Решение № 298 от 11.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) чрез процесуален представител срещу решение 6838 от 19.11.2021 г., постановено по административно дело 9409/2020 г. от Административен съд София град (АССг), с което е отменено негово уведомително писмо изх. 02-220-6500/915-12/16.07.2020 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.12.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба 3/2015 г. (УП). По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Н. Николов в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма и от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. С обжалваното пред АССг УП Заместник изпълнителният директор на ДФЗ с бланкетни мотиви е постановил отказ да изплати финансово подпомагане, съобразно правомощията му по чл. 11а, ал.1, т. 9 от Закона за земеделските производители, служейки си с термини, които не са предвидени в цитирания текст като правомощия и в нарушение на изискванията на чл. 14 АПК. Измежду всички изброени хипотези, послужили като основание за този отказ правилно първоинстанционния съд приема, че в случая органът приема, че приложими в случая са изложените от органа твърдения за нарушения на разпоредите на чл. 39, ал.1, т. 1 и т. 4 от Наредба 3/2015 г. и чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба 19 от 12.10.2015 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за преходна национална помощ (Наредба 19/2015 г.). При безспорно установените факти по делото, че Николов е регистриран като земеделски стопанин, както и едноличен собственик на капитала на Спорта БГ ЕООД в периода 29.09.2015 г. м. ноември 2015 г. обстоятелството, че като физическо лице е сключил договор за наем на животновъден обект 5220-0023, находящ се в землището на гр. Бяла черква, общ. Павликени със Спорта БГ ЕООД на 29.09.2015 г., което е придобило собствеността върху този имот на следващия ден 30.09.2015 г. правилно не е възприето от съда като нарушение на цитираните разпоредби. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба 3/2015 г. (ПНДЖ3) в действалата към момента на извършване на административните проверки редакция предвижда, че право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството, имат земеделските стопани, които отглеждат в стопанствата си 50 или повече овце-майки, или 50 или повече кози-майки, или 50 или повече овце-майки и/или кози-майки (като и към настоящия момент условията по цитирания текст са идентични) и продължат да отглеждат най-малко 80 % от заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредба 19/2015 г. при проверката на идентификацията на животните по схема за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството, Разплащателната агенция проверява дали са регистрирани в животновъден обект, собствен или нает от кандидата за подпомагане, както и дали животните са идентифицирани с две идентични индивидуални ушни марки. В случая от съдържанието на уведомителното писмо се установява, че единствената нередност, която ДФЗ установява при извършените административни проверки в регистрите на БАБХ ДФЗ приема, че в случая не са спазени изискванията на чл. 39, ал. 1, т. 1 от Наредба 3/2015 г. При това доколкото няма спор, че са установени всички заявени за подпомагане животни, описани в УП техните ушни марки, следва извод, че единствената нередност, която приема органът е тази по т.1 на чл. 39 от Наредба 3/2015 г. че животни не се отглеждат в стопанството. Правилно в решението е прието, че такава липсва доколкото сключеният договор за наем е валиден, като допълнително следва да бъде обърнато внимание, че той е сключен именно за този животновъден обект, който е посочен и в заявлението за подпомагане, подадено от Николов на 26.05.2015 г. като настоящият състав напълно споделя изводите на съда относно валидността на този договор. Допълнително следва да бъде посочено и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност приравнява собствениците и ползвателите на животновъдни обекти при регистрацията им, която съгласно ал. 22 е безсрочна. С оглед на така установеното настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд приема, че обжалваното УП е постановено при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Решението е обосновано Съдът е изяснил правилно фактическата обстановка, като въз основа на събраните в хода на производството доказателства е формирал подробно и обосновано правните си изводи. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция установи, че първоинстанционният съд, след като е отменил оспореното уведомително писмо, не е упражнил правомощието си да изпрати преписка на административния орган за произнасяне по заявлението на Н. Николов за финансово подпомагане по схемата за Преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството /ПНДЖ3/. Задължението на административния съд да направи това следва от разпоредбата на чл.173, ал. 2 от АПК, която задължава съда при отмяна на административния акт, и след като естеството на последния не позволява решаването на въпроса по същество (какъвто е случаят), да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне по нея. В противен случай процедурата би останала недовършена и би липсвало произнасяне по искането за финансова помощ на Н. Николов. Това допуснато от административния съд нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено, тъй като не касае съществото на спора и може да бъде отстранено от касационния съд. В този смисъл преписката следва да се върне на административният орган от настоящия съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение