Решение № 7799 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9808/2009 г.
ВАСV отделение11.06.2010 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
Отменя решение от 20.05.2009 г. по адм. дело № 23/2009 г. на Административен съд - Монтана и вместо него постановява: Отменя заповед № РД-18-74/24.06.2008 г., издадена от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, обн. в ДВ, бр. 64 от 18.07.2008 г. с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Вършец (без територията на кадастрален район 421-св. Изток, кадастрален район 419-кв. Заножене и кадастрален район 420-централна градска част), община Вършец, област Монтана. Връща административната преписка на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София за ново произнасяне. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7799 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9808/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Марусия Михалакиева Николова от гр. Вършец против решение от 20.05.2009 г. по адм. дело № 23/2009 г. на Административен съд - Монтана с доводи за неправилност на решението и искане за отмяната му. Ответниците изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и "Ко и До" ЕООД не вземат становище по касационната жалба. Ответникът "Ботстрой-1" ЕООД чрез управителя Светослав Йорданов оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на пето отделение като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Монтана отхвърля жалбата на Марусия Михалакиева Николова от гр. Вършец против заповед № РД-18-74/24.06.2008 г., издадена от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, обн. в ДВ бр. 64 от 18.07.2008 г. с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Вършец (без територията на кадастрален район 421-св. Изток, кадастрален район 419-кв. Заножене и кадастрален район 420-централна градска част), община Вършец, област Монтана. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че: 1 Недвижимият имот, представляващ парцел ХII с пл. № 175, в кв. 4 по плана на гр. Вършец за който касаторката се легитимира като собственик с представения по делото нотариален акт № 65/1997 г. е записан към момента на осъществяване на сделката със стар идентификатор според регулационния план от 1958 г. на гр. Вършец, а не по действащия към този момент регулационен план от 1986 г., следователно не отразява вярно съществуващото положение и 2. В процеса на изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри административният орган събира, оценява и възпроизвежда в крайния административен акт-заповед № РД-18-74/24.06.2008 г. информацията за местоположението, границите, площта, трайното предназначение и начина на трайно ползване на недвижимите имоти, предмет на одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Вършец според действащия регулационен план от 1986 г. и според предоставените данни за спорния имот от собствениците на урегулиран поземлен имот УПИ ХХХVIII50 и УПИ ХХХIХ50, съответно търговски дружества "Ботстрой-1" ЕООД и "Ко и ДО" ЕООД. Според съда заповедта е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган при спазени административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Решението на Административен съд - Монтана е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) приетите кадастрална карта и кадастрални регистри се одобряват със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. В съответствие с разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗКИР производството по създаване на кадастралната карта е открито със заповед № РД-16-74/05.12.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, в която са посочени наименованието и границите на района, за който ще се изработят кадастралната карта и регистри, както и правоспособното лице, вписано в регистъра по чл. 12, т. 8 ЗКИР, на което е възложено изработването на картата. Заповедта е обнародвана в "Държавен вестник" и разгласена чрез средствата за масово осведомяване (чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР). В съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 1от ЗКИР приетите кадастрална карта и кадастрални регистри са обявени на заинтересованите лица, а постъпилите възражения са разгледани от комисия, съставена съгласно чл. 47 от ЗКИР (протокол № 2 от 04.03.2008 г.). В конкретния случай възражението на касаторката, че собственият и имот не е отразен в кадастралната карта и не е вписан собственикът е разгледано под № 95 и е прието за неоснователно. След произнасяне на комисията изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър постановява заповед № РД-18-74/24.06.2008 г., предмет на оспорване в производството пред административния съд, с която одобрява приетите кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Вършец (без територията на кадастрален район 421-св. Изток, кадастрален район 419-кв. Заножене и кадастрален район 420-централна градска част), община Вършец, област Монтана. Разпоредбите на глава V от ЗКИР за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри установяват императивни изисквания към административния орган и към собствениците на поземлени имоти, които са длъжни да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право, да представи при поискване акт, удостоверяващ правата му върху имота и да опазва поставените в имота геодезични знаци (чл. 38, ал. 1 от ЗКИР). Въз основа на тези данни за поземлените имоти, включващи площ, граници и собственици, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР, както и изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно цитирания текст от закона границите се установяват от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР; от работните материали, изработени по време на определяне на границите; от изображението върху одобрената кадастрална карта; от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 от закона, а посоченият текст от наредбата визира приоритетно данните от: означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки; съществуващите на място материализирани граници; кадастрални планове, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ или ЗТСУ и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; от регулационни планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, чиито граници не са материализирани и от карти, планове или друга документация, предоставена по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации и ДР. В случая неправилно съдът приема, че изискванията на посочените разпоредби са изпълнени. Касаторката се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ УПИ ХII, с планоснимачен № 175 в кв. 4 по плана на гр. Вършец с площ от 700 кв. м., придобит чрез договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 65, том I, дело № 125/1997 г. по описа на Берковския районен съд. Съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза целият имот УПИ ХII, пл. № 175 е ограден с циментови и дървени колове и стара телена мрежа върху запазена основа от стар каменен зид, който е изграден по кадастралните (имотни) граници на цитирания имот и се владее от Николова. По действащия регулационен план, одобрен със заповед № РД-02-14-93/1986 г. този имот попада с една част в УПИ ХХХVIII50 и с друга част в УПИ ХХХIХ50 в кв. 2, образувани с проект за изменение на ПУП-план за регулация за кв. 2-УПИ ХIII-50 по плана на гр. Вършец, одобрен със заповед № 185/18.07.2007 г. на кмета на община Вършец. Посоченото правно основание за изменение на устройствения план е по чл. 134 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Предвид одобреното изменение на регулацията следва да се има предвид, че промяната на границите на веднъж урегулирани имоти е допустима само при условията на чл. 15 ЗУТ. По делото обаче не са представени доказателства за сключени договори по чл. 15, ал. 3 ЗУТ, следователно и след регулацията от 2007 г., включително към момента на изработване на нова кадастрална карта и кадастрални регистри поземленият имот на касаторката продължава да съществува като самостоятелна вещ с граници, определени от правата на собственост според нотариалния акт, а не от регулацията. По тези съображения настоящата инстанция намира за незаконосъобразни изводите на решаващия съд за спазени материалноправни норми при изработване и одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Вършец (без територията на кадастрален район 421-св. Изток, кадастрален район 419-кв. Заножене и кадастрален район 420-централна градска част), община Вършец, област Монтана. При произнасяне на оспорената заповед, административният орган допуска нарушение на чл. 14 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, въвеждаща приоритетно подреждане на критерии за определяне на границите на имотите. Посочената разпоредба в т. 1 поставя на първо място в приоритетното изброяване означеното по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР местоположение на границите върху терена. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР въвежда задължение за собственика да означи на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота си, като това следва да бъде извършено в съответствие с акта, установяващ правото му на собственост или друго вещно право. Доказателствата по делото са в подкрепа на извода, че това задължение, вменено и от ЗКИР и Наредба № 3 е изпълнено от касаторката. Представеният в процеса документ за собственост, нот. акт. № 65, том I, дело № 125/1997 г. установява правата на Николова върху имота така както бяха обсъдени по-горе. А установените от заключението на съдебно-техническата експертиза материализирани на място граници на имота на площ, за която тя се легитимира като собственик задължава административния орган да ги съобрази при създаване на кадастралната карта. Само изпълнените от собственика на място граници на имота, които съответстват на действителните му права по документите му за собственост се ползват с приоритета, предвиден в нормата на т. 1 на чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. Като не се съобразява с наличието на предпоставките по чл. 14, т. 1 от Наредба № 3/2005 г. и не заснема процесния имот в кадастралния план съобразно съществуващото фактическо положение, административният орган издава незаконосъобразна заповед, която подлежи на отмяна. Постановеното в обратен смисъл решение е неправилно, допуснато е нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено с настоящото решение. Делото е изяснено от фактическа страна и с касационното решение следва да бъде отменена и заповед № РД-18-74/24.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК-София, като административната преписка бъде върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по прилагане на материалния закон, дадени в мотивната част на отменителното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, пето отделение