Решение № 11855 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2994/2010 г.

Решение № 11855 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2994/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Стоил Крумов Стоилов от гр. София против решение № 102 от 30.11.2009 г., постановено по адм. д. № 6295/2009 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказа на началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на основание чл. 159, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази наведените доводи, намира касационната жалба за неоснователна по същество. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че към датата на издаване на оспорения административен акт касаторът е имал неизплатени задължения по наказателни постановления за нарушения на Закона за движение по пътищата. При така установените фактически констатации и в съответствие с разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП е постановил, че отказът е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Видно от доказателствата по делото, към датата на издаване на оспорения административен акт Стоилов е имал невнесени дължими глоби по влезли в сила наказателни постановления. Неоснователни са твърденията на касатора, че наказателно постановление № АС 1044/20.03.2007 г. не му е връчено по надлежния ред и не е влязло в сила. Същото е изпратено по пощата с обратна разписка на адреса, посочен от самия Стоилов и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от приложимия Закон за административните нарушения и наказания. Наказателните постановления са влезли в сила и противно на твърденията на касатора, по делото няма ангажирани доказателства, че дължимите по тях глоби са платени. Съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК при оспорване на отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. Следователно в тежест на жалбоподателя Стоилов е било доказването на визираните в материалноправната норма предпоставки за издаване на СУМПС. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от ЗДвП наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният акт е мотивиран. Цитираното правно основание по чл. 159, ал. 2 от ЗДвП кореспондира с изложените от органа причини за отказ, изразяващи се в констатирани дължими, но неплатени глоби по влезли в сила наказателни постановления. Волеизявлението на издателя на акта е формулирано недвусмислено и безпротиворечиво. Решението е постановено при наличие на всички положителни предпоставки за решаване на делото по същество и при липсата на отрицателни такива. Съдът е направил точна преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел обосновани изводи. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна по наведените в нея твдърдения. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд