Решение № 2894 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8595/2014 г.

Решение № 2894 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8595/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Иван Георгиев Хаджинеделчев срещу решение № 3252 от 15.05.2014 г., постановено по адм. дело № 9116 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че решението е постановено в нарушение на чл. 6, ал. 2 и чл. 37, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), чл. 2, ал. 2 от Закона за вероизповеданията (ЗВ), чл. 3, чл. 4, чл. 19, ал. 4 и чл. 22, т. 3 и т. 4 от Закона за висшето образование (ЗВО) и чл. 9 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Съдът неправилно е приел, че не е налице ограничаване на правото му на вероизповедание. Счита, че условията, в които се провежда богослужебната практика, при задължително участие по време на православно богослужение, нарушават правото му на свободен избор на вероизповедание и свободно формиране на религиозни възгледи. Задължението му да участва в богослужението го принуждава да изразява вероизповедание чрез поведение, отговарящо не на личните му възгледи, а на тези на религиозната общност, сред която е задължен да присъства. Не споделя становището на съда, че не е налице ограничение, само защото свободно е избрал специалността и по-късно е преценил, че не желае да изучава предварително заложен предмет. Счита, че по този начин не се зачита правото му да променя религиозните си виждания. Счита, че академичната автономия не може да бъде основание за освобождаване от спазване на закона, особено когато утвърдената задължителна богослужебна практика се реализира чрез нарушение на чл. 3 и чл. 22, т. 3 и т. 4 от ЗВО. Излага, че правото му на избор на вероизповедание не следва да бъде обвързано с правото му да се образова. Изразява несъгласие със становището на съда, че не е налице ограничаване на правото на вероизповедание, доколкото всеки студент разполага с възможност да участва в друго богослужение съобразно неговата вяра, което да се зачита като практическо занятие, след представяне бележка за това, като твърди, че такава възможност не е регламентирана. Твърди, че с участието в задължителна богослужебна практика спрямо него се осъществява непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. и е третиран неравноправно, не само защото е поставен в условия, непозволяващи свободно формиране и изразяване на вероизповедание, а защото е задължаван с определено поведение по време на богослужение да изразява убеждения, които не споделя. Сочи, че утвърдената задължителна богослужебна практика се реализира в нарушение на чл. 3 и чл. 22, т. 3 и т. 4 от ЗВО и се провежда без учебна програма, установени правила или изисквания. Практиката започва без натрупани теоретични знания, които да бъдат прилагани. Връзката й с теорията и бъдещата професия е съмнителна. Без хиротония студент не може да практикува свещеническа дейност, защото практическата реализация не зависи от степен бакалавър, а от ръковъзлагане от лица извън Софийския университет. Твърди, че съдът не е обсъдил посочените от жалбоподателя доказателства, поради което съдебното решение не съответства на събрания по делото доказателствен материал, а в нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК съдът не е дал указания по отношение на подлежащите на доказване обстоятелства. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - Академичен съвет на Софийски университет "Свети Климент Охридски", чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в отговора на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Иван Георгиев Хаджинеделчев срещу мълчалив отказ на Академичния съвет на СУ "Св. Климент Охридски", относно молба, подадена от Хаджинеделчев да се издаде акт, с който да се отмени част от решение на съвета, с който е приет учебния план по специалност "Теология", в частта му относно предмет учебна практика с наименование "Текуща богослужебна практика". За да постанови този резултат, съдът е приел, че Иван Георгиев Хаджинеделчев е студент, държавна поръчка, редовно обучение, по специалност "Теология" в СУ "Св. Климент Охридски", записан на 07.08.2009 г. Приел е, че учебният план по специалност "Теология", професионално направление "Религия и теология" е утвърден от Академичния съвет на СУ с протокол № 5 от 15.02.2005 г., в който са посочени наименованията и броя часове на изучаваните дисциплини. В учебния план е предвидено и провеждането на учебна практика с наименование "Текуща богослужебна практика". Такава е предвидена и в учебния план, приет с протокол № 5 от 22.02.2006 г. Изложил е, че жалбоподателят е подал молба с вх. № 95-И-53 от 05.08.2013 г до Академичния съвет на СУ "Св. Климент Охридски", с която е поискал да бъде отменена част от учебния план по специалност "Теология", в частта относно задължителната практика "Текуща богослужебна практика", с мотив, че предвиденото практическо участие в богослужението нарушава правото на вероизповед. Въз основа на така подадената молба е постановен оспореният мълчалив отказ. При тези фактически обстоятелства съдът е счел, че оспореният мълчалив отказ е издаден от компетентен орган съобразно чл. 159, ал. 2 и ал. 4 от Правилника за устройството и дейността на СУ "Св. Климент Охридски" (ПУДСУ) и при правилно приложение на закона. Приел е, че с учебната практика "Текуща богослужебна практика" не се ограничава свободата на вероизповедание на жалбоподателя, тъй като самият той е направил избор да изучава специалността "Теология" и в момента, в който се е записал като студент по специалността (07.08.2009 г.), действащият учебен план е бил одобрен, като жалбоподателят е бил запознат с учебната програма. В резултат на свободен избор, при равни условия за всички студенти и изначално известен учебен план той е избрал да се обучава по специалността. Съдът е изложил, че учебната практика "Текуща богослужебна практика" не ограничава свободата на вероизповедание и не създава дискриминационно условие на база вероизповедание. Посочил е, че ограничаване на свободата на вероизповедание е налице, когато се създават пречки за упражняване на конкретно вероизповедание, докато с предвидената задължителна учебна практика на жалбоподателя не се препятства възможността да изповядва друго такова. Приел е, че учебният план не противоречи и на разпоредбата на чл. 4 от ЗВО, тъй като с приетата като част от учебния план задължителна практика не са създадени ограничения или привилегии по някои от признаците в тази разпоредба. Посочил е, че висшето образование се подчинява на установените в ЗВО общи правила и въз основа на предварително изготвени от съответното ВУЗ правила, в съответствие с академичната му автономия, които включват и практически занятия. Счел е, че липсва неравно третиране или ограничение на Хаджинеделчев спрямо останалите студенти по отношение на задължителността за полагане и усвояване на практически занятия. В заключение първоинстанционният съд е обобщил, че като не е приел отправеното към него предложение за промяна на учебния план, макар и мълчаливо, Академичният съвет е постановил акт в съответствие с дадените му правомощия и при спазване на материалния закон. Решението е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, изразяващи се в игнориране на представени от жалбоподателя доказателства. Видно от мотивите на съдебното решение са обсъдени са всички релевантни доказателства, както и всички доводи на жалбоподателя, в резултат на което съдът е стигнал до правилни фактическите и правни изводи. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се е ограничил до основанията, посочени от жалбоподателя, а е извършил служебна проверка за законосъобразността на оспорения мълчалив отказ на всички посочени в чл. 146 от АПК основания. Неоснователно е твърдението на касатора за липса на дадени му указания от съда относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, тъй като с определение от 21.02.2014 г. изрично са му дадени такива указания и Хаджинеделчев е разполагал с възможността да представи необходимите доказателства в подкрепа на твърденията си. Не може да се сподели и възражението на касатора за нарушение на материалния закон. Видно от доказателствения материал по делото, Иван Георгиев Хаджинеделчев е студент, редовна форма на обучение, по специалността "Теология" в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", считано от 07.08.2009 г. В учебния план по доброволно избраната от касатора специалност е включена и задължителна дисциплина "Текуща богослужебна практика" с хорариум 80 часа. Дисциплината е част от утвърдения от Академичния съвет учебен план по специалността "Теология", задължителна е за всички студенти, избрали да се обучават по тази специалност и този факт е бил известен на касатора от момента, в който се е записал като студент в Богословския факултет. Според чл. 135 от ПУДСУ всеки студент в Университета е длъжен да присъства редовно и да участва активно в задължителните форми на учебни занятия съгласно учебния план и учебните програми. Дисциплината "Текуща богослужебна практика" не изисква духовна съпричастност с богослужението и вяра в изучаваната религия, поради което не нарушава правото на свобода на религиозните убеждения на касатора и не може да се сподели оплакването му, че задължението да присъства на богослужение накърнява личното му достойнство и му налага приемането на определени религиозни убеждения. Дисциплината е насочена единствено към усвояване на практически умения по специалността и в този смисъл е правилен изводът на първоинстанционния съд, че предвиждането на такава задължителна дисциплина в учебния план не само не противоречи, а е изцяло в съответствие с изискванията на ЗВО. Съгласно чл. 2 от ЗВО целта на висшето образование се изразява в подготовката на висококвалифицирани специалисти над средното образование и развитието на науката и културата. Съгласно чл. 16 от Правилника на Богословски факултет към СУ "Св. Климент Охридски", богослужебната практика подпомага подготовката на студентите за самостоятелно участие в богослужение и се определя като неразделна част от учебния процес, като е приравнена на упражнения със задължителен характер. Следователно предметът "Текуща богослужебна практика" е учебна дисциплина с практическа насоченост, с цел студентите да придобиват освен теоретични, още и практически знания и опит в определена сфера, без това да влияе на техните лични религиозни убеждения. По делото не се съдържат данни за конкретни действия на Академичния съвет, нарушаващи правото на касатора на свободен избор на вероизповедание, на религиозни или атеистични убеждения. Самият факт на задължителността на една дисциплина не може да обоснове нарушение на права или свободи на студента, доколкото последният доброволно е направил избор да изучава съответната специалност и да се подчинява на установените в учебното заведение правила, включително чрез спазване на учебния план. Ограничаване на свободата на вероизповедание би могла да се обоснове единствено чрез конкретни действия на ръководството на факултета, или чрез конкретни незаконосъобразни действия по провеждане на практическите занятия, но касаторът не е ангажирал никакви доказателства в тази посока. Доказателствата, представени от Хаджинеделчев, съдържат единствено данни за задължителния характер на учебната дисциплина, което обстоятелство не е спорно между страните. Неговите доводи се отнасят предимно до несъгласието му със задължителния характер на практиката, а не до конкретни действия, в които е принуден да участва или аспекти от провеждането й, които се извършват в нарушение на закона или на учебния план и нарушават свободата му на вероизповедание. На следващо място съдът намира, че спрямо касатора не е налице нарушение на забраната за дискриминация, визирана в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Съгласно цитираната разпоредба забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Според ал. 3 непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. В конкретния случай не е налице по-неблагоприятно третиране на касатора Хаджинеделчев на основата на признак "религия или вяра". Установено е от доказателствата по делото, че практическата дисциплина "Текуща богослужебна практика" е задължителна за всички студенти по специалност "Теология", и присъствието на студента на практическите занятия според определения хорариум на дисциплината е условие за получаване на заверка. Обстоятелството, че касаторът е отказвал да присъства и да участва в провеждането на практическите занятия, което е довело до неполучаване на заверка по дисциплината, а оттам - и до недопускане до явяване на държавен изпит, не може да обоснове извод за неравноправно третиране, доколкото той сам поради една или друга причина е избрал да не изпълнява учебната програма. Отсъстват всички белези, определящи дадено поведение спрямо Хаджинеделчев като дискриминационно. По делото не се установява различно отношение към касатора поради негови религиозни убеждения. Одобреният от Академичния съвет учебен план се отнася за всички студенти по специалност "Теология" в Богословския факултет и предвидената в него практическа дисциплина "Текуща богослужебна практика" е еднакво задължителна за всички тях. Доколкото касаторът доброволно е избрал да се обучава именно по тази специалност и в този факултет, той е длъжен да спазва предвидения за нея учебен план наравно с останалите обучаващи се студенти. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,