Решение № 3079 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 965/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. Р., гражданин на Сирия против решение 6117/27.12.2024 г., постановено по адм. дело 1275/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата против решение 11805/12.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АСХ е жалбата на А. А. Р., гражданин на Сирия против решение 11805/12.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че А. А. Р. е живял в [населено място], област Хасака. При проведеното интервю чужденецът е обяснил, че селото било разделено на две, половината село било под контрола на кюрдите, половината под контрола на турската армия. Последният инцидент бил месец преди на напусне имало хвърляне на около петдесет снаряда в тяхното село, имало сражения, това се случвало почти всеки ден. Лично той не бил свидетел на сражения, защото когато започнели, вземал семейството си и се криели. Лицето работило като бръснар. Със съпругата си сключили брак през 2017 г. и имали две деца. Семейството му се намирало в Сирия не дошли с него, защото самото пътуване било скъпо и нямало достатъчно пари и пътят бил рискован за тях. От 2007 г. до 2009 г. бил отбил военната си служба в обл. Суейда. Искали го за запасна служба, но той не отишъл. Напуснал Сирия на 25.07.2024 г. нелегално, преминал в Турция, където останал около двадесет дни. На 09.08.2024 г. влязъл незаконно в Република България, след което бил откаран до гр. София, където бил задържан от властите. Напуснал държавата си на произход заради това, че нямало училища за децата му, нямало ток, вода и достатъчно работа. При тази фактическа установеност, съдът е съобразил, че не се установява спрямо последният да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От ангажираните доказателства и дадените обяснения не може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съдът е обсъдил, че Р. е напуснал Сирия основно заради лошите икономически и социални условия за семейството му. Според решаващият състав не са налице и твърдения, и данни за нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост или действията на преследване, като физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Съдът е споделил съжденията за липсата на релевантни твърдения за осъществено спрямо лицето преследване по причините, изброени в чл.8, ал.1 ЗУБ, изявленията му не съдържат и информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал. 2 ал. 5 ЗУБ. Административния съд е посочил, че от страна на чуждия гражданин не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Допълва, че няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Съдът е приел за правилен изводът на административния орган, че към момента на постановяване на акта, в Сирия не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. В допълнение съдът е посочил, че въпреки обстановката в страната по произход на молителя да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Обърнал е внимание , че в проведеното интервю заявителят не посочва да е имал взаимоотношения с армията, полицията, или въоръжени групировки, заявява, че е работил като бръснар и на първо място напуснал страната поради липсата на училища за децата му, ток, вода и достатъчно работа. Което е довело съставът до извода, че личното и общественото му положение предполагат същия да спада към рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Горното е дало основание на съда да приеме жалбата на А. А. Р., гражданин на Сирия против решение 11805/12.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат касирането му. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от същата, не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Търсещият закрила е заявил, че нелегално е напуснал Сирия и е влязъл в Турция, останал е там по-малко от месец. След което нелегално е преминал и границата на Република България и е откаран към гр. София, при което е заловен от полицията. Последното предхожда подаването на молбата за закрила. Чуждестранния гражданин обосновава напускането на страната на произход с заради това, че нямало училища за децата му, нямало ток, вода и достатъчно работа. Допълнил е още, че От 2007 г. до 2009 г. бил отбил военната си служба в обл. Суейда. Искали го за запасна служба, но той не отишъл. Потвърждение за последното обаче, не е налице. По отношение на него не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. По отношение на търсещият закрила не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут, по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Видно от справките административният орган, а впоследствие и съдът са достигнали до заключение, че в Сирия все още има ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността в тази провинция е стабилна и не може да се говори за наличие на високо насилие. Правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Мотивирано е обсъдена липсата на основанията за прилагане на принципа non refoulment (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Релевантно е обсъдено и че чрез партньорските си неправителствени организации Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) предоставя правни услуги на вътрешно разселени лица, завърнали се бежанци и приемни общности, както и на търсещи закрила лица и бежанци. Видно от общодостъпна справка на Върховен комисариат за бежанците към ООН (ВКСООН), последният изразява готовност да окаже подкрепа на сирийските бежанци, които решават доброволно да се завърнат. В справката се отбелязва, че в Сирия доброволно са се завърнали стотици хиляди сирийци. Излагат се опасения за завръщащите се, но същите не водят до необходимост от предоставяне на закрила, било тя субсидирана или хуманитарна. С оглед изложеното и както бе посочено по-горе споделими са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение основанията визирани чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В процесния случай не се отнася за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. Административният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което не следва да бъде касирано, а да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение