Решение № 7482 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7042/2015 г.

Решение № 7482 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7042/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" срещу решение № 2909 от 27.04.2015 г., постановено по адм. дело № 2211/2014 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което по жалба на Г. С. Г. е отменена издадена от касатора заповед № 1185/13.02.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Г. оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на първата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура зава заключение за основателност на касационното оспорване. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от съда, но правните му изводи за незаконосъобразност на административния акт не се споделят по следните съображения: Г. С. Г. е заемал длъжността старши полицай в 03 група на сектор "Летищна сигурност - Аерогара С." от Г. - С. към РДГП - Аерогари. Уволнен е за тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 04.11.2013 г. към 12.00 часа в направление [населено място] - Окръжна болница до [населено място] е извършвал обществен превоз срещу заплащане на три физически лица с лек автомобил, който не притежава надлежна регистрация за таксиметров превоз на пътници на територията на страната. Съставен му е акт за установяване на административно нарушение. Прието е от дисциплинарно наказващия орган, че служителят е нарушил т. т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и е извършил деяние, несъвместимо с етичните правила и уронващо престижа на службата. Това е установено от проведеното дисциплинарно производство, приключило с обобщена справка и становище на дисциплинарно разследващия орган, към чието съдържание препраща заповедта. Преценено е, че събраните доказателства, оценени от дисциплинарно наказващия орган заедно с дадените писмени обяснения на служителя, обосновават извод за налагане на най-тежкото предвидено в закона дисциплинарно наказание "уволнение" предвид тежестта на нарушението и настъпилите последици. Заповедта е издадена на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). АССГ е приел, че сроковете са спазени и правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е нарушено. За да отмени заповедта, съдът е счел, че са налице други нарушения на процедурата и закона, които изводи касационната инстанция не споделя. На първо място, неправилна е преценката на съда, изведена по аргумент от разпоредбата на чл. 225, ал. 4 от ЗМВР (отм.), че дисциплинарното производство е приключило преждевременно, защото за деянието на дисциплинарно отговорното лице има образувано административнонаказателно производство и дисциплинарната отговорност може да бъде реализирана само след влизане в сила на наказателното постановление, т. е. ако съответното поведение бъде признато за административно нарушение. Възможно е административнонаказателната отговорност да не бъде осъществена по различни причини. Това не следва да препятства носенето на дисциплинарна отговорност, ако деянието осъществява признаците на дисциплинарно нарушение, тъй като тази отговорност е отделна и независима от другите видове отговорности и се кумулира с тях, съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР (отм.). Неоснователно съдът е приел, че в хода на дисциплинарното производство е допуснато нарушение на съществени процесуални правила и принципът на обективност е нарушен при разследването, тъй като част от доказателствата, обосноваващи крайните изводи на дисциплинарнонаказващия орган, са събрани от органите, извършили проверката на пътя, а не от дисциплинарноразследващата комисия. Касае се за сведенията, дадени от пътуващите с Г., които не са разпитани в дисциплинарното производство и чиито свидетелски показания не са ангажирани от органа пред съда. Тази преценка противоречи на чл. 229, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР и също е обосновала неправилния извод за незаконосъобразност на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Освен това, дали пътничките са знаели за професията на Г. и дали той е съобщил този факт на полицейските органи и органите на ДАИ, не е от съществено значение, както е приел съдът. Уронването на престижа на службата е реализирано с образуването на дисциплинарното производство и в хода на същото, тъй като обстоятелствата по него безспорно са станали достояние на съграждани и колеги. Предвид изложеното съдебният състав счита, че в хода на дисциплинарното производство релевантните факти са безспорно установени, фактическата обстановка е изяснена в пълнота и допуснатото от служителя нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР (отм.) е доказано от фактическа и правна страна. Относно компетентността на органа и формата на акта не се спори, а видът на наказанието съответства на тежестта на нарушението според правната му квалификация, поради което не противоречи и на целта на закона. С оглед на горните мотиви касационното оспорване следва да бъде уважено и първоинстанционното решение да се отмени, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което заповедта да се потвърди чрез отхвърляне на жалбата срещу нея. При този изход на делото следва да се уважи искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на МВР за двете инстанции в размер на 800 лева, платими от ответника по касация. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,