Решение № 5433 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14271/2009 г.

Решение № 5433 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14271/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сенсо мода" ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Антон Боянов Кънчев против Решение № 485/14.07.2009 г. на Административен съд - Благоевград (АДмС - Благоевград), постановено по адм. д. № 40 по описа за 2009 г. на този съд, с което е обявена нищожността на Решение изх. № 1000 - 0065/10.10.2008 г. на зам. началника на митница "Кулата", изпратена е преписката на началника на митница "Кулата" за ново произнасяне, и по частна жалба на "Сенсо мода" ЕООД срещу Определение № 434/24.09.2009 г. на АДмС - Благоевград, постановено по същото дело, с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на съдебното решение в частта относно присъдените разноски. В касационната жалба се твърди, че независимо от уважаване на жалбата, за "Сенсо мода" ЕООД съществува правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, защото неправилно е върната преписката на органа за ново произнасяне, вместо съдът да се произнесе по същество. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго от касационната инстанция, решаващо спора по същество. В условията на евентуалност се претендира отмяна само в частта, разпореждаща връщане на преписката за ново произнасяне. Счита, че са допуснати отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Моли за присъждане на разноски, направени в производството пред ВАС, I А отделение. В частната жалба се съдържат доводи за неправилно отхвърляне на молбата по чл. 248 от ГПК, тъй като в определението са изложени мотиви, противоречащи на тези от съдебното решение, разликата в размер на 786 лв. - адв. хонорар е била изплатена, видно от приложеното платежно нареждане. Адвокат Христов се е явил в съдебно заседание на 8.07.2009 г.. Частният жалбоподател моли за отмяна на определението и присъждане претендираните разноски. Ответникът - Зам. началника на Югозападна митница - Благоевград, редовно призован, не е изразил становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава алтернативни заключения за недопустимост или неоснователност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното определение, на релевираните касационни основания и след служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. От делото е видно, че АДмС - Благоевград е обявил за нищожен административен акт (решение на Зам. началника на митница "кулата") в следствие некомпетентност на органа, издал акта. Поради обстоятелството, че естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, последният е изпратил преписката на компетентния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона - чл. 173, ал. 2 от АПК. Оттук следва изводът, че първоинстанционното решение е благоприятно за касатора по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, респективно за дружеството липсва правен интерес от обжалване. В разглежданата хипотеза въпросът е предоставен на преценката на административния орган, поради което след обявяване на решението за нищожно съдът не би могъл да реши спора по същество, а само да изпрати преписката на органа за решаване. На основание гореизложеното, касационната жалба е процесуално недопустима, същата трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея да се прекрати. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. В Определение № 434/24.09.09 г. е констатирано, че със съдебното решение са присъдени разноски общо в размер на 200 лв., от които 50 лв. държавна такса и 150 лева, - възнаграждение за вещо лице. Приложени са платежни нареждания за изплатено на траншове адвокатско възнаграждение. Според съда от тях не можело да се направи извода, че точно процесното възнаграждение в размер на 40 лв. е изплатено, още повече, че има разлика между сбора на договорените възнаграждения и преведените суми. Относно уговореното възнаграждение в размер на 100 лв. за явяване в съдебно заседание съдът е посочил, че на 27.05.2009 г. адв. Христов не се е явил и поради това възнаграждението не се дължи. Определението е неправилно и трябва да бъде отменено. Това е така, защото от една страна са представени доказателства за изплатени адвокатски възнаграждения на няколко транша, като очевидно процесното адвокатско възнаграждение попада сред платените суми. Още повече, че констатираната разлика между сумите е била допълнително преведена. От друга страна справката със съдебния протокол установява, че адв. Христов се е явил на 08.07.09 г., без за това явяване пълномощникът да е получил друго възнаграждение в размер на 100 лева. Претендираното възнаграждение от 100 лв. за явяване в съдебно заседание е включено и в списъка по чл. 80 от ГПК. При този резултат по делото на касатора не се дължат разноски за производството пред ВАС, Първо "А" отделение. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основания чл. 215, т. 3, чл. 210, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение