Решение № 3572 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14808/2019 г.

Решение № 3572 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14808/2019 г., VII о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на община Трекляно, представлявана от кмета Р. Петрунов, чрез адв. Д. Златкова, против Решение № 243 от 22.10.2019 г., постановено по адм. д. № 110/2019 г. по описа на Административен съд-Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение №BG05 M90 P001-2/002-0285816 от 19.02.2019 г., издадено от ръководителя на Управляващия орган /УО на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" /ОП"РЧР"/ 2014-2020, с което са констатирани нередности и на основание чл. 99, т. 2 от АПК са изменени решения за верификация на постъпили искания за междинно плащане с изх. № BG05 M90 P001-2. 002-0285/4, 5, 6, 7, 8, 9, съответно от 16.01.2017 г., 18.04.2017 г., 07.07.2017 г., 24.11.2017 г., 08.12.2017 г. и 05.06.2018 г., като е определен общ размер на сумата за възстановяване 123 484. 93 лева, подробно описан по бюджетни пера, като е определен новия общ размер на верифицираните и неверифицираните средства по постъпилите искания за плащане, вкл. и натрупаната лихва по обслужващата сметка. Релевират се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът навежда възражения за неправилно разпределение на тежестта на доказване в процеса и за неизясняване на спора от фактическа страна, включително и за използването на специализираното транспортно средство. Твърди се, че съдът е отдал преимуществено значение на протоколите за вземане на обяснения от лица, приемайки че, от една страна, те са съображения/мотиви/ за издаването на оспорения акт, а от друга страна, че са обвързващи като надлежно доказателствено средство за неизпълнението на договора с оглед тяхната официална удостоверителна сила съгласно чл. 193 от ГПК. С това касаторът счита, че е допуснато нарушение на процесуалните правила. Намира, че от събраните гласни доказателства, приета съдебно- счетоводна експертиза и други писмени документи се установява безспорно, че процедурата за избор на лични и социални асистенти, и домашни помощници не е нарушена от страна на бенефициента, поради което и няма нарушение на правилата при разходването на средства от европейските фондове. Подчертава се обстоятелството, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като е посочено, че се издава на основание чл. 99, т. 2 от АПК, чл. 62, ал. 1, вр. с ал. 3 и процедура по чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, но без да е открито производство по чл. 103 от АПК, а административният орган, при обективирана воля да откаже верификация на разходите, е следвало да подведе своите фактически установявания, изложени в акта под хипотезата на някоя от посочените правни норми. Поддържа се становище, че актът е немотивиран, което води до неговата незаконосъобразност. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени изцяло като незаконосъобразен акта на зам. -министъра и ръководител на УО, обективиран в Решение №BG05 M90 P001-2/002-0285816 от 19.02.2019 г. за верификация на постъпило искане за окончателно плащане и за изменение на влезли в сила решения за верификация, като се върне преписката на органа за ново произнасяне при дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се и разноски по делото за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба- заместник-министър и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020, представляван от пълномощник И. Димитров, оспорва изцяло касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на община Трекляно, представлявана от кмета Р. Петрунов срещу Решение №BG05 M90 P001-2/002-0285816/19.02.2019 г., издадено от ръководителя на УО на ОП"РЧР" 2014-2020, с което са констатирани нередности и на основание чл. 99, т. 2 от АПК са изменени решения за верификация на постъпили искания за междинно плащане с изх. № BG05 M90 P001-2. 002-0285/4, 5, 6, 7, 8, 9, от съответно - 16.01.2017 г., 18.04.2017 г., 07.07.2017 г., 24.11.2017 г., 08.12.2017 г. и 05.06.2018 г. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: Община Трекляно е бенефициер по договор BG05 М901 P001-2. 002-0285 по проект "Звено за социални услуги - достоен и независим живот" на ОП "РЧР" 2014 – 2020 г. Била е извършена проверка от Управляващия орган, съвместно с АФКОС- МВР по подаден сигнал за нередност, като са прегледани отчетните документи и са проведени интервюта с лица от екипа по управление, лични и социални асистенти, домашни помощници и потребители на услугите. От извършените проверки са констатирани нарушения, изразяващи се в това, че асистентите, домашните помощници и потребителите на услугите не са ползвали специализираното транспортно средство, закупено по проекта, както и престирането на дължащата се услуга по проекта. Поради това не са верифицирани средства за: 1/Организация и управление на проекта; 2/Специализираното транспортно средство, както и свързаните с него разходи; 3/Личните, социалните асистенти и домашни помощници/персонифицирани/. Като последно основание е вписано, че следва да се редуцират заплатите до размера в заплащането на домашните помощници, поради опорочаване на процедурата по назначаването им/с персонификация на лицата/ За да отхвърли жалбата като неоснователна, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, като е счел, че са налице всички елементи от фактическия състав на "нередност" по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 г. и е изпълнена целта на закона, тъй като с акта "се цели препятстване неправомерното изразходване на средства в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове". Решението е неправилно. В оспорваното Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане и за изменение на решения за верификация от 19.02.2019 г. е посочено, "че счетените за недопустими разходи по описаните по- горе точки, са отчетени от бенефициера, както в настоящото- окончателно искане за плащане, така и в предходни искания