.06.2012 г. на ДСИ при РС Ч., ищецът е бил уведомен, че срещу него е образувано изпълнително дело № 51/2012 г. за събиране на задължения по изпълнителен лист, издаден по н. ч. х. д № 109/2011 г. на РС - Ч. По въпросното изпълнително дело е бил наложен запор върху пенсията на ищеца до окончателното издължаване на сумата. Впоследствие към това е било присъединено изпълнително дело № 9511/2007 г. по описа на Териториална дирекция на НАП - гр. П., образувано за други задължения на касационния жалбоподател към ТД на НАП. На 11.03.2013 г. ищецът е подал искане до ДСИ при РС - Ч. за прекратяване на изпълнително дело № 51/2012 г., поради пълното погасяване на задълженията по него, но на 02.04.2013 г. разбрал, че е получено удостоверение за наличие или липса на задължения на ТД на НАП - П., съгласно което ищеца има нови задължения към Държавата и изпълнителното дело няма да бъде прекратено. Разбрал също, че по изпълнително дело № 9511/2007 г. е издадено и постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 9511/2007/000037/26.03.2013 г., с което е наложен запор върху банковите му сметки. Ищецът е обжалвал постановлението за налагане на обезпечителни мерки пред Териториалния директор на НАП - П., като по повод обжалването било постановено решение № 168/18.04.2013 г. на Директора, с което жалбата била оставена без уважение. На 22.05.2013 г. ищецът е подал молба до ТД на НАП - гр. П., за вдигане на наложения запор върху банковите му сметки и прекратяване на изпълнително дело № 9511/2007 г. На 26.05.2013 г. получил единствено постановление за отмяна на наложените обезпечителни мерки, но не бил издаден акт за прекратяване на изпълнителното производство, въпреки пълното погасяване на дължимите публични вземания. Пълното погасяване на задълженията било извършено на 24.04.2013 г., но разпореждането за прекратяване на изпълнителното производство е било издадено едва на 20.08.2013 г. В резултат на това, ищецът е твърдял, че до края на м. октомври 2013 г. била удържана половината от получаваната от него пенсия, а за месеците април и май 2013 г. е била удържана цялата му пенсия. Изводите на първоинстанционният съд, че е налице бездействие на публичния изпълнител към ТД на НАП - П., са в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. От разпоредбата следва, че когато административният орган дължи произнасяне с изричен административен акт в указан от закона срок, непроизнасянето му формира мълчалив отказ, който подлежи на обжалване пред административния съд. Неоснователното бездействие на административен орган е неизпълнението на фактически действия, произтичащи от нормативен акт. В случая, както правилно е отбелязал съдът, съгласно чл. 225, ал. 1, ал. 2, ал. 3, т. 1 от ДОПК, публичният изпълнител при пълно погасяване на задължението е длъжен в 7-дневен срок да издаде разпореждане за прекратяване на изпълнителното производство. От това следва, че защитата на касационния жалбоподател срещу неиздаване на разпореждане за прекратяване на изпълнителното дело, е чрез обжалване на мълчалив отказ на публичния изпълнител да се произнесе в срок. А. Б. М. е защитил правата си по този ред, като е обжалвал мълчалив отказ на старши публичен изпълнител при ТД на НАП - П. - Н. П., за издаване на разпореждане за прекратяване на изп. д. № 9511/2007 г., присъединено към изп. д. № 51/2012 г. по описа на ДСИ при СИС на РС - Ч., по която е образувано адм. д. № 2247/2013 г. на АС - П. Делото е било прекратено поради издаване на разпореждането. С оглед на изложеното, съдът неправилно е приел, че е налице бездействие на административния орган - публичният изпълнител. Посочената по-горе законова разпоредба, съгласно която прекратяването на изпълнителното производство се извършва с изричен акт, изключва прилагането на разпоредбите на чл. 256 - 257 АПК, при неизпълнение на задължението му. Правилно съдът е посочил, че разноските, които са направени в едно съдебно производство, се претендират като разноски в самото производство, а не по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Но това е въпрос, касаещ причинно-следствената връзка между основанието и причинената вреда. А в настоящия случай не е налице нито една от законовите предпоставки на чл. 203, ал. 1 АПК - отменен незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган и длъжностни лица, на които да се основава претенцията на ищеца. Като краен резултат, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изхода на спора, за касационната инстанция разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - трето отделение,