Решение № 12278 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9093/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. А. Х., гражданин на Сирия, чрез адв. Т. Лютвиева, против Решение 25679 от 28.07.2025 г., постановено по адм. дело 12354/2024 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Х. срещу Решение 11815/12.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет/МС/, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са наведени доводи, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история на молителя. Моли касационната инстанция да отмени съдебното решение и спорът да бъде решен по същество. Х. посочва, че не е изследвано обстоятелството относно местоживеенето му в региона на страната, в който евентуално ще бъде върнат областта, в която е живеел, която е провинция Халеб. Редовно призован за датата на съдебно заседание, И. А. Х. се явява лично и с адв. Лютфиева, която поддържа касационната жалба, а в хода по същество процесуалният представител развива доводи за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юриск. Кръстева, която оспорва жалбата като неоснователна и представя Справка с Вх. МД-02-528/31.09.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците и Справка с вх. МД-02-572/20.10.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците. В хода по същество юриск. Кръстева моли касационната инстанция да остави в сила обжалваното съдебно решение като правилно. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при спазване на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производството е започнало по молба за международна закрила, подадена от И. А. Х. на 28.08.2024 г. Съставен е регистрационен лист, в който е отразено, че молителят с имена И. А. Х. е роден на [дата]. в гр. Манбидж, обл. Халеб, Сирия, етническа принадлежност - [заличен текст], религия: [заличен текст], с основно образование, по професия строител, женен, владеещ арабски език, без отбелязване на документ за самоличност С молителя е проведено едно интервю на 10.09.2024 г., при което Х. е завил, че е пътувал нелегално и без документи, за да не ги загуби или да не му ги конфискуват при задържане. Нямал роднини в страни от ЕС. Х. напуснал Сирия в началото на август 2024 г., през Турция, където останал около петнадесет дни. В България влязъл с трафикант през дупка в граничното заграждение и сам се предал на властите. Искал да стигне до България. В Сирия е нямал проблеми заради етническата си принадлежност или религията си. Не е членувал в религиозна организация, нито във въоръжена групировка. Не е служил в армията и не е търсен от военните. Живял е в района на фронтовата линия между Режима, кюрдите и опозицията свободната армия . Кюрдите контролирали района. Имало сражения от време на време. Има съпруга и три деца, които в момента живеят в [населено място] Чафатлик. Самият той не бил свидетел на военни действия или на сражения, но напуснал Сирия заради постоянните бомбардировки, тъй като живее на фронтовата линия. Стреляло се с артилерия хаотично от всички страни, като целите не били единствено военни обекти. През 2015 г. негов цивилен братовчед бил убит при сражение между кюрдите и ИДИЛ, а на друг негов роднина била ампутирана ръката заради рана, получена при бомбардировките. Посочва, че селото му се контролира от КАСАД и описва знамето и униформите им. Не е имал контакт с тях. Нямало убийства и отвличания, но имало много кражби в града. В селото нямало инциденти, тъй като било малко и всички се познавали. Би се върнал в страната, ако ситуацията се стабилизира. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца, съобразявайки твърденията на Х. по време на интервюто в хода на производство пред административния орган, събраните от ДАБ писмени доказателства, АССГ е стигнал до извод за съответствие на решението на Председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/. Съдът е приел, че по отношение на И. А. Х. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Сирия, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на И. А. Х. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход- Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. В заключение съдът е посочил, че с оглед представените по делото справки за обществено политическото положение в Сирия, не може да се приеме, че е налице безогледно насилие в цялата страна. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, подробно анализирани от него, е приел, че по отношение на молителя не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочените от Х. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, подробно анализирани от него, е приел, че по отношение на молителя Х. не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от Х. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. От проведеното интервю става ясно, че чужденецът е напуснал свободно и доброволно Сирия и не иска да се завърне в страната на произход. По отношение на него не са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Основателно съдът е приел, че наведените от молителя причини да напусне Сирия са, че няма работа, сигурност и безопасност, поради което е подал молба за международна закрила в Република България. Касае се за причини от личен и икономически характер, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са и изводите на АССГ, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чуждия гражданин за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно първоинстанционният съд, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства Х. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради повърхностно разглеждане на цялата налична информация за ситуацията в Сирия, довело от своя страна и до постановяване на решението в противоречие с материалноправния закон, доколкото актуалното положение в Сирия налагало извод за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, §2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 от ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателят не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от ответната страна в съдебното заседание пред касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, то не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история на молителя. Съдът подробно е обсъдил обществено политическата ситуация в Сирия съпоставена с конкретната бежанска история на молителя. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение