Решение № 11058 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6675/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Добро управление 2014-2020 г. (ОПДУ), чрез процесуален представител, срещу Решение 14511/28.04.2025 г. по административно дело 1801/2025г. на Административен съд София град (АССГ) в частта, с която e отменен неговият отказ за верификация, издаден на основание чл.62, ал.1- ал. 3 във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 2 във връзка с чл.64, ал.3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) във вр. чл. 99, т. 1 и т.2 АПК, обективиран в Писмо, рег. 02.50-9 от 04.02.2025 г., в частта на неверифицираните на Фонд Сигурност на електроенергийната система (ФСЕС) разходи, в размер на 259 159,06 лв., включени в Искане за окончателно плащане 1 от 17.11.2023 г.

Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че съдът неправилно е приел, че представените по делото доказателства не установяват направения от ръководителя на УО извод за недопустимост на крайните получатели ГРИЙН ФОРЕСТ ПРОДЖЕКТАД и КАТАРИНО СПА ХОТЕЛ ЕАД. Счита, че съдът е възприел изцяло оплакванията в жалбата, без да провери дали същите са подкрепени от доказателствата по делото. Съдът не е установил и обсъдил всички факти, които са от значение за правилното решаване на делото. Според касатора изводите, до които е достигнал административният съд са неправилни и са в противоречие с доказателствата, съдържащи се в административната преписка. Неправилно съдът е приел, че цитираните по-горе дружества имат статут на малки или средни предприятия (МСП).

Прави искане съдът да отмени решението, в оспорената част, като вместо това отхвърли подадената жалба. Претендира направените за двете инстанции разноски, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните разноски от ответника с оглед правната и фактическа сложност на делото.

Ответникът по касационната жалба Фонд Сигурност на електроенергийната система, чрез процесуален представител, в депозиран по делото писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага конкретни възражения по доводите на касатора за законосъобразност на отменения административен акт.

Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски по представен списък.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От представените в първоинстанционното производство доказателства се установява следното:

Фонд Сигурност на електроенергийната система е бенефициер по Административен договор с рег. BG05SFOP001-7.001-0001-C01 по Оперативна програма Добро управление 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския социален фонд по Процедура BG05SFOP001-7.001 чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) с наименование Подкрепа на особено засегнати от увеличението на цените на енергията МСП чрез мярка прилагана от Фонд Сигурност на електроенергийната система (SAFE) .

Изпълняваният проект е на стойност 6 779 151,00 лв., с основна дейност Възстановяване на средства, използвани от държавата през 2022 г. за осигуряване на компенсации на малки и средни предприятия, във връзка със значителното повишените им разходи за електрическа енергия, с индикатори 1028 бр. предприятие, получаващи подкрепа. Съгласно т. 2.6 от договора допустими за финансиране по проекта са разходи за дейности по възстановяване на компенсации за потребена електроенергия в периода 01.02.2022 г. 30.09.2022 г., предоставени на малки и средни предприятия, особено засегнати от увеличения на цените на енергията, в съответствие с национални програми за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия, одобрени от Министерски съвет.

В изпълнение на условията за изпълнение на договора за предоставяне на БФП, на 17.11.2023 г. ФСЕС е подал в ОПДУ Искане за окончателно плащане (ИОП) 1, заедно с Таблица в Excel (оптичен диск на л. 9) с всички записи на крайни получатели (МСП), включени в конкретното искане, ведно с данни за предоставената им подкрепа на обща стойност 6 786 976,72 лв. Подкрепата е предоставена под формата на компенсации чрез съответните доставчици на електрическа енергия посредством намаляване на дължимата сума за потребена електрическа енергия по фактурата към съответния краен получател.

В позиции 344 352 и позиции 3733-3741 от таблицата към ИОП 1 са посочени дружествата КАТАРИНО СПА ХОТЕЛ ЕАД и ГРИЙН ФОРЕСТ ПРОДЖЕКТ АД. Описани са счетоводните документи по периоди и доставчици, както и предоставените им компенсации по фактури, издадени съответно от Мост Енерджи АД и ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп ЕАД. В Позиция 8571 са представени разходи за компенсация на електроенергия към месец март 2022 г. към краен получател КЛАС 707870 ООД на стойност 168,31 лв. без ДДС по Фактура 0321366357 от 14.04.2022 г., издадена от Енерго Про Продажби АД.

С писмо от 21.11.2023 г. са изискани от бенефициера отчетни документи за попадналите в извадката на РУО разходни позиции и крайни получатели.

Изисканите документи са представени, след което на 23.11 и 24.11.2023 г. е извършена проверка на място от представители на УО за установяване на съответствието между данните за разходните позиции от извадката и данните в справките по образец към заявленията на доставчиците за съответния отчетен период за конкретните крайни получатели.

След извършената проверка и преценка на представените от бенефицира документи, на 01.12.2023 г. РУО на ОПДУ е издал Акт, изх. 02.50-239, с който от общо отчетените 6 786 976,72 лева по ИОП 1 от 17.11.2023 г. са верифицирани разходи в размер на 6 778 367,74 лв. Съответно не са верифицирани 8 608,98 лв., за които е прието, че са недопустими разходи.

Акт, изх. 02.50-239 е изпратен чрез ИСУН 2020 на 01.12.20223 г. Не е обжалван и е влязъл в сила на 16.12.2023 г.

Впоследствие е извършен одит на операциите от Изпълнителна агенция (ИА) Одит на средствата от Европейския съюз (ОСЕС) по ОПДУ, обхващащ сертифицираните разходи през периода 01.07.2023 г. 08.02.2024 г., при което са одитирани разходите по изпълнявания от ФСЕС проект BG05SFOP001-7.001-0001. Изготвен е одитен доклад, постъпил в УО на ОПДУ на 10.12.2024 г. с Писмо, изх. 03-00-32, съдържащ следните констатации:

1. Недопустими крайни получатели ГРИЙН ФОРЕСТ ПРОДЖЕКТ АД, ЕИК 201418442 и КАТАРИНО СПА ХОТЕЛ ЕАД, ЕИК 201379879, които не могат да бъдат крайни получатели на компенсация по процедура SAFE;

2. Недопустими разходи в ИОП 1 са включени разходи за компенсации на електроенергия към месец март 2022 г. към краен получател КЛАС 707870 ООД на стойност 168,31 лв. без ДДС по Фактура 0321366357/14.04.2022 г., издадена от Енерго Про Продажби АД. Констатирано е, че с нея е отчетена сума за компенсация в размер на 42,08 лв. без ДДС, а не 168,31 лв. без ДДС, както е посочено в ИОП 1 и съответно верифицирано от УО по ОПДУ. Разликата между двете суми, в размер на 126,23 лв. без ДДС, е счетено, че представлява недопустим за финансиране разход по проекта, тъй като същият не е изплатен от бенефициера към крайния получател на помощта;

3. Неизпълнение на одобрени индикатори в проверката са установени 2 броя предприятия, които не отговарят на критериите за допустимост за крайни получатели МСП (ГРИЙН ФОРЕСТ ПРОДЖЕКТ АД и КАТАРИНО СПА ХОТЕЛ ЕАД), поради което стойността на отчетените индикатори се променя на 1026 бр.

Във връзка с получения одитен доклад, на 08.01.2025 г. РУО е изпратил писмо за изискване на становище от ФСЕС, като го е уведомил за предстоящо възобновяване на производството по верификация на представено в ИСУН Искане за окончателно плащане 1 от 17.11.2023 г.

Бенефициерът е депозирал становището си на 22.01.2025 г. С него е възразил срещу основанието за възобновяване на производство съгласно чл. 99 и сл. АПК.

Последвало е Писмо 02.50-9 от 04.02.2025 г., с което след възобновяване на производството по верификация на разходите по Искане за окончателно плащане 1 от 17.11.2023 г., на основание чл. 99, т. 1 и т. 2 АПК и чл. 62, ал. 1-3, във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ, не са верифицирани верифицираните с Акт, изх. 02.50-239/01.12.2023 г. разходи в размер на 259 285,29 лв., представляващи изплатени компенсации на приетите за недопустими крайни получатели ГРИЙН ФОРЕСТ ПРОДЖЕКТ АД и КАТАРИНО СПА ХОТЕЛ ЕАД. За тези две дружества е прието, че не отговарят на изискванията за микро, малко или средно предприятие съгласно Закона за малките и средни предприятия и Приложение I на Регламент (ЕС) 651/2014. Отразено е, че УО на ОПДУ е извършил проверка на ИОП въз основа на извадка от 30 разходни единици съгласно Условията за изпълнение на процедурата и приложенията към нея, като за всички попаднали в извадката предприятия е потвърдено, че са МСП. Впоследствие е извършен одит и от ИАОСЕС на база на изготвена от одитиращия орган отделна извадка от 30 разходни единици, не всички от които съвпадат с тези от извадката на УО. При проверката, резултатите от която съвпадат с тези от проверката на УО, се установило, че ГРИЙН ФОРЕСТ ПРОДЖЕКТ АД и КАТАРИНО СПА ХОТЕЛ ЕАД са големи предприятия. След справка в Информационна система АПИС Регистър и системата ARACHNE се установило, че за референтния период 2019 г., 2020 г. и 2021 г., дружеството ГРИЙН ФОРЕСТ ПРОДЖЕКТ АД, включително предприятия партньори и свързани предприятия притежават средно списъчен брой персонал по-малък от 250 души, но същевременно годишният оборот превишава 97 500 000 лв. и стойността на активите превишава 84 000 000 лв. За КАТАРИНО СПА ХОТЕЛ ЕАД е констатирано, че за референтния период 2019 г., 2020 г. и 2021 г. дружеството, включително предприятия партньори и свързани предприятия притежават средно списъчен брой персонал надвишаващ 250 души. Обобщено е, че ГРИЙН ФОРЕСТ ПРОДЖЕКТ АД и КАТАРИНО СПА ХОТЕЛ ЕАД не могат да бъдат крайни получатели на компенсация по процедура SAFE, поради което всички получени енергийни компенсации от тях в размер общо на 259 159,06 лв. без ДДС, представляват недопустими разходи за финансиране по процедурата.

Писмо 02.50-9 от 04.02.2025 г. съдържа констатация и за наличие на недопустими разходи за компенсация към краен получател КЛАС 707870 ООД по фактура 0321366357/14.04.2022 г., издадена от Енерго Про Продажби АД. Посочено е, че при преглед на данните по фактурата е видно, че в същата е отчетена сума за компенсация в размер на 42,08 лв. без ДДС, а не 168,31 лв. без ДДС, както е заявено в ИОП и съответно верифицирано от УО по ОПДУ. Разликата между двете суми в размер на 126,23 лв. без ДДС е посочено, че представлявала недопустим за финансиране разход, тъй като същият не е изплатен от бенефициера към крайния получател на помощта. Посочено е също, че проверката от ИАОСЕС и от УО на ОПДУ е извършена на различни, независими извадки, като към датата на издаване на акт с изх. 02.50-239/1.12.2023 г. разходи за компенсации към краен получател КЛАС 707870 ООД не са били обект на проверка от УО на ОПДУ, тъй като не са били част от попадналите в извадката и проверяваните от УО на ОПДУ документи.

Установената недопустимост - на крайните получатели ГРИЙН ФОРЕСТ ПРОДЖЕКТ АД и КАТАРИНО СПА ХОТЕЛ ЕАД и на разходите за компенсации към КЛАС 707870 ООД, е възприета като наличие на нови обстоятелства по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК, които не са били известни на органа при верификацията на разходите по ИОП 1, но са от съществено значение при издаване на акта за верификация от 01.12.2023 г. Предвид условията за изпълнение и предвидения в тях извадков метод на проверката за допустимост на разходите е прието, че документите (писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта) относно горепосочените дружества, които не могат да бъдат крайни получатели на компенсация по процедура SAFE, за УО на ОПДУ са нови, за първи път разгледани от ИА ОСЕС в рамките на тяхната извадка и са станали известни на УО едва с окончателния доклад на одитиращия орган. Това е дало основание на органа да приеме, че са налице материалноправните предпоставки за възобновяване на приключилото производство по верификация и за цялостно преразглеждане на разходите, свързани с конкретните получатели ГРИЙН ФОРЕСТ ПРОДЖЕКТ АД, КАТАРИНО СПА ХОТЕЛ ЕАД и КЛАС 707870 ООД. Изразено е и становище, че окончателният одитен доклад, представен с писмо на 10.12.2024 г., представлява юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражнената компетентност и на базата на които е извършил своята проверка, за която впоследствие може да се извърши последваща съдебна преценка за законосъобразност на акта.

Допълнено е, че с възобновяването на приключилото производство по верификация се постига целта на закона, а именно отразяване на новоразкритите обстоятелства относно правнорелевантните факти, които са съществени, като наличието или отсъствието им е обуславящо за вземането на решение от органа и определящо съдържанието на акта, което се отразява и върху законосъобразността на акта съгласно чл. 99, т. 1 АПК.

С тези мотиви и с позоваване на разпоредбите на чл. 62, ал. 1-3, чл. 57, ал. 1, т. 2, чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ, както и чл. 99 106 АПК, УО на ОПДУ е разпоредил с обжалвания акт да не се верифицират разходи на ФСЕС в размер на 259 285,29 лева, включени в Искане за окончателно плащане 1 от 17.11.2023 г.

Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, а в частта относно неверефицирането на разходи в размер на 259 159,06 лв. без ДДС, в нарушение на материалния закон.

Съдът е приел, че срокът за възобновяване на производството по чл.99, т.1 АПК е изтекъл, тъй като същият е три месеца от влизане в сила на решението, а срокът за възобновяване на производството с правно основание чл.99, т.2 не е изтекъл.

Според съда възприетите от органа нови обстоятелства са станали известни на РУО на 10.12.2024 г., когато е получен одитният доклад на ИАОСЕС, съдържащ констатации за недопустимост на крайните получатели ГРИЙН ФОРЕСТ ПРОДЖЕКТ АД и КАТАРИНО СПА ХОТЕЛ ЕАД и за недопустимост на част от разходите по една Фактура 0321366357 от 14.04.2022 г., издадена от Енерго Про Продажби АД. След получаване на доклада РУО на ОПДУ е извършил проверка за установяване на обстоятелствата, свързани с констатираната от одитиращия орган недопустимост на верифицираните разходи. Проверката е извършена през м.01.2025 г. и е потвърдила установяванията в доклада на ИАОСЕС, вследствие на което на 04.02.2025 г. е издаден процесният акт. При тези данни административният съд е приел, че е спазен тримесечният срок по изр. първо на чл. 102, ал. 1 АПК, доколкото новите обстоятелства, служещи като основание за отмяна или изменение на акта за верификация от 01.12.2023 г., са доведени до знанието на РУО на 10.12.2024 г., а оспореният акт е издаден на 04.02.2025 г.

Съдът е приел още и че основанието за възобновяване на производството по верификация на разходите по ИОП 1 е разкриването на ново обстоятелство, което действително е съществувало по време на административното производство, но не е било известно на РУО, т.е. налице е новооткрито обстоятелство, което има спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствен факт. В тази хипотеза, когато новото обстоятелство е съществувало преди издаване на акта, но страната (в случая РУО) не е могла обективно да го узнае, респ. узнала е за него по-късно, 3-месечният срок започва да тече от момента на узнаването, а 1-годишният срок - от момента, в който страната е могла обективно да узнае за него при полагане на дължимата грижа. В този смисъл новостта на обстоятелството не се преценява само спрямо неговото съществуване, а спрямо момента, в който страната е могла да го узнае и да го използва, като инициира производство по чл. 99 АПК.

С тези мотиви съдът е приел, че е спазен срока за възобновяване на административното производство по чл.99, т.2 АПК.

Независимо от горното обаче АССГ е приел, че административният акт, в частта относно неверифицирането на разходи в размер на 259 159,06 лв. без ДДС, е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на материалния закон.

Съдът е приел за неправилен извода на ръководителя на УО за недопустимост на крайните получатели ГРИЙН ФОРЕСТ ПРОДЖЕКТ АД и КАТАРИНО СПА ХОТЕЛ ЕАД, който извод е в основата на възприетото основание за възобновяване на производството по верификация. Според съда органът не е извършил собствена проверка, а изводите му се основават на безкритичното възприемане на констатациите в одитния доклад на ИАОСЕС, които са изложени като мотиви на акта. В акта не се установява въз основа на какви конкретно данни и документи е направена проверката за определяне на категорията на предприятията съгласно ЗМСП. От съдържанието на акта е видно, че ГРИЙН ФОРЕСТ ПРОДЖЕКТ АД и КАТАРИНО СПА ХОТЕЛ ЕАД не са независими предприятия, а предприятия партньори по смисъла на чл. 4, ал. 3, респ. свързани предприятия по смисъла на чл. 4, ал. 5., но в акта не е посочено с кои конкретно дружества е налице свързаност или партньорство. Този пропуск, според АССГ, препятства проверката по т. 3, подт. 3.1, б. б от Указанията за спазване на единен подход при извършване на проверка за удостоверяване категорията на МСП (Указанията).

