Решение № 81 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9042/2018 г.

Решение № 81 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9042/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Началник сектор "Пътна полиция" (ПП) при ОДМВР – Монтана срещу решение № 305/06.06.2018 г., постановено по адм. дело № 244/2018 г. по описа на Административен съд – Монтана, с което по жалба на Л. Петрова, е отменена Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0996-000211/16.04.2018 г. на началник сектор "ПП" при ОДМВР - Монтана. Наведените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 2 АПК – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на процесното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Ответникът – Л. Петрова не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП, наложена със Заповед № 18-0996-000211/16.04.2018 г. на началник сектор "ПП" при ОДМВР - Монтана. От фактическа страна по делото е установено, че на П. Николова е съставен акт за установяване на административно нарушение № 507114/15.04.2018 г. за това, че на 15.04.2018 г. в 00, 15 ч. в Община Монтана на РП ІІІ-102 км. 9+300 с посока на движение от гр. Чипровци към гр. Монтана, като водач на лек автомобил "Мазда – МХЗ" с рег. [рег. номер на МПС] управлява същия без да притежава СУМПС /неправоспособен водач/, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН, със Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0996-000211/16.04.2018 г. на началник сектор "ПП" при ОДМВР-Монтана, на Л. Петрова е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил "Мазда - МХЗ" с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд приема, че обжалваната е заповед е незаконосъобразна поради неотбелязване от административния орган коя хипотеза на чл. 171, т. 2а ЗДвП е налице в конкретния случай. Горното е квалифицирано от първоинстанционния съд като съществено нарушение на административнопроизводствените правила при налагане на мярката, довело до ограничаване правото на защита на лицето. Първоинстанционният съд приравнява непосочването на конкретната хипотеза на чл. 171, т. 2а ЗДвП на липса на правно основание за издаване на процесната ПАМ, обуславяща неговата необоснованост. По разбиране на Административен съд – Монтана, посочването само на фактическото основание, без конкретната хипотеза на изписаната правна норма, не дава ясна представа на жалбоподателя да разбере какво точно е неговото нарушение, при което се ограничава неговото право на защита. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Същото е постановено при неправилно приложение на материални закон и е необосновано. С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка. Мерките за административна принуда по чл. 171, т. 2а ЗДвП /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Предвид горното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Установената фактическа обстановка съответства на хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че заповедта за налагане на ПАМ е постановена в съответствие с изискванията на приложимия материален закон й разписаните административнопроизводствени правила. Безспорно е, че на посочената дата П. Николова, без да притежава СУМПС, е управлявала лекия автомобил на жалбоподателката в първоинстанционното производство Л. Петрова, като този факт се установява както от съставените официални документи, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в чл. 172, ал. 1 във връзка с чл. 171, т. 2а от ЗДвП, във вр. чл. 59, ал. 2 от АПК, същата е мотивира, в текста й са посочени конкретни фактическите обстоятелства, чието проявление е безспорно установено. Неизписването конкретно на буквата от установената правна норма не води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост на процесната заповед, тъй като от описаната фактическа обстановка е видно, че се има предвид текста на буква "а" на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Възприемането на обратното становище би довело до твърде формалистично тълкуване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изискването за посочване на правно основание за издаване на акта не е самоцелно, а е предназначено да гарантира правото на защита на засегнатите страни и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта. На следващо място в процесната заповед е налице и препращане към фактите, установени с АУАН, в които надлежно са изписани нарушените законови разпоредби. Неправилни и незаконосъобразни са изложените от първоинстанционния съд мотиви досежно необоснованост на заповедта за налагане на ПАМ с оглед липсата на законовоизискуемите материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП. Установен е както собственикът на автомобила, така и фактът, че моторното превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление на МПС. Правната норма не изисква установяване на факта на предоставяне на управлението. При реализиране на материалноправните предпоставки, предвидени в закона, органът действа при условията на обвързана компетентност определяйки съответната ПАМ като вид. При определяне на срока на мярката, в хипотеза на чл. 171, т. 2а ЗДвП, органът действа при условията на оперативна самостоятелност. ЗДвП предвижда горна и долна граница на срока /6 месеца до една година/. В оперативната самостоятелност на органа е да определи срок, съразмерен на тежестта на нарушението. В случая, срокът е съразмерно определен в долната граница. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява административно нарушение и се налага административно наказание. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. По отношение правната същност на процесната принудителна административна мярка следва да се има предвид, че тя не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а да се постигне правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. При изяснена фактическа обстановка касационният съдебен състав следва да отмени обжалваното решение и постанови ново, по съществото на спора, с което да отхвърли подадената от Л. Петрова жалба като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,