Решение № 12488 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8095/2018 г.

Решение № 12488 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8095/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "КЛАС 3000" ЕООД, представлявано от управителя З. Златанов, чрез адв. Петров, против Решение № 1028/08.05.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 1455 по описа за 2017 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16001616003789-091-001/02.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 227/27.04.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на отказано право на ДДС по доставки на "ММ Класкол" ЕООД за периоди м. 07.2014 г. и в размер на 5000 лв., както и за периоди м. 07; 08, и 09 от 2015 г. по доставки на "Нивико 2000" ЕООД, за сума от 9 868,86 лв., както и начислен корпоративен данък в размер на 2 500 лв за 2014 г. и 4 934,23 лв. за 2015 г., ведно със съответни лихви за просрочие. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърдят се нарушение на материалния закон и необоснованост, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено като претендира разноски. В останала част решението е влязло в сила и не е предмет на настоящия спор. Ответникът – Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калдъшев, в писмена защита по делото оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да отхвърли жалбата против издадения ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че ревизионния акт /РА/ е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е направен извод, че на ревизираното лице /РЛ/ законосъобразно са определени данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО. Относно фактурите, издадени от "Нивико 2000" ЕООД, с предмет на доставките дизелово гориво съдът е счел за правилен изводът на приходната администрация за липса на реални доставки по процесните фактури. Приел е, че нито в хода на ревизионното, нито при съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован извод за възникване на правото на данъчен кредит. Предвид спецификата на предмета на доставките, а именно дизелово гориво, е необходимо самият получател да представи акцизни данъчни документи и декларации за съответствие, каквито не са представени. Според съда, от доказателствата по делото не се установява доставчикът да е извършил доставки на стоки от вида на процесните, нито наличието на специализиран транспорт от превозвача, като няма данни и относно съхранението на горивото и обезпечеността на самия доставчик да го достави. Въз основа на извършените насрещни проверки съдът е стигнал до заключение за липсата на възможност за доставчика да достави това количество гориво. Съдът е подчертал, че доставките на гориво не могат да се докажат само с фактура за продажба, стокова разписка и товарителница, тъй като търговията с горива се подчинява на особени правила, предвидени в специална уредба - Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол. Посочено е, че по делото не са представени доказателства за изпълнение изискването на чл. 12, ал. 2 от Наредбата, съгласно която лицата, които пускат течни горива на пазара и лицата, които разпространяват течни горива на пазара, са длъжни да предоставят заверено копие на декларацията за съответствие на разпространяваната от тях партида течно гориво, като задължително вписват в нея количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение, съхранение, използване, дата и номер на документа за експедиция. Съдът е приел, че е налице пълно съответствие на констатациите на приходната администрация с международните нормативни актове и практиката на СЕС. По отношение на доставчика "ММ - Класкол" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 5 000, 00 лв. е по фактури с предмет на доставките строителни материали - цимент, пясък, лепило за плочки и лепило за шпакловка. Съдът е приел напълно констатациите на ревизиращите органи за липса на реалност на доставките. Решаващият съдебен състав е посочил, че от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че СМР са извършени, но конкретният спор в случая не е за това дали строителни работи са извършени, а дали материалите са получени именно от този доставчик по спорните доставки. Съдът се е мотивирал, че доказателства за последното няма и поради това е приел, че правилно е постановен оспорвания отказ. Относно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2014 г. и 2015 г. по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО съответно в размер на 25 000,00 лв. и 49 342,99 лв. съдът е приел за обосновани изводите на ревизиращия екип. Съдът е изложил мотиви, че констатациите на приходните органи се обуславят от установеното по отношение на задълженията по ЗДДС. Посочено е, че се касае за отчетени разходи по фактури, издадени от "ММ - Класкол" ЕООД и "Нивико 2000" ЕООД с предмет на сделките цимент, лепило и дизелово гориво. Съдът е приел, че след като не се признава наличието на доставки, то не може да се признае и отчетения разход. Позовал се е на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно който не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани и на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, който регламентира, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Според съда не се установява доставките да са извършени от лицето, издало фактурите. По тези съображения съдът е приел, че изводите на ревизиращия екип са законосъобразни и следователно ревизионният акт е правилен и следва да се отхвърли оспорването срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Възраженията наведени в касационната жалба са неоснователни. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е налице реална доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактури и счетоводното им отразяване. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. За да установи това, първоинстанционният съд съответно на правилата за доказване е извършил обща преценка на всички фактически обстоятелства по спора, за да определи дали "КЛАС 3000" ЕООД може да упражни право на приспадане на данъчен кредит по посочените доставки на стоки. Издадените от името на "Нивико 2000" ЕООД фактури с предмет дизелово гориво. Съдът правилно е установил, че спорните първични счетоводни документи са включени в дневника за продажби и справките-декларации по ЗДДС, касаещи съответните данъчни периоди на 2015 г. След като при извършена насрещна проверка доставчикът не е намерен и изисканите документи не са представени, ревизиращият екип е извършил проверка на данни, съдържащи се в информационната система на НАП, и правилно е констатирал, че "Нивико 2000" ЕООД не разполага с обекти за осъществяване на стопанска дейност, от назначените по трудов договор 5 бр. лица, четири са осигурявани от други работодатели, а за финансовата 2015 г. не е подаван финансов отчет. В съответствие с доказателствата по делото е установено още, че за периода от 01.06.2015 г. до 30.09.2015 г. към "Нивико 2000" ЕООД е отразено движение на 9 937 литра газьол от "Лайт Петрол" ЕООД, но не и дизелово гориво. Обясненията на управителя, че горивото било доставяно в базата в гр. Хисаря и се съхранявало в цистерна с вместимост 30 000 л., като същото се използвало за зареждане на горелка в хлебопекарната и за фирмените автомобили, а плащането се извършвало в брой, не доказват реалност на доставката. Следва да се подчертае, че липсват съпътстващи за две от фактурите документи - стокови разписки и товарителници, както и документи за плащане. Анализирайки данните по делото съдът законосъобразно е приел, че не са налице достатъчно доказателства, че доставчикът е разполагал с продаденото гориво към момента на издаване на фактурите и следователно се налага изводът, че прекият доставчик не е получател на дизеловото гориво и няма как да го е продал. За да възникне право на ДК следва да бъде установено прехвърляне на собствеността на стоката от доставчик към получател и съответно приемане на извършената услуга от получателя. Относно доставчика "ММ - Класкол" ЕООД, който е издал фактури с предмет строителни материали - цимент, пясък, лепило за плочки и лепило за шпакловка. Правилно съдът е приел, че заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза не доказва, че материалите са получени именно от този доставчик по спорните доставки, а единствено, че са извършени СМР, които не са предмет на спора. Съдът правилно е преценил доказателствата по делото и е приел, че не се установява фактът на прехвърляне на собствеността и транспорта на строителните материали и следователно правилно е постановен оспорвания отказ. Предвид изложеното доводите на първоинстанционния съд за неустановяване главния факт на доказване - наличие на облагаеми реални доставки по процесните фактури, издадени от "Нивико 2000" ЕООД и "ММ - Класкол" ЕООД, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. В частта на установените задължения по ЗКПО за 2014 г. и 2015 г. Предвид отказаното право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди през 2014 г. и 2015 г. по горепосочените фактури на основание на чл. 26, т. 2 от ЗКПО е направена корекция на декларирания финансов резултат за процесните периоди. Правилно финансовият резултат е коригиран и е определен допълнително корпоративен данък. До същият законосъобразен извод е достигнал административният съд и като е потвърдил РА в тази му част е постановил правилно решение. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно задължението за лихви за процесните периоди. Лихвите са установени с ревизионния акт поради несвоевременното внасяне на ДДС и в тази връзка настоящата съдебна инстанция, след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за правилни изводите на административния съд и изцяло се присъединява към тях. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АС - Пловдив е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1199, 09 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,