Съдът е посочил още, че от акта не става ясно защо органът разширява референтния период за проверка, като включва и финансовата 2019 г., при положение че според т. 2 от Указанията, статусът на МСП се определя на базата на последните две последователни финансови години, в които предприятието запазва своите параметри по чл. 3 ЗМПС без промяна. С оглед на което данните за средносписъчния брой на персонала, годишен оборот и стойност на активите на предприятията и свързаните предприятия и/или предприятия партньори е следвало да бъдат взети както следва: за регистрираните през 2021 г. предприятия за 2021 г. и 2022 г.; за всички останали предприятия /включително и проверяваните ГРИЙН ФОРЕСТ ПРОДЖЕКТ АД и КАТАРИНО СПА ХОТЕЛ ЕАД/ за 2020 г. и 2021 г.

Според съда органът, в нарушение на чл.103, ал.1 АПК, е следвало да конституира като страни в административното производство и Дружествата ГРИЙН ФОРЕСТ ПРОДЖЕКТ АД и КАТАРИНО СПА ХОТЕЛ ЕАД, тъй като същите са трети лица, придобили права от акта за верификация на ръководителя на УО.

Въз основа на горното първоинстанционният съд е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт в частта, с която е отказано верифицирането на разходи, в размер на 259 159,06 лв. без ДДС, и го е отменил в тази част, като е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания.

Решението е правилно като краен резултат.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е обсъдил и анализирал всички доказателства, приети за относими към правния спор, както и възраженията и становищата на страните. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и необоснованост са свързани с преценката на съда относно допустимостта на отказаните за верификация разходи.

Административният акт е издаден в производство по чл. 99 и следващите АПК. Като правно основание за възобновяване на административното производство са посочени разпоредбите на чл.99 т.1 и т.2 АПК.

Съгласно чл.99, т.1 и т. 2 АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато: 1. съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му; 2. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство.

А според чл. 102, ал.1 и ал. 2 АПК възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на акта. Възобновяване на производство по чл. 99, т.2-7 АПК може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта.

Правилен е изводът на съда, че срокът по чл.102, ал.1 АПК е бил изтекъл към момента на възобновяване на производството.

Неправилен е обаче изводът на съда, че срокът по чл.102, ал.2 АПК е бил спазен към момента на възобновяване на административното производство.

За да се прецени дали е спазен срока по чл.102, ал.2 АПК следва да се установят два момента моментът на узнаването на обстоятелството, което служи като основание за отмяна или изменение на административния акт и моментът на възникване на основанието.

Видно от доказателствата по делото, тримесечният срок от узнаване на новото обстоятелство е спазен, но същият следва да е в рамките на едногодишния срок от възникване на обстоятелството, а когато основанието е възникнало преди издаване на административния акт (какъвто е настоящият случай) този едногодишен срок започва да тече от влизане в сила на административния акт.

По делото не е спорно, че основанието за отмяна на акта е възникнало преди издаването на административния акт (доколкото фактът на недопустимост на крайните получатели Дружествата ГРИЙН ФОРЕСТ ПРОДЖЕКТ АД и КАТАРИНО СПА ХОТЕЛ ЕАД е възникнал и съществувал преди момента на издаване на самия акт). Следователно едногодишният срок по чл.102, ал.2 АПК в случая е започнал да тече от влизане в сила на акта 16.12.2023 г. и е изтекъл на 16.12.2024 г., а актът, с който е възобновено административното производство е издаден на 04.02.2025 г. , близо два месеца след изтичане на срока по чл. 102, ал.2 АПК.

В случая, органът не е упражнил правомощието си по чл. 99, т. 2 АПК до изтичането на регламентираните в чл. 102, ал. 2 АПК срокове и с това е преклудирано правомощието му да осъществи отмяна на влезлия в сила акт на основата на това ново обстоятелство одитният доклад на ИАОСЕС, съдържащ констатации за недопустимост на крайните получатели ГРИЙН ФОРЕСТ ПРОДЖЕКТ АД и КАТАРИНО СПА ХОТЕЛ ЕАД, получен от него на 10.12.2024 г.

Изложеното е достатъчно основание за незаконосъобразност на акта и прави ненужно обсъждането на мотивите на първоинстанционния съд досежно незаконосъобразността на оспорения акт поради нарушение на материалния закон.

Видно от изложеното, крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт е правилен, доводите на касатора са неоснователни, а съдебното решение като правилно, в оспорената част, следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Администрацията на Министерския съвет юридическото лице, в чиято структура е органът- касатор да заплати на ответника направените и доказани по делото разноски в размер на 10 800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложените по делото фактура и платежно нареждане.

Възражението на касатора за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като дори не се твърди липса на правна и фактическа сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд