Решение № 11084 от 5.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление на Националната агенция за приходите срещу Решение 1 от 04.01.2022 г. на Административен съд Враца, постановено по адм.д. 598 по описа за 2021 г. на съда, с което по жалба на Косаня ЕАД гр. Мизия, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка 11120/16.09.2021 г. на Началник отдел Оперативни дейности в Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Косаня ЕАД на основание чл. 186, ал. 1, и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект мотел Рай, находящ се в гр. Оряхово, местност Дончова градина, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че при провелото се административно производство по издаване на процесната заповед не е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК при издаване на заповедта и не са нарушени законовите разпоредби, уреждащи прилагането на мярката. Счита, че налагането на ПАМ за 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок, предвиден в чл. 186 от ЗДДС 30 дни, като са изложени достатъчно факти и обстоятелства, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство Косаня ЕАД оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита решението на административния съд за законосъобразно, обосновано и правилно, издадено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Враца е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка 11120/16.09.2021 г. на Началник отдел Оперативни дейности в Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която на Косаня ЕАД, на основание чл. 186, ал. 1, и чл. 187, ал. 1, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект мотел Рай, находящ се в гр. Оряхово, местност Дончова градина, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата на Косаня ЕАД и е отменил заповедта за налагане на принудителна административна мярка като незаконосъобразна поради съществено нарушение на административно-производствените правила, довели и до неправилно приложение на действащите материални разпоредби на закона и до несъответствие с неговата цел, които представляват основание за отмяна на оспорената заповед. От фактическа страна съдът е установил, че на 10.09.2021 г. около 10,40 ч. служители на Териториална дирекция на НАП Велико Търново, съвместно със служители на Комисия за защита на потребителите, Областна дирекция за безопасност на храните и Икономическа полиция, са извършили проверка в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС мотел Рай, находящ се в гр. Оряхово, местност Дончова градина, стопанисван от Косаня ЕАД. По време на проверката е установено, че група от 12 човека е напускала хотела, за което са поискани и представени 12 бр. адресни карти, които не притежавали напълно въведени данни за посетителите. При направена справка в единната система за туристически услуги е установено, че последният запис за български граждани гости на хотела е за едно лице с дата на настаняване 07.09.2021 г. и дата на напускане 08.09.2021 г. За изясняване на начина на плащане от 12-те човека, напуснали хотела, е изискано писмено обяснение от представител на обекта Н. Дахлева, която е и член на съвета на директорите на дружеството. В обяснението Дахлева посочила, че групата е заплатила в брой 380 лв. на два пъти: на 07.09.2021 г. 332 лв. и на 09.09.2021 г. - 48 лв. От фискалното устройство (ФУ) е извадена контролна лента на електронен носител за датите 07.09.2021 г, 08.09.2021 г. и 09.09.2021 г. и е установено, че за дата 09.09.2021 г. има регистрирано плащане в брой на стойност 48 лв. за нощувка. За останалата част от 332 лв. при прегледа на контролната лента на електронен носител (КЛЕН) за 07.09.2021 г. не е установено плащане в сочения размер, а общата сума на отчетените нощувки за 07.09.2021 г. е в размер на 340.40 лв. От ФУ е изваден междинен отчет, при който е установена разчетена касова наличност от ФУ в размер на 351,20 лв., а фактическата наличност в касата на обекта е била 351.60 лв., имало отразяване на въвеждане на пари в касата в размер на 350 лв., а установената разлика е в размер на 0,40 лв. От приходните органи е прието, че като задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, дружеството е извършило нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от наредбата, поради това, че не е издало съответния документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС, а именно фискална касова бележка. При така установените факти съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като от приходните органи е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК и в оспорената заповед липсват мотиви за срока от 14 дни на запечатването на търговския обект . Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, към които препраща в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът правилно е приел, че в хода на административното производство не са извършени действия по служебно събиране на доказателства, по-специално относно обстоятелствата, при които е платена на 07.09.2021 г. сумата 332 лева. При това положение е достигнал до правилния извод за непълнота на установената в хода на проведеното административно производство фактическа обстановка и неправилност на административното решение. Съдът правилно е приел и че в обжалваната заповед не са изложени мотиви, които да обосновават продължителността на срока от 14 дни, за който е запечатан обектът, и не е извършен анализ на конкретните факти, установени при проверката. По отношение на срока за прилагане на принудителна административна мярка в рамките на законоустановения в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС максимум до 30 дни издателят на акта е длъжен да изложи конкретните обстоятелства, които са го мотивирали да определи съответния срок. Изложените в заповедта за налагане на принудителна административна мярка мотиви не са конкретни, а общо формулирани. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, доколкото препятства контрола за съответствието на целта на административния акт с целта на закона. Трайна е съдебната практика на Върховния административен съд, че при прилагане на чл. 186, ал. 1, б. а от ЗДДС административният орган действа при обвързана компетентност и следва да наложи принудителна административна мярка при установяване на административното нарушение. В същото време когато определя срока на запечатването, органът действа при оперативна самостоятелност, което се вижда от използвания от законодателя израз до 30 дни. Изискването за мотивиране на административните актове се отнася за всички административни актове, издадени и при двата вида компетентност на административния орган като императивно изискване за законосъобразност. Като е отменил оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. От страна на ответника са претендирани разноски за касационна инстанция, но не са представени доказателства за платен адвокатски хонорар и направени разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се следват. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,