Решение № 1599 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9228/2018 г.

Решение № 1599 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9228/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Иванова от [населено място], [област], срещу решение № 1262 от 7.06.2018 г. по адм. д. № 868 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0273-000018 от 8.02.2018 г., издадена от Началник на група при Районно управление – Хисар към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив. Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на административнопроцесуалните правила на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози във вр. с чл. 174, ал. 4 от ЗДвП и на материалноправната норма на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се представлява от адв. Димитров, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответникът Началник на група при Районно управление – Хисар към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № 18-0273-000018 от 8.02.2018 г., издадена от Началник на група при Районно управление – Хисар към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която на В. Иванова от [населено място] е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, но не повече от 18 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен полицейски орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Актът съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. правните основания и фактическите обстоятелства, които са обосновали издаването му. При извършената съвкупна преценка на събраните доказателства съдът е приел за доказан релевантният за прилагането на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП юридически факт: управление на лек автомобил след употреба на след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроцесуални правила са неоснователни. На основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП (Закона за движението по пътищата) редовно съставените актове се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В случая е съставен акт за установяване на административно нарушение № К-69/18 от 8.02.2018 г. (бл. № 177302), в който са изложени фактите във връзка с установеното нарушение. Актът е подписан от актосъставителя – мл. автоконтрольор в РУ на МВР – Хисар, от двама свидетели и от нарушителя без възражения. Фактическите констатации на административния орган са подкрепени от талон за изследване № 0021355/8.02.2018 г., съгласно който при извършената предварителна качествена проба с техническо средство е установен прием на канабис. Провереното лице е подписало талона за изследване със забележка "приемам показанията" и "отказвам кръвна проба". При това положение Пловдивският административен съд правилно е приел, че представеният неподписан протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, за който е бил използван образец по отменената Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (в сила до 28.09.2017 г.), не разколебава установената с редовно съставени документи фактическа обстановка. В производството по установяване на нарушението са били спазени процесуалните правила на чл. 6, ал. 1 - 3 Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в сила от 29.07.2017 г., приета по делегация от чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. Изготвен е талон за изследване съгласно ал. 1, който съдържа реквизитите по ал. 3, а провереното лице собственоръчно е вписало, че приема показанията на техническото средство. Фактическото основание за издаване на АУАН не е оспорваният протокол по отменената Наредба № 30 от 27.06.2001 г., както е застъпено в касационната жалба, а употребата на наркотични вещества, установена с талона за изследване. За оборване на правно относимия факт, установен по реда на закона, а именно, че лицето е управлявало МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, не са ангажирани доказателства. Оспорената принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач - е наложена при наличие на обосноваващите я фактически предпоставки по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Пловдив е постановил обосновано и правилно решение. Не се установяват касационни отменителни основания, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,