Решение № 12190 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6063/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Н. Г. Ж. от гр. Ямбол, [улица]чрез адвокат И. Димитрова срещу решение 718/12.05.2025 г., постановено по административно дело 149/2025 г. по описа на Административен съд Ямбол. С решението е отхвърлена жалбата му против решение 2153-28-13/18.03.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. 1012-28-19/07.03.2024 г. против разпореждане 2113-28-1078#3/19.02.2024г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Ямбол за отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът поддържа, неправилно съдът не е зачел стажа му за периода 11.04.1991г-01.06.1993г на длъжност пътен работник в ОПУ-Ямбол като такъв от втора категория. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени разпореждане 2113-28-1078#3/19.02.2024г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Ямбол и преписката да се върне за ново произнасяне. Претендира разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касация Директор на ТП на НОИ Ямбол чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С. Михова изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението за правилно и обосновано, поради което моли да се остави в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. По съображения, че оспореното с нея съдебно решение е правилно, предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното съдебно решение 718/12.05.2025 г., постановено по административно дело 149/2025 г. по описа на Административен съд Ямбол, е отхвърлена жалбата на Н. Г. Ж. против решение 2153-28-13/18.03.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. 1012-28-19/07.03.2024 г. против разпореждане 2113-28-1078#3/19.02.2024г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Ямбол за отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б от КСО. Оспореният съдебен акт е постановен след като с решение 2985/21.03.2025 г. по адм. дело 6651/2024 г. Върховният административен съд на Република България е отменил Решение 713/28.05.2024 г. по адм. дело 132/2024 г. на Административен съд-Ямбол и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-Ямбол, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на това съдебно решение. Според дадените указания с оглед констатирани разминавания в представените осигурителни документи първоинстанционният съд следва установи безспорно дали трудът на Ж. за периодите 11.04.1991 г.- 31.05.1993 г. и 01.06.1993г. 12.04.1995г е положен в отрасъл строителство, респ. дали същият през цялото време е управлявал строителни или пътни машини или този положен труд по тежест и вредност е бил еднакъв с този на машинистите по т.26, поради което и на основание т.67 ПКТП/отм./ следва (на това отделно основание) да се приеме за такъв от втора категория. От доказателствата по делото е видно, че за времето 11.04.1991 г.- 31.05.1993 г., за което в удостоверение обр. УП-3 изх. 94-00-577/23.10.2023г на ОПУ Ямбол е посочено, че Ж. е бил на длъжност пътен работник, в трудовата му книжка е отбелязано, че за времето 11.04.1991г. 01.07.1992г. е на длъжност път. р-к, а за времето 01.07.1992 г. 01.06.1993 г. - на длъжност маш. багер, като за целия период е отбелязано като звено (отдел, бригада), където е работило лицето РПС Стр.. За периода 01.06.1993г. 12.04.1995г при осигурителя Трейс ЯмболАД записите в трудовата книжка показват, че лицето е било на длъжност машинист за целия период, като е отбелязано и че този труд е положен в пътно стр., докато по издаденото удостоверение обр. УП-3 от осигурителя е налице идентично отбелязване за машинист, като само са периода на м. август 1993г. е посочена длъжност пътен работник, като предложението на осигурителя е целият стаж да се зачете от трета категория. При новото разглеждане на делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, заключението на която е прието от съда без оспорване от страните. От него се установява, че през периода от 1991 г. до 1993 г. Пътно управление-Ямбол (към настоящия момент Областно пътно управление-Ямбол) е било от системата на Главно управление на пътищата, сега Агенция пътна инфраструктура (АПИ), чиято дейност е била Пътно строителство и пътно поддържане, съответно в отрасъл Строителство пътно. В Пътно управление-Ямбол са били създадени и функционирали две Звена/Отдели: Звено/Отдел Строителство и Звено/Отдел Поддържане, като в това разпределение са били работниците и отразени в разплащателните ведомости за заплатите на работниците. Строителството е било съсредоточено по райони - I-ви строителен район и II-ри строителен район. Поддържането е било разпределено по Районни пътни служби, а именно РПС-Ямбол, РПС-Стралджа и РПС-Елхово. През периода от 11.04.1991 г. до 31.05.1993 г. в Пътно управление-Ямбол (към настоящия момент Областно пътно управление-Ямбол) Н. Ж. е упражнявал трудовата си дейност в отрасъл Строителствопътно, в отдел/звено Поддържане, на длъжност Пътен работник, с място на работа РПС-Стралджа, като характерът на дейността на Пътен работник е била поддържане на пътната мрежа снегопочистване, изрязване на крайпътни храсти и др. Осигуряван е за трета категория труд. Поради липса на трудово досие не може да се направи извод дали е работил на машини и към коя категория се отнасят (пътни или строителни). Експертът не може да даде заключение дали трудът на Пътен работник се характеризира с еднотипни трудови задължения като Машинист по т.26 от ПКТП отм. При тези доказателства съдът е приел, че за периода 11.04.1991 г.-31.05.1993 г. (2г., 1м. и 20 д.), когато Ж. е работил в ОПУ-Ямбол, полаганият от него труд не е от втора категория по т.26 от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП). Като такъв е признат този за периода 01.06.1993г. 12.04.1995г, положен в Трейс Ямбол АД, но дори с прибавянето на 1г., 10м. и 11 дни към зачетения от пенсионния орган 11 г., 2 м. и 2 дни осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд, не се изпълнява изискването на чл.69б, ал.2 КСО за работа от поне 15 години при условията на втора категория труд. С оглед на това оспореното Решение 2153-28-13/18.03.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол е прието за законосъобразен административен акт и жалбата на Ж. срещу него е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право. Въз основа на тях е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните по делото доказателства и е постановен в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Разпоредбата на чл.69б, ал.2 от КСО дефинира, че лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при условие, че са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, като по силата на т.2 от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Касаторът Ж. е заявил отпускане на пенсия именно по чл.69б от КСО, поради което органите по пенсионно осигуряване и съдът са проверявали кумулативното наличие на уредените в тази норма условия за осигурителен стаж и възраст. За спорния период 11.04.1991 г.- 31.05.1993 г. в издаденото въз основа на изплащателните документи от ОПУ Ямбол удостоверение обр. УП-3 изх. 94-00-577/23.10.2023г е посочено, че Ж. е бил на длъжност пътен работник трета категория труд. В този период е действал Правилникът за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./. Съгласно разпоредбата на чл.26 от него, трудът на машинисти на всички видове строителни и пътни машини се зачита за втора категория труд. Нормата на чл.67 от ПКТП предвижда, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II от правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Предвидено е също в чл.68 от ПКТП, че при изменения в наименованията на извършваната работа, но без промяна в характера ѝ, работниците и служителите запазват категорията си. При съвкупна преценка на доказателствата по делото, включително приетото без оспорване заключение на съдебната експертиза и зачитане доказателствената сила на последния издаден документ от осигурителя удостоверение обр. УП-3 изх. 94-00-577/23.10.2023г, правилно и обосновано е становището на съда, че трудът на Н. Ж. в периода 11.04.1991 г.- 31.05.1993 г., полаган в Пътно управление-Ямбол (към настоящия момент Областно пътно управление-Ямбол), отдел/звено Поддържане на длъжност Пътен работник с място на работа РПС-Стралджа, е от трета категория. Този извод е направен след анализ на трудовите функции на длъжност "Пътен работник" и на длъжността "Машинист", които се различават с оглед осъществяваните дейности, съответно по поддържане пътната мрежа и по строителство на пътища. Не са събрани убедителни доказателства, че конкретните трудови функции на Ж. на длъжност Пътен работник се характеризират с еднотипни трудови задължения на машинистите по чл.26 от ПКТП (отм), което би обусловило причисляване на труда му към втора категория. Следователно касаторът няма минимално изискуемия осигурителен стаж по чл.69б, ал.2 от КСО и законосъобразно пенсия не му е отпусната на това основание. Като е приел, че постановените в тази връзка актове на органите на ТП на НОИ не са засегнати от пороците по чл.146 АПК, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция, които на основание чл.228 вр. чл. 143, ал.3 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 25а от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 80 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,