Решение № 3378 от 13.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8956/2008 г.

Решение № 3378 от 13.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8956/2008 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 - 178 от АПК. Образувано е по жалба на "ТЕЦ Варна" ЕАД срещу решение № ТЕ-015 от 9.06.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в частта по т. 1 подточка 2, с която е определена разполагаемостта за производство на електрическа енергия в съответствие, с която "ТЕЦ Варна" ЕАД е задължено да сключва сделки по регулирани цени с обществения доставчик за периода 1.07.2008 - 30.06.2008 г. за покриване на потреблението на крайните потребители. Моли съда да отмени оспореното решение като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и неговата цел и при допуснати нарушения на административно производствените правила, както и да им присъди направените деловодни разноски. Ответникът моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и му присъди юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от приложената по делото административната преписка, по която е издаден оспореният административен акт предвид необходимостта от определяне на разполагаемостта за следващ период регулаторният орган е изискал от крайните снабдители с писмо изх. № 13-00-10/19.03.2008 г. информация относно годишната консумация на електрическа енергия за 2007 г. на посочените в списъка на Националния статистически институт потребители. Изискана е и информация от "Национална електрическа компания ДНЕК" и "Енергиен системен оператор" ЕСО ЕАД (писма с изх. №№ Е-13-01-14/2.04.2008 г. и Е-13-41-11/17.03.2008 г.) информация относно прогнозните количества електрическа енергия за периода 1.07.2008 г.-30.06.2009 г. Крайните снабдители, общественият доставчик и "ЕСО" ЕАД са предоставили исканата информация. След обсъждане на получени становища от заинтересованите страни, е изготвен доклад вх. № Е-ДК-189/26.05.2008 г. от директорите на дирекции "Електроенергетика", "Икономически анализи и работа с потребителите" и "Правна" е изготвен доклад с предложение за издаване на решение от регулаторния орган. ДКЕВР провежда закрито заседание на 9.06.2008 г., на което съгласно т. 1 от протокол № 96 приема решение № ТЕ-015/9.06.2008 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 17а от Закона за енергетиката (ЗЕ) определя, считано от 1.07.2008 г. разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик за периода до 30.06.2009 г., за покриване на потреблението на крайните снабдители. По т. 2 от таблицата към т. 1 от решението за жалбодателя - "ТЕЦ Варна" ЕАД е определена нетната разполагаемост за сключване на сделки с обществения доставчик по чл. 21 т. 17а ЗЕ за покриване на потреблението на крайните снабдители, което за второто полугодие е в размер на 1 431 759 MW (h, а за първото полугодие на 2009 г. е 1 144 072 MW)h. Срещу посоченото решение на 26.06.2008 г. е подадена жалбата на "ТЕЦ Варна" ЕАД, по която е образувано настоящото производство. Видно от назначената по делото комплекса съдебно техническа и икономическа експертиза "НЕК" АД, в качеството си на обществен доставчик е следвало да осигури за покриване на нуждите на крайните снабдители и технологични разходи за периода на втората половина на 2007 г. електроенергия в размер на 6 315 914 MW (h, за първата половина на 2008 г. - 5 208 158 MW)h, за втората половина на 2008 г. - 5 826 508 MW (h и за първата половина на 2009 г. - 6 585 671 MW)h. При така определените количества електроенергия за различните полугодия са налице, както намаления, така и увеличения на количествата енергия, с които "НЕК" АД участва при покриване потреблението на крайните снабдители и на технологичните разходи по преноса през електроразпределителните мрежи. Влияещи основни фактори за това са нетната разполагаемост на кондензационните централи за сключване на сделки с обществения доставчик по чл. 21 т. 17 ЗЕ и общото количество електрическа енергия, необходима за покриване на потреблението на крайните снабдители и на технологичните разходи по разпределението. Според вещите лица, при определяне на квотното участие при покриване потреблението на електроенергия за крайните снабдители и за технологичните разходи през процесния период ДКЕВР е ползвала различни подходи към участниците - кондензационните централи от една страна и "НЕК" АД от друга, като за кондензационните централи количеството предоставяно на обществения доставчик се регулира от пазара и се изчислява след приспадане на плановите ремонти, разходите за собствени нужди, студения резерв и др. имащи отношение към определяне на тези количества. Количеството предоставяне от "НЕК" АД е определено в процесното решение като е определено общото количество за полугодишните периоди, преценено е какво количество може да се получи от кондензационните централи и разликата, необходима за покриване на потреблението се определя като задължение на "НЕК" АД. Процентните съотношения между нетната разполагаемост за сключване на сделки с обществен доставчик на регулирания пазар за покриване на потреблението на крайните снабдители, посочени в обжалваното решение и нетната разполагаема мощност за двата полугодишни периода по отношение на всеки един от производителите според експертите са както следва - АЕЦ "Козлодуй" - за второто полугодие - 63, 1%, а за първото полугодие на 2009 г. - 65, 4%; за жалбодателя "ТЕЦ Варна" - за второто полугодие - 65, 5%, а за първото полугодие на 2009 г. - 79, 8%; като за останалите кондензационни централи - "ТЕЦ Бобов дол", "ТЕЦ Марица III" и "Топлофикация Русе" ЕАД - блок IV и за двата периода са 97%. Съобразявайки следните фактори - график на планираните престои за второто полугодие на 2008 г. и първото полугодие на 2009 г.; престои за поддръжка; мощност студен резерв; разполагаема брутна мощност за допълнителни услуги и разполагаема брутна мощност за собствени нужди вещите лица считат, че нетната разполагаемост за сключване на сделки с обществения доставчик за покриване на потреблението на крайните снабдители през второто полугодие на 2008 г. на жалбодателя е 1 431 759 MW (h. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното от правна страна: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна - оспореното решение поражда задължения за жалбодателя, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Оспореното решение е издадено от ДКВЕР на проведено закрито заседание на 9.06.2008 г., на което са присъствали дванадесет от членовете й, след проведено обсъждане със заинтересованите страни и разглеждане на доклад с вх. № Е-ДК-189/26.05.2008 г. относно определяне разполагаемостта за производство на електрическа енергия в съответствие, с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик през втората половина 2008 и 2009 г. Съгласно чл. 10 ал. 1 ЗЕ регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и канализацията се осъществява от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която е постоянно действащ орган, който заседава, ако присъстват не по малко от 7 от нейните членове (чл. 13 ал. 1ЗЕ), като постановеното решение не попада в хипотезата на чл. 13 ал. 3 ЗЕ и чл. 28 ал. 2 от Устройствения правилник на ДКЕВР и на нейната администрация (УПДКЕВРНА), изискващ провеждане на открити заседания в конкретно определени случаи. За регулиране на дейностите по производството, преноса и разпределението на електрическата енергия правомощие на ДКЕВР, съгласно чл. 21 ал. 1 т. 17а ЗЕ е да определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик с оглед изпълнение принципите по чл. 24 ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл. 32 ал. 5 т. 1 УПДКЕВРНА ДКЕВР взема решение по преписката след провеждане на разисквания и при изясняване на всички обстоятелства от правна и фактическа страна. Следователно решение ТЕ-015/09.06.2008 г. е издадено от компетентен орган, в изискуемата се от закона форма и при спазване на административно процесуалните правила. Същото е мотивирано, като настоящият състав намира, че е неоснователен доводът в жалбата, че мотивите са формални и представляват цитати от нормативната уредба и описание на процедурата по набиране на информация. От съдържанието им се установява, че при постановяването му административният орган е обсъдил и съобразил конкретни данни, събрани по надлежния ред, като решението е съобразено именно с отразените в мотивите конкретни факти и относимите в случая норми. При изпълнение на правомощията си по чл. 21 ал. 1 т. 17а ДКЕВР е следва да съобрази принципите, въведи в чл. 24 ал. 1 ЗЕ - справедливо разпределяне на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия; осигуряване на равни условия за сключване на сделки при свободно договорени цени в сравнение със сключваните с обществения доставчик или обществените снабдители на електрическа енергия, осигуряване на балансирано изменение на цените на краен потребител, като се отчитат задълженията на обществения доставчик или на обществените снабдители, свързани с осъществяването на обществени услуги, със задълженията към обществото и с невъзстановяемите разходи и осигуряване на необходимите мерки за снабдяване на потребителите с електрическа енергия с определено качество при изцяло съпоставими, прозрачни и обективни цени, предлагани при условията на равнопоставеност. Страни по сделките с електрическа енергия съгласно чл. 92 ЗЕ са:1. общественият доставчик на електрическа енергия; 2. производителите; 3. потребителите, включително и привилегированите потребители; 4. преносното предприятие; 5. разпределителните предприятия; 6. търговците на електрическа енергия; 7. електроенергийния системен оператор; и 8. крайния снабдител. Съгласно §1 т. 48. ДР на ЗЕ "Разполагаемост" е способност на производител да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия, а съгласно чл. 21 ал. 1 т. 17а ЗЕ ДКЕВР определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните потребители и/или обществения доставчик. Безспорно сочената разпоредба цели гарантиране на необходимите на крайните снабдители количества електрическа енергия за битовите потребители и на малките и средни предприятия по регулирани цени. В конкретния случай съдът намира, че с оспореното решение ответникът се е съобразил с посочените по-горе принципи доколкото квотите за всички централи са определени в съответствие с необходимостта от запазване на енергийния баланс на страната, тъй като са съобразени както с индивидуалните и налични към момента разполагаемост и представените ремонтни програми на всеки един от производителите, вкл. и на жалбодателя, така и със заявените от крайните снабдители количества, необходими за нуждите на потребителите. Определяйки квотното участие на всяка една от кондензационните централи и в съответствие с това и на "НЕК" АД по начина, посочен в обжалваното решение ДКЕВР е отчел участието на пазара на електрическа енергия на отделните централи и влиянието на техните индивидуални квоти върху цената, по която общественият доставчик продава електрическа енергия на крайните снабдители, с което са приложени задължителните в случая принципи за осигуряване на балансирано изменение на цените на краен потребител, като се отчетени задълженията на обществения доставчик и на обществените снабдители, свързани с осъществяването на обществени услуги, със задълженията към обществото и с невъзстановяемите разходи и осигуряване на необходимите мерки за снабдяване на потребителите с електрическа енергия с определено качество при изцяло съпоставими, прозрачни и обективни цени, предлагани при условията на равнопоставеност. Съдът намира, че направеният довод, че са нарушени принципите за справедливо разпределяне на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия; осигуряване на равни условия за сключване на сделки при свободно договорени цени в сравнение със сключваните с обществения доставчик или обществените снабдители на електрическа енергия за неоснователен, тъй като в случая правилно административният орган е отчел обстоятелството, че количество електроенергия, което ще следва да осигури "НЕК" АД, като обществен доставчик се осигурява чрез закупуване на такава по реда на чл. 93а ЗЕ - от производители, присъединени към преносната мрежа, по договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия, както и тази, произведена от възобновяеми енергийни източници, от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и количеството електрическа енергия, определено по реда на чл. 4 ал. 2 т. 8 ЗЕ. Общественият доставчик на електрическа енергия продава изкупената по реда на чл. 93а електрическа енергия по свободно договорени цени. Съгласно цитирания текст министърът на икономиката и енергетиката определя обща годишна квота за задължително изкупуване на електрическа енергия от производители, ползващи местни първични енергийни източници (на гориво), до 15 на сто от цялата първична енергия, необходима за производството на електрическа енергия, консумирана в страната за всяка календарна година, по съображения за сигурност на снабдяването. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 3 т. 2 от Директива 2003/54 (ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92ЕО, съгласно която държавите членки могат да налагат на предприятията, работещи в електроенергийния сектор, в общия икономически интерес задължения, свързани с обществени услуги, които може да се отнасят до сигурността в снабдяването, редовността, качеството и цената на доставките. С оглед на това настоящият състав намира, че в случая липсва нарушение на разпоредбата на чл. 21 от Директивата, доколкото оспореното решение е съобразено с предвидени в същата, както и в чл. 63 ЗЕ възможности за налагане на задължения на предприятията, работещи в областта на енергетиката в общия икономически интерес. Неоснователни са и доводите, че е нарушено правото на "ТЕЦ Варна" ЕАД да сключва сделки на либерализирания пазар, тъй видно от приетата по делото експертиза нетната разполагаемост за сключване на сделки с обществен доставчик по чл. 21 т. 17а ЗЕ за покриване на потреблението на крайните снабдители по обжалваното решение съпоставена с нетната разполагаема мощност на същата е определено в размер на 65, 5% за второто полугодие на 2008 г. и в размер на 79, 8% за първото полугодие на 2009 г. като от установеното от вещите лица. От така установеното следва, че за "ТЕЦ Варна" ЕАД са налице възможности за участие в либерализирания пазар, а същите съпоставени с тези на останалите кондензационни централи, адресати на решението, с изключение на АЕЦ "Козлодуй" са значително по-големи с оглед определеният им процент на разполагаемост. Следователно оспореното решение е постановено в и съответствие с материалния закон и неговата цел. Предвид изложеното съдът намира, че оспорваното на решение № ТЕ -015/2008 на ДКЕВР от "ТЕЦ ВАРНА" ЕАД следва да бъде отхвърлено, като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, Пето отделение