Решение № 11622 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5939/2009 г.

Решение № 11622 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5939/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на "Зърнени храни - 97" АД - гр. Плевен чрез процесуалния му представител адв. Огнян Лазаров и дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново срещу решение № 86 от 11.03.2009 г., постановено по адм. дело № 175/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново. "Зърнени храни - 97" АД - гр. Плевен обжалва решението в частта, в която жалбата на дружеството против РА 1502250/21.11.2006 г., издаден от орган по приходите към ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 65/11.02.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново е отхвърлена за сумата от 871, 20 лв., определен ДДС за довнасяне за данъчен период 1.06.2006 г. - 19.06.2006 г. Обжалва се решението и в частта за разноските, за които дружеството е осъдено в размер на 5 485 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение в посочената част поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно в касационната жалба са развити оплакванията, относно неправилното прилагане на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.), както и на чл. 62, ал. 1 от същия закон, тъй като активите са били придобити при действието на Закона за данък върху оборота и акцизите (ЗДОА) (отм.) и след към оня момет жалбоподателят е платил косвен данък върху оборота и поради спицификата на този данък той не е бил с право на възстановяване на данъчен кредит, означава, че е налице хипотезата на чл. 62, ал. 1 ЗДДС (отм.). Направен е извод от касатора, че не би следвало при деригистрацията наличните активи отново да се облагат с ДДС по чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.). Подробни съображения са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната част, включително и в частта за разноските. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Лазаров, който е представил и писмени бележки. Иска се присъждане и на направените по делото разноски. Ответникът по тази касационна жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор я оспорва и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която РА 1502250/21.11.2006 г., издаден от орган по приходите към ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 65/11.02.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново е е отменен за сумата 240 915, 80 лв., представляваща определен ДДС за довнасяне за данъчен период - месец юни 2006 г. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в тази обжалвана част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът се е позовал на представените Постановления за възлагане на недвижими и движими имоти на съдия изпълнител и е приел, че към датата на дерегисграцията по ЗДДС (отм.) дружеството не е притежавало като налични активи сградите и част от МПС, от което е направил и извод, че ДДС е начислен в противоречие с чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.). Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, като е акцентирано, че ревизията е проведена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 4 и 4 ДОПК, а постановленията за възлагане са били представени едва в хода на съдебното обжалване на акта. Ответникът по тази касационна жалба "Зърнени храни-97" АД - гр. Плевен чрез процесуалния му представител адв. Огнян Лазаров я оспорва, като подробни доводи са развити в приложения към делото писмен отговор, както и в представените в касационната инстанция писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби, тъй като решението на съда е правилно. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими и разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: По касационната жалба на "Зърнени храни-97" АД - гр. Плевен. За да отхвърли жалбата срещу РА 1502250/21.11.2006 г. за сумата от 871, 20 лв. определен ДДС за довнасяне за месец юни 2006 г. на основание чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.), Административен съд - гр. Велико Търново е приел, че за 2 бр. МПС - " "УАЗ 452А, придобит на 15.02.1988 г. и автобус "Чавдар", придобит на 4.12.1987 г. следва да се начисли ДДС на основание чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.), тъй като са били налични активи към 19.06.2006 г., когато е извършена дерегистрацията на дружеството на основание чл. 116, ал. 2, т. 2, б. "г" ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че изключението, предвидено в чл. 62, ал. 1 ЗДДС (отм.) за процесния случай е неприложимо, тъй като поставя няколко кумулативни условия за неначисляване на данъка, които не са налице, а именно: регистрирано по ЗДДС лице да се разпореди със закупени или придобити по друг начин от него стоки, за тях да е бил начислен ДДС, лицето да е платил това ДДС и да не го е приспаднало като данъчен кредит, тъй като по силата на друга разпоредба от ЗДДС (отм.) същият не е с право на данъчен кредит. Изводът на съда, направен въз основа на това е, че текста на чл. 62 ЗДДС (отм.) не предвижда хипотеза относно вещи, които са били придобити до влизане в сила на ЗДДС (отм.) и за които не е ползван данъчен кредит. От друга страна съдът е приел, че пазарната цена на посочените МПС е съобразно даденото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което е използвало посочения в чл. 20, т. 5 ЗДДС (отм.) метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци. Решението в тази обжалвана част е постановено при правилно прилагане на приложимия материален данъчен закон и е обосновано. Употребата в разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗДДС (отм.) на понятието данък не разширява приложното й поле и за други косвени данъци, каквито са аргументите на касатора. В чл. 1 ЗДДС (отм.) изрично е указано, че данък добавена стойност навсякъде в закона ще се нарича само "данък" и това обяснява употребата му по този начин в чл. 62, ал. 1 ЗДДС (отм.). Според чл. 62, ал. 2 ЗДДС (отм.) ал. 1 не се прилага, когато правото на данъчен кредит би възникнало ако са спазени изискванията на закона, но за конкретното регистрирано лице те не са изпълнени. Първоинстанционният съд правилно е приложил посочената правна норма, приемайки че чл. 62 ЗДДС (отм.) не е приложим за процесния случай, като се има предвид, че процесните активи са били придобити съответно през 1987 г. и 1988 г., когато е бил прилжим ЗДОА (отм.). Данъкът върху оборота няма спор, че е косвен данък и има доста прилики с ДДС, но не е многофазен данък, както е ДДС и затова не може да се отъждестви с него. От разпоредбата на чл. 62 ЗДДС (отм.) не може да се извлече аргумент, че освен за ДДС, се отнася и за всякакъв друг вид косвен данък, включително и такъв, какъвто вече не съществува. Освен това по време на действието на ЗДОА (отм.) и при уредбата на данък върху оборота като косвен данък право на приспадане на данъчен кредит не е съществувало именно поради разликата между двата вида косвен данък и различието в икономическите им механизми. В частта за разноските решението е правилно. Оплакванията на касатора, че не е имал възможност да представи доказателства в хода на ревизионното производство, тъй като не е уведомен за ревизионното производство са неоснователни. Съобщенията за ревизионното производство, за изготвяне на ревизионния доклад и ревизионния акт са извършени по реда на чл. 32 ДОПК данните за това се намират в папка № 1 от приложенията по делото) и правилно съдът е обосновал решението си за разноските с разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че решението в обжалваната му част от "Зърнени храни" АД е постановено при правилно приложение на материалния закон, както е и обосновано, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. За да отмени РА 1502250/21.11.2006 г. за сумата от 240 915,80 лв. определен за довнасяне ДДС за данъчен период месец юни 2006 г., първоинстанционният съд е приел, че недвижимите имоти - сгради и МПС не са били налични към датата на дерегистрацията на дружеството - 19.06.2006 г. и затова незаконосъобразно е начислен ДДС по чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.). За да направи този си извод съдът се е позовал на представените в хода на съдебното производство Постановления за възлагане на недвижимите имоти, както и на МПС от съдия изпълнител. Тези вещи (движимите и недвижимите) са били продадени на публична продан още през 2005 г., поради което към 19.06.2006 г. не са били собственост на дружеството, поради което и на основание чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) не е следвало да се начислява върху тях ДДС като налични активи. И в тази част обжалваното решение не е страда от визираните от касатора пороци - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Няма спор, че ревизията е започнала и проведена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 4 и 6 ДОПК. Констатациите на ревизионния акт, който е съставен по този ред се ползват с презумпция за истинност, докато не бъдат опровергани от задълженото лице съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. Именно с представянето от страна на задълженото с ревизионния акт лице на постановленията за възлагане на недвижимите имоти и движимите вещи на съдия изпълнител, са опровергани констатациите на ревизионния акт, че посочените вещи са били налични към момента на дерегистрацията на дружеството на основание чл. 116, ал. 2, т. 2, б. "г" ЗДДС (отм.). Като е приел, че разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) е неприложима в процесния случай, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния данъчен закон - ЗДДС (отм.). Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) изисква начисляването на ДДС върху всички налични активи към момента на дерегистрацията на дружеството, така, както ако дружеството с тези активи извършваше доставки. Касае се за една правна фикция, съдържаща се в цитираната правна норма, която е приложима във всички случаи при дерегистрация, когато активите на едно дружество са налични. Настоящият случай не е такъв, тъй като по несъмнен начин е доказано, че към датата на дерегистрацията "Зърнени храни" АД не притежава като собствени, а това означава и като налични посочените в ревизионния акт активи- сгради и МПС. Оплакването на касатора, че съдът не е следвало да се позовава на постановленията за публична продан са неоснователни и голословни. Ако се приемат оплакванията на касатора само с аргументите му, че след като ревизията е извършена по реда на чл. 122, ал. 1 ДОПК, то съдът е следвало да възприеме констатациите на ревизионния акт, би се стигнало до пълно игнориране на действието на чл. 124, ал. 2 ДОПК, тъй като в процесния случай именно с представянето на абсолютно годни и относими писмени доказателства ревизираното дружество е опровергало констатациите на ревизионния акт. Освен това няма данни по делото процесуалния представител на приходната администрация в съдебно заседание пред административния съд да е оспорил представените постановления за възлагане, поради което и настоящата касационна съдебна инстанция не възприема оплакванията на този касатор. Относно оплакването, че е следвало съдът като съд по същество да прекфалифицира правното основание, на което е доначислен ДДС от ревизията, тъй като е установил, че спорните активи са били продадени преди дерегистрацията, то е неоснователно. Няма пречка съдът да определи друго правно основание, различно от това на приходния орган. Това правило с еднаква сила важи, както при приложението на ДПК (отм.), така и при сега действащия ДОПК, поради което правилно касатора се позовава на ТР № 5/14.07.2004 г. В същото време обаче следва да се отбележи, че в случая не става въпрос за определяне на правното основание въз основа на фактите, установени от ревизията, а на въвеждане на друго спорно право и на други факти за друг данъчен период. В процесния случай спорът е бил налице ли са налични активи към датата на дерегистрацията, върху които не е начислен ДДС. Съдът е установил въз основа на годни доказателства, че такива налични активи не са съществували за процесния период и затова е счел, че незаконосъобразно ДДС е начислен върху активи, които не са собственост на ревизираното дружество. Облагането на активите при публичната им продан за друг данъчен период, извън ревизирания, би означавало ново спорно право за друг данъчен период, което е недопустимо. Неизвършването на ревизията през 2005 г., когато е извършена публичната продан е пропуск на приходната администрация и нейното бездействие не може да се вменява в тежест на съда, нито на ревизирания субект. С оглед изложеното и в тази част решението на първоинстанционния съд е правилно постановено при спазване изискванията на материалния и процесуалния закони и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на "Зърнени храни-97" АД следва да се присъдят разноски в размер на 8 425 лв. На дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноските на приходната администрация се присъждат за цялото съдебно производство, а не за всяка инстанция поотделно, както е при адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,