Решение № 3580 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9986/2018 г.

Решение № 3580 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9986/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Н. – Н. Даскалова – О. Даскалов", със седалище гр. София, чрез процесуалния м представител адв. Гешева, срещу решение № 3909 от 11.06.2018 г., постановено по адм. дело № 13548/2017 г., по описа на Административен съд София – град, 27 състав, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу заповед № РД – 18 - 173 от 27.10.2015 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община (ДОСК на СО), с която е на основание чл. 57а, ал. 1, т. 2, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 от ЗУТ, във връзка с чл. 56 от ЗУТ и Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община е наредено премахването на преместваемо съоръжение "Павилион", находящ се в УПИ I – за ОЖС, кв. 13, м. "Дианабад", по плана на гр. София, с административен адрес: гр. София, ж. к. "Дианабад", ул. "Никола Габровски", до бл. 31. С обжалваното решение жалбоподателят е осъден да заплати на Столична община сумата от 100 лв. разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като твърди такива, а именно на чл. 35 от АПК – постановяване на акта при неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Твърди и липса на основание за издаване на заповедта, поради липса на предпоставките по чл. 57а от ЗУТ за премахване на обекта, тъй като същият касае премахване на преместваеми обекти, а в настоящия случай твърди, че не е налице тази хипотеза. Поради и това твърди неправилност на извода на съда за законосъобразност на заповедта. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на директора на ДОСК при СО. Ответникът Директорът на дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Павлов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ, 27 състав е образувано във връзка с решение № 14751 от 04.12.2017 г. по адм. д. № 4886/2017 г. на ВАС, с което е отменено решение по предходно дело по жалбата срещу заповедта на директора на ДОСК при СО и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В тази връзка е постановено оспореното в това производство решение. За да постанови същото АССГ е приел, че от назначена във връзка с указания на ВАС, СТЕ е установено безспорно, че процесния обект представлява преместваем такъв – павилион с предназначение за търговска дейност – продажба на плодове и зеленчуци. Установено е, че същият е разположен пред бл. 31 в зелената площ на границата на обслужващия тротоар на ул. "Никола Габровски" в ж. к. Дианабад, гр. София. Съдът е приел, че се касае за преместваем обект, тъй като конструкцията на павилиона е нетрайно прикрепена към земната повърхност и е с метална и алуминиева конструкция с алуминиева дограма и термопанели. Приел е, че от СТЕ се установява, че без нарушаване целостта на обекта, същият може да бъде преместен, като с премахването му няма да се наруши целостта на земята. Приел е за установено, че спорният преместваем обект не е поставен в съответствие с представената по делото схема за поставяне на преместваеми обекти от 14.02.2014 г., както и павилионът не съответства на разрешения по размер на поставяне павилион, като е по – голям от допустимото. При така установените факти, съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при наличието на материалните предпоставки по чл. 57а от ЗУТ. Приел е, че това е така, тъй като макар и да е притежавал разрешение за поставяне, същото е било със срок на валидност и обвързаното с договора за наем от 12.05.2005 г., който обаче е изтекъл на 11.05.2015 г. Приел е в тази връзка, че разрешението за поставяне е отпаднало, поради и което законосъобразно е разпоредено премахването му. Решението е правилно. С оглед приложимата норма на чл. 57а, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 от същия закон се премахват, когато са поставени в чужд имот без правно основание или правното основание за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало. В настоящия случай, оспорената заповед е издадена на основание цитираната разпоредба от ЗУТ. Първата предпоставка за прилагането на посочената разпоредба е наличието на преместваем обект, по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, т. е. обект от изчерпателно посочени в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Видно от доказателствата по делото безспорно е установено наличието на преместваем обект, като извода на съда в тази връзка е законосъобразен, като това се установява и от приетата по делото СТЕ. Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ Преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. От доказателствата по делото безспорно се установява, че се касае за обект за търговска дейност, който може да бъде след отделянето му да бъде преместен в пространството без нарушаване на целостта му и индивидуалността му и след премахването му няма да се измени субстанцията и начина на ползване на земята. Т. е. налице е първата предпоставка по чл. 57а ал. 1, т. 2 от ЗУТ. На следващо от доказателствата по делото безспорно се установява и втората предпоставка за премахване на преместваемия обект, предмет на оспорената заповед, а именно са същият е поставен в общински имот, въз основа на разрешение за поставяне, но правното основание за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало. Това е така, тъй като правилно съдът е приел, че от доказателствата по делото е установено, че разрешението за поставяне е издадено със срок, а именно съгласно срока на договор за наем на терен общинска собственост № 223 от 12.05.2005 г. Срокът на този договор е до 11.05.2015 г., видно от анекс към договора за наем от 2007 г. Разрешението за поставяне е със срок срокът на договора за наем, като съответно този срок на разрешението за поставяне е изтекъл. Освен това от доказателствата се установява и че местоположението на обекта не съответства на актуалната схема за поставяне на преместваеми обекти от 14.02.2014 г., както и павилионът не съответства на разрешения по размер на поставяне павилион, като е по – голям от допустимото. Поради това са били налице предпоставките по чл. 57а ал. 1, т. 2 от ЗУТ за издаване на оспорената пред първата инстанция заповед за премахване на преместваемия обект. В тази връзка е неоснователно възражението на касатора за липса на предпоставките по чл. 57а от ЗУТ. Неоснователно е и възражението за неправилност на решението досежно преценката за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Противно на твърденията в касационната жалба правилно АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена при изяснени факти и обстоятелства от значение за случая, не е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК при издаването на заповедта. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото в размер на юрисконсултско възнаграждение, като същите следва да бъдат присъдени в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,