за междинно плащане. Обстоятелствата, станали известни на УО в хода на извършените проверки по постъпилия сигнал за нередност, са нововъзникнали за УО по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК и обуславят необходимостта от изменение на решенията, с които същите са били верифицирани". Видно от доказателствата по делото, оспореният акт е издаден от органа при условията на чл. 99 АПК, т. е. след като са влезли в сила благоприятни за бенефициера актове /решения за верификация от 16.01.2017 г., 18.04.2017 г., 07.07.2017 г., 24.11.2017 г., 08.12.2017 г. и 05.06.2018 г./ на постъпили искания за междинни плащания, породили своето правно действие. Влязъл в сила акт, с който на бенефициера е определен размер на верифицирани средства по постъпило искане за плащане, може да бъде отменен или изменен при наличие на предпоставките на чл. 99 от АПК. Член 99 АПК съдържа седем различни хипотези, при наличието на които е допустимо, при спазване на изискванията за срок, да се отмени или измени влязъл в сила индивидуален или общ административен акт. В оспорваното пред съда решение е посочено основанието на т. 2 на чл. 99 от АПК, което предполага изменение на влязъл в сила акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акт, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Наличието на посочено от органа точно основание предполага проверка не само за наличие на материалноправните предпоставки за издаване на акта по чл. 99 от АПК, но и проверката за допустимостта на този акт, с оглед на различните срокове, които законодателят предвижда за различните основания за отмяна на акта. Предвид посочената хипотеза на т. 2, възобновяването на производството може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по- късно от една година от възникване на основанието /чл. 102 АПК/. В решението от 19.02.2019 г. е посочено, че по време на извършване на проверката на документите по постъпилото искане, в УО на ОП "РЧР" е постъпил сигнал за нередност относно предоставяне на услугите по проекта към крайните потребители, т. е. този сигнал би бил носител на обстоятелство, което, след извършване на съответната проверка, да послужи като основание за изменение на акта и който следва да корелира с указания по-горе срок. Тъй като 5 броя решения за верификация на постъпило искане за междинно плащане, за които се твърди, че са влезли в сила и това не се спори между страните, са от 2017 г., а именно: 16.01.2017 г., 18.04.2017 г., 07.07.2017 г., 24.11.2017 г., 08.12.2017 г., то за тях е изтекъл не само тримесечният срок, но и срокът от една година. За последното по време и благоприятно за бенефициера решение от 05.06.2018 г. на зам. -министър и ръководител на УО, също влязло в сила, настоящият състав намира, че не е спазен тримесечният срок от узнаване на обстоятелството, нито едногодишният от възникване на основанието. Това е така, тъй като по делото не са налице никакви данни кога е постъпил посоченият сигнал за нередност, защото нито органът е представил доказателства за времето на неговото постъпване, нито съдът е установил датата на този сигнал, с оглед преценката по чл. 102, ал. 2, вр. с чл. 99 от АПК. От друга страна, първото по време извършване на действие от страна на органа, обективирано в протоколите за вземане на обяснения от лица, на основание чл. 85б, ал. 3, т. 4 от ПУДМВР, за което може да се предположи, че е началният момент на узнаване на "новото обстоятелство" от съществено значение за издаването на акта, е 08.08.2018 г. /л. 160 от първоинст. дело/, което също определя изтичане на тримесечния срок към датата на издаване на акта от 19.02.2019 г. Срокът по чл. 102, ал. 1 и 2 АПК е преклузивен и с изтичането му се погасява правомощието на органа да образува производство по изменение на влязъл в сила индивидуален административен акт. По този начин, оспореният акт от 19.02.2018 г., за който бенефициерът е уведомен на същата дата, е недопустим, тъй като е постановен след изтичане на срока по чл. 102, ал. 2 от АПК. Предвид разпределението на доказателствената тежест, ръководителят на Управляващия орган е следвало в хода на съдебното производство да докаже чрез представяне на относимите доказателствени средства основанията за наличието на хипотезата на чл. 99, т. 2 от АПК. Тъй като обаче данни за датата на сигнала не се налични нито по делото, нито на електронния носител, приложен към административната преписка, както и данни за датата на приключването на проверката по сигнала, а е налице изявление, че административната преписка е пълна, то следва да се приеме, че органът не е доказал нито една от двете относими дати, поради което и съдът не може да извърши контрол за законосъобразност, защото касационната жалба е на бенефициера, а не на органа. Освен това по делото не се формира и спор досежно факта дали всички актове за верификация за постъпило междинно плащане, индивидуализирани по – горе, са влезли в сила. Гореизложеното е основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. Допуснатото от административния орган нарушение, касаещо липсата на основание за възобновяване на производството и изменение на влезлите в сила решения от 16.01.2017 г., 18.04.2017 г., 07.07.2017 г., 24.11.2017 г., 08.12.2017 г. и 05.06.2018 г. на заместник- министър и ръководител на УО на ОП "РЧР", е от такова естество, че обосновава съществен порок на акта, който съставлява пречка за разрешаване на въпроса досежно законосъобразността му /което обезсмисля процедурата по връщане на преписката на първоинстанционния съд за ново разглеждане/. Предвид изхода на спора, на община Трекляно се дължат разноски по делото в размер на претендираната държавна такса от 1582, 95 лева за касационната инстанция и 1535 лева разноски за първата инстанция, от които 1235 лева адвокатско възнаграждение /по договор за правна защита и съдействие от 20.03.2019 г./ и 300 лева внесен депозит за вещо лице, или общо 3 117, 95 лева. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият съдебен състав на седмо отделение,