Решение № 1146 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15118/2014 г.

Решение № 1146 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15118/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 104, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.

Образувано е по касационна жалба на Рефан България ООД, с. Труд, обл. Пловдив против решение № 5735 от 24.09.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 2530/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 06/37 от 07.11.2012 г. издаден от началник сектор в отдел "Последващ контрол" към митница Пловдив, изменен с решение № 36/28.01.2013 г. на директора на Агенция Митници относно установените задължения за заплащане на акциз в размер на 572 486.20 лева и съответните лихви и са присъдени в разноски в полза на администрацията.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението. Систематизирани конкретните оплаквания се отнасят до следното:

• нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Касационният жалбоподател счита, че в тежест на митническите органи е да установяват, че ревизираното лице е данъчнозадължено лице по смисъла на ЗАДС и носител на задължение за плащане на акциз, както и че стоката, предмет на фактурите, издадени от Омитер ЕООД е акцизна стока.

• оспорват се фактическите изводи на съда относно предмета на доставената стока. Поддържа твърдение, че закупената от Омитер ЕООД стока не е етанол/спирт, а продукт, в който съдържанието на етанол е нищожно под 1 % и който продукт не е акцизна стока. Поради това счита за погрешни правните изводи на съда по приложението на чл. 22, ал. 1 ЗАДС.

• твърди се, че по делото не е доказано, че Рефан България ООД е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗАДС и по-конкретно наличието на нарушение на ЗАДС при държането и разпореждането с акцизна стока. В тази връзка посочва, че издаденото на дружеството наказателно постановление, за административно нарушение по чл. 126 ЗАДС е отменено с влязло в сила съдебно решение, препис от което е представен по делото. На това основание касаторът счита, че не е нарушител на ЗАДС и не е изпълнена хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗАДС, която да го определя като данъчно задължено лице;

• твърди се, че по делото не е установено, че Рефан България ООД е носител на задължение за плащане на акциз по чл. 44, ал. 1 ЗАДС;

• твърди се, че съдът без каквито и да било основания и доказателства е приел, че от Омитер ЕООД е закупувана акцизна стока и по-конкретно етанол. В тази връзка жалбоподателят оспорва фактическите изводи на съда, че Сертификат от 17.03.2011 г. се отнася до всички доставки от Омитер ЕООД. Сертификатът е представен от ревизираното лице при проверката на 25.11.2011 г. като относим към доставката по две фактури, стоката по които е заприходена по друга сметка 300, не като останалите редовни доставки по сметка 3011. Освен това Софарма АД изрично е посочила, че такъв сертификат не е издавала.

• твърди се, че съдът не е обсъдил конкретни доказателства, които са налични по делото и оборват фактическите констатации в ревизионния акт, че предмет на доставките и разпореждане от ревизираното лице е акцизна стока.

В устните състезания пред касационната инстанция се поддържат и доводи, че съдът не е извършил дължимата проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК за валидност на ревизионния акт и компетентност на органа, възложил ревизията. Жалбоподателят счита, че началникът на митницата в качеството си на териториален директор не разполага с правомощия да възлага ревизии по чл. 104 ЗАДС. Оспорва и компетентността на органа, издал оспорения акт, тъй като не е от кръга на органите по приходите по чл. 7 ЗНАП.

Искането е за отмяна на решението и прогласяване нищожност на ревизионния акт, респективно неговата отмяна. Претендират се разноски.

Ответникът - директор на Агенция Митници, чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, съгласно чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил ревизионен акт по ЗАДС, в частта, изменена с решение на директора на Агенция Митници, с който на Рефан България ООД са установени задължения за акциз за периода от 01.06.2011 г. - 30.11.2011 г. както следва: в размер на 570 369.80 лева за периода от м. 06.2011 г. до м. 10.2011 г. за продукт, придобит по конкретно посочени фактури, издадени от Омитер ЕООД и в размер на 2116.40 лева за м. 11.2011 г. по фактури № 73/03.11.2011 г. и № 80/17.11.2011 г., издадени от същия доставчик. Въз основа на събраните при ревизията писмени доказателства и изготвените митнически лабораторни експертизи, в ревизионния акт е прието, че дружеството е задължено лице по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, тъй като в нарушение на закона е държало и се е разпореждало с акцизна стока по чл. 2, т. 1 във връзка с чл. 9, т. 1 от ЗАДС - етилов алкохол (общо 57 900л), за който не е заплатен акциз. На основание чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС е направен извод, че стоката, предмет на посочените фактури е освободена за потребление и за Рефан България ООД е възникнало задължение за заплащане на акциз от датата на получаването й с приемо - предавателен протокол. Данъчната основа е определена по всяка фактура, като е прието, че съдържанието на алкохол е 96.2 % vol.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата изцяло. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 3 ДОПК и в предписаната от закона форма по чл. 120 от ДОПК. По материалната законосъобразност на акта, след анализ на доказателствата по делото и по-конкретно от митническите лабораторни експертизи е формиран извод, че доставеният от Омитер ЕООД на Рефан България ООД продукт е с алкохолно съдържание над 90 %, като същевременно липсват доказателства за извършено от доставчика денатуриране, поради което законосъобразно митническият орган е установил задължение за акциз върху процесното количество суровина.

От фактическа страна съдът е установил, че ревизираното дружество не е лицензиран складодържател, не е регистрирано по ЗАДС лице, не е подавал декларации по чл. 87 от ЗАДС. За безспорно е прието обстоятелството, че ревизираното дружество е закупило от Омитер ЕООД 57 900л етанол/денатурат/диетилфталт по процесните 25 фактури, както и че продуктът е доставен, заприходен в счетоводството му и впоследствие е вложен в производството на козметични продукти. От съдържанието на приложените фактури и от заключението на ССЕ съдът е установил, че акциз не е начислен и не е отразен на отделен ред. Констатирано е, че документите придружаващи фактурите /заявки за доставка, приемо - предавателни протоколи, стокови разписки/, не съдържат конкретни данни за съдържанието на алкохол в продукта. В приложените към всяка от фактурите заявки за доставка е посочено, че за нуждите на производството му, ревизираното лице поръчва на Омитер ЕООД етанол/денатурат/диетилфталат, който да е денатуриран по специализиран метод с 0.5 диетилфталат и същият да е с платен акциз. От представения по делото сертификат за качество от 17.03.2011 г., издаден от Софарма АД е установено, че е за продукт етанол 96 %, с произход Омитер ЕООД, произведен на 16.12.2010 г. с резултат от лабораторен анализ - количествено съдържание на етанол от 96.2 %. От митническите лабораторни експертизи, изготвени въз основа на взети проби от четири броя съдове за анализ на етилов алкохол, доставен от Омитер ЕООД по фактури № 73/03.11.2011 г. и № 80/17.11.2011 г., с предмет етанол/денатурат/диетилфталат е установено, че се касае за етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем над 90 %, съответно - 96.4 % и 96.2 % и диетилфталат - 0.5%.

При така установените факти съдът е направил извод, че действителното алкохолно съдържание по обем на декларираната от ревизираното дружество стока - "денатуриран етилов алкохол" е над 90 %, неденатуриран по общия метод и съдържащ 0.5% диетилфталат. Посочил е, че в тежест на жалбоподателя е да установи, че закупеният продукт е денатуриран по общия метод, в който случай съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗАДС е предвидено освобождаване от акциз. От доказателствата по делото е приел, че това обстоятелство не е доказано при условията на пълно и главно доказване. С оглед на подробно обсъдените в мотивите на решението доказателства съдът е приел, че иззетите и изследвани от митническите органи проби касаят именно суровини, доставени от Омитер ЕООД, като от Рефан България ООД не е доказано, че другите суровини, доставени от Омитер ЕООД са с различно съдържание от иззетите и изследваните при митническите лабораторни експертизи.

След като е обсъдил заключенията на приетите в съдебното производство - съдебно - счетоводна експертиза и съдебно - техническа експертиза, изготвена въз основа на проба от "О де парфюм" и е отхвърлил възраженията на оспорващия, съдът е формирал краен извод за законосъобразност на начисления акциз на Рефан България ООД в качеството му задължено лице по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗАДС - доколкото в нарушение на закона е държал акцизни стоки, за които акцизът не е заплатен. Според съда задължението за акциз е възниквало на датата на освобождаване на акцизната стока за потребление в хипотезата на чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС.

Решението е частично неправилно.

По възражението за нищожност на оспорения ревизионен акт, което се поддържа за първи път пред касационната инстанция:

Жалбоподателят счита, че процесната ревизията е възложена от некомпетентен орган - началникът на митница Пловдив, който в качеството си на териториален директор по чл. 104, ал. 2 ЗАДС не разполага с правомощия по възлагане на ревизии по чл. 104, ал. 1 ЗАДС. Позовава се на конкретни съдебни решения на Върховния административен съд.

Настоящият състав преценява възражението като неоснователно. Правомощията на началника на компетентната митница по възлагане на ревизии са уредени в чл. 104, ал. 3 от ЗАДС. Цитираната норма, в приложимата й по време редакция от ДВ бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г. предвижда, че правомощията по чл. 112, ал. 2 ДОПК се упражняват от началника на компетентната митница или от директора на Агенция Митници. Разпоредбата на чл. 112, ал. 2 от ДОПК урежда правомощията по възлагане на ревизия в производството по ДОПК, приложимо и за установяване задължения за акциз съгласно чл. 104, ал. 1 ЗАДС. Препращането към чл. 112, ал. 2 ДОПК е общо - към правомощията по възлагане на ревизия съгласно т. 1 и т. 2 от същата разпоредба, а не към качеството на териториален директор и правомощията му по определяне на органи по възлагане на ревизии. В подкрепа на този извод е и историческото тълкуване на нормата, която преди изменението й от ДВ бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г. е препращала единствено към правомощията по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК.

По силата на специалната норма на чл. 104, ал. 3 от ЗАДС, следва да се приеме, че началникът на компетентната митница разполага с правомощия по възлагане на ревизии в производството по чл. 104 и сл. от ЗАДС.

Съдебната практика, на която се позовава касационния жалбоподател по решение № 10191/05.10.2015 г. на ВАС, VIII отд. по адм. дело № 9826/2014 г. и решение № 11977/11.11.2015 г. на ВАС, I отд. по адм. дело № 14527/2014 г., е неотносима към процесния спор, който касае компетентността на началника на митницата като орган по възлагане на ревизии по чл. 104, ал. 3 ЗАДС. С посочените съдебни решения е обявена нищожност на индивидуални административни актове по чл. 220 от Закона за митниците, в частта на установените задължения за акциз, поради липса на материална компетентност на началника на митницата по издаване на актове за установяване на такива задължения, а не поради липсата на компетентност в качеството му на орган по възлагане на ревизии по чл. 104 от ЗАДС. В разглеждания случай началникът на компетентната митница не е издател на оспорения ревизионен акт, а е образувал ревизионното производство с издаването на заповед за възлагане на ревизия съгласно правомощията си по чл. 104, ал. 3 ЗАДС във връзка с чл. 112, ал. 2 ДОПК.

С оглед на изложеното правилно административният съд е преценил, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 3 ДОПК.

Останалите доводи на касационния жалбоподател се отнасят до нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса и неправилно приложение на материалния закон и са основателни по отношение на част от установените задължения. Съображения за това са следните:

С оспорения ревизионен акт на Рефан България ООД, в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗАДС, е начислен акциз, за държането и разпореждането с акцизна стока по чл. 2, т. 1 във връзка с чл. 9, т. 1 от ЗАДС - етилов алкохол (описана като етанол/денатурат/диетилфталат), с алкохолно съдържание по обем 96.2 %, заплащането на който е възниквало при освобождаването му за потребление в хипотезата на чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС. В случаите на начисляване на данък, доказателствената тежест за установяване възникването и размерът на задължението, по принцип е на приходната администрация /арг. от чл. 170, ал. 1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК/.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗАДС /ред. ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.12.2009 г., действаща до отм. с ДВ бр. 92/2015 г. в сила от 01.01.2016 г./ данъчнозадължени лица по ЗАДС са лицата, които в нарушение на този закон са произвели или са участвали в производството на акцизни стоки, държат или са участвали в държането на акцизни стоки, разпореждат се или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично. По силата на чл. 20, ал. 1 ЗАДС задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление. Съгласно чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС освобождаване за потребление е производството, държането или разпореждането с акцизни стоки, за които в нарушение на този закон не е заплатен акциз или акцизът е заплатен частично.

От така действащата нормативна уредба следва, че за да се установи както качеството данъчнозадължено лице по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, така и възникването на задължението за заплащане на акциз по чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС, следва да се докаже преди всичко, че стоката, предмет на производство, държане или разпореждане от ревизираното лице, е акцизна стока.

По силата на чл. 4, т. 1 от ЗАДС акцизни стоки са стоките, посочени в чл. 2 от закона. В чл. 2, т. 1 от ЗАДС е предвидено, че на облагане с акциз подлежат алкохолът и алкохолните напитки. В конкретния случай с оспорения ревизионен акт е начислен акциз за държането и разпореждането с етилов алкохол по чл. 9, т. 1 ЗАДС като продукт включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1.2 % vol, дори когато този продукт е част от продукт, попадащ в друга глава от Комбинираната номенклатура.

От изложеното следва, че за да се обложи с акциз стоката, описана в процесните фактури като етанол/денатурат/диетилфталат на основание чл. 20, ал. 1 и ал. 2, т. 21 ЗАДС и да се приеме, че ревизираното дружество е данъчнозадължено лице по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗАДС, следва да се установи, че продуктът, който се държи, респективно е обект на разпореждане е етилов алкохол по смисъла на чл. 9, т. 1 от ЗАДС и по-конкретно да се установи, че действителното алкохолно съдържание по обем в този продукт, превишава 1,2% .

Съгласно общите правила за разпределение на доказателствената тежест в административния процес съгласно чл. 170 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, в случая установяването на това обстоятелство е в тежест на митническите органи по чл. 104, ал. 1 ЗАДС, тъй като предмет на съдебния спор е начислен акциз по чл. 20 от ЗАДС, а не освобождаване от плащане или облагане с акциз по чл. 21 и чл. 22 от ЗАДС.

В конкретния случай от доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че Рефан България ООД е получило от Омитер ЕООД по фактури № 73/03.11.2011 г. и № 80/17.11.2011 г. общо 4000л етанол/денатурат/диетилфталат, от които в негово държане към момента на проверката на 25.11.2011 г. са установени общо 3800л, с действително алкохолно съдържание по обем над 90 % vol, неденатуриран по общия метод и съдържащ диетилфталат 0.5 %, определено чрез митнически лабораторни експертизи на проби от същия продукт. За така установеното количество стока е доказано, че представлява етилов алкохол по смисъла на чл. 9, т. 1 от ЗАДС. По делото няма спор, че стоката по цитираните фактури е получена от Омитер ЕООД, без да е начислен и платен акциз.

При така установените факти правилен е крайният извод на първоинстанционния съд, че са изпълнени материалноправните предпоставки по чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС по отношение на начисления на акциз в размер на 2116.40 лева за м. 11.2011 г. за 200л етанол/денатурат/диетилфталат, получен по фактури № 73/03.11.2011 г. и № 80/17.11.2011 г. и че отговорно за заплащането му е Рефан България ООД като лице по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗАДС. Така установеното задължение е предмет на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 104, ал. 1 ЗАДС съгласно решение № 36/28.01.2013 г. на директора на Агенция Митници.

В тази част, решението с което жалбата на Рефан България ООД е отхвърлена като неоснователна е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон и следва да се остави в сила.

За останалото количество етанол/денатурат/диетилфталат, доставен по фактури, издадени от Омитер ЕООД за периода м. 06 - м. 10.2011 г., не се установява от органите по чл. 104, ал. 1 ЗАДС при условията на пълно и главно доказване действително алкохолно съдържание по обем над 1.2% vol, което да определи този продукт като етилов алкохол по смисъла на чл. 9, т. 1 от ЗАДС и акцизна стока по смисъла на чл. 4, т. 1 във връзка с чл. 2, т. 1 от ЗАДС.

Доказателствата, въз основа на които в ревизионния акт и в съдебното решение е прието, че стоката, доставена в периода м. 06-м. 10.2011 г. е етилов алкохол по чл. 9, т. 1 от ЗАДС са следните:

• заявки на Рефан България ООД до доставчика, приложени към всяка фактура, в които е посочено, че поръчаният продукт етанол/денатурат/диетилфталат, следва да е денатуриран по специалния метод и да е с платен акциз;

• сертификат за качество от 17.03.2011 г., издаден от Софарма АД който по време на издаване предхожда доставките от Омитер ЕООД, който е приет като косвено доказателство за физико - химичния състав на суровината, предмет на всички процесни фактури - етанол 96 %, произведен на 16.12.2010 г. Според ревизиращите органи установеното в сертификата алкохолно съдържание, плътност и органолептично описание на етанол 96 % за продукт с идентично наименование и съответства на резултатите от митническите лабораторни експертизи, извършени на иззетите проби от стока със същото наименование, доставена от Омитер ЕООД по фактури № 73/03.11.2011 г. и № 80/17.11.2011 г.

• ревизираното дружество е произвеждало едни и същи парфюмерийнни и козметични продукти (с едно и също търговско наименование), както със суровината етанол/денатурат/диетилфталат доставена от Омитер ЕООД, така и с етилов алкохол с платен акциз, доставян от Винпром Пещера АД и парфюмна композиция "О де колон", доставена от Франция.

Въз основа на тези доказателства, съдът неправилно е приел за доказано, че етанол/денатурат/диетилфталат получен от Рефан България ООД по фактурите, издадени от Омитер ЕООД в периода м. 06.2011 г. - м. 10.2011 г. е акцизна стока по чл. 2, т. 1 във връзка с чл. 9, т. 1 ЗАДС.

Резултатите от митническите лабораторни експертизи и установеното алкохолно съдържание по обем над 90 %, се отнасят единствено до изследваните проби. Няма спор по делото, че пробите са взети от продукта, доставен от Омитер ЕООД по посочените по-горе две фактури от м. 11.2011 г. Неправилно само на това основание ревизиращите органи и съдът са приели, че е установено алкохолното съдържание на цялото количество стока (57900л) по всички фактури, издадени от Омитер ЕООД, включително и тези, издадени в периода м. 06.2011 г. - м. 10.2011 г. По доставките в посочения период не са изземвани проби от етанол/денатурат/диетилфталат и такива не са изследвани, а изводите, че продуктът е акцизна стока са формирани въз основа на установената идентичност в наименованието му по фактурите и обстоятелството, че сертификат за качество от 17.03.2011 на Софарма АД, предхожда по време всички доставки от Омитер ЕООД. Тези доказателства не са достатъчни да се определи, че алкохолното съдържание по обем в доставения продукт по всички фактури превишава 1.2%, което е релевантният факт за определяне на стоката като етилов алкохол по смисъла на чл. 9, т. 1 от ЗАДС и акцизна стока по чл. 2, т. 1 ЗАДС.

По делото е установено и не е било спорно, че документите придружаващи фактурите не съдържат данни за съдържанието на алкохол в поръчания и фактуриран продукт. Обстоятелството, че в заявките е поръчана суровина - етанол/денатурат/диетилфталат с платен акциз не означава, че стоката е етилов алкохол. Видно от заключението на вещото лице по СТЕ - етилов алкохол и етанол/денатурат/диетилфталат не са едно и също съединение, както и наименованието етанол/денатурат/диетилфталат не е синоним на етанол или етилов алкохол. В този смисъл са и мотивите на ревизиращите органи в ревизионния доклад (стр. 17), според които за приложението на акцизното законодателство е необходимо да се установи наличието на етилов алкохол по смисъла на чл. 9, т. 1 от ЗАДС.

Алкохолното съдържание на продукта, получен в периода м. 06.2011 г. - м. 10.2011 не се удостоверява и от представения от Рефан България ООД сертификат за качество от 17.03.2011 г. на Софарма АД. Неправилно съдът е кредитирал това писмено доказателство, въпреки доказателствата събрани в съдебното производство по реда на чл. 192 ГПК, че Софарма АД не е издавало такъв документ и не е извършвало анализ на продукт с партиден № 159, произведен на 16.12.2010 г. от Омитер ЕООД. В тази връзка следва да се има предвид, че по делото не са налице данни и доказателства, че стоката от партида 159, произведена на 16.12.2010 г. е предмет на доставките от Омитер ЕООД през м. 06.2011 г. -м. 10.2011 г. Обстоятелството, че сертификатът е представен от дружеството и предхожда по време процесните доставки, при липсата на други доказателства за идентичност на алкохолното съдържание в поръчаните и доставени стоки, с тези предмет на сертификата от 17.03.2011 г. и на митническите лабораторни експертизи, не удостоверява съдържанието на алкохол по обем в процесните стоки.

Допълнителен аргумент в подкрепа на изводите, че установеното алкохолно съдържание на продуктите, предмет на изследване по митническите лабораторни експертизи не касае цялото количество продукти, доставено от Омитер ЕООД, са и данните от представените в хода на ревизията анализни свидетелства, издадени от Винпром Пещера АД, според които съдържанието на алкохол на изследваните мостри е до 1 % мах. При извършената насрещна проверка на това дружество е установено, че действително са изследвани мостри, като тези по анализно свидетелство № 983/20.10.2011 г. съответстват по номер на фактури № 63/11.10.2011 г. и № 65/12.10.2011 г. издадени от Омитер ЕООД, а мострите по анализни свидетелства № 717/23.08.2011 г. № 616/22.07.2011 г. се отнасят до процесните фактури, издадени от този доставчик съответно в м. 07.2011 г. и м. 06.2011 г. В тази връзка неправилно съдът е възложил в тежест на ревизираното дружество да установи съдържанието на останалите суровини, доставени от Омитер ЕООД. Както се посочи по-горе в случая на доказване подлежи обстоятелството, че получените суровини са етилов алкохол (алкохол) по смисъла на чл. 9, т. 1 от ЗАДС и тежестта за установяването му е на митническите органи по чл. 104, ал. 1 ЗАДС.

В нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът е приел, че основанията за облагане по чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС са доказани поради това, че ревизираното лице не е установило денатуриране на продукта по общия метод, в който случай е налице пълно освобождаване от акциз. Денатурирането на алкохола като процес, е относимо към условията за освобождаване и възстановяване на акциз. Освобождаването от акциз по чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от ЗАДС се прилага за продукти, за които е безспорно установено, че са акцизни стоки. В случая не е доказано, че доставената от Омитер ЕООД суровина използвана от Рефан България ООД /с изключение на тази по 2-те фактури от м. 11.2011 г./, представлява акцизна стока по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗАДС, тъй като за тази суровина не е установено действително алкохолно съдържание, което съгласно легалната дефиниция на чл. 9, т. 1 от ЗАДС е от значение за определянето й като етилов алкохол.

След като по делото липсват доказателства за алкохолното съдържание на конкретния продукт, неправилно съдът е приел за доказано обстоятелството, че за периода м. 06.11 - м. 10.2011 г. Рефан България ООД е получило, държало и се разпореждало с акцизна стока по чл. 2, т. 1 във връзка с чл. 9, т. 1 ЗАДС и за дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗАДС е възникнало задължение за заплащане на акциз за тази стока съгласно чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС.

По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение в частта, в която е отхвърлена жалбата относно начисления акциз за периода м. 06.2011 г. - м. 10.2011 г., е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила относно преценката за доказателствената тежест в процеса и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се реши по същество, като се отмени ревизионният акт, в частта на начисления акциз в размер на 570 369.80 лева по процесните фактури, издадени от Омитер ЕООД в период от м. 06.2011 г. до м. 10.2011 г. и съответните лихви.

При този изход на спора следва да се отмени и решението в частта на присъдените в полза на Агенция Митници разноски за сумата над 378.15 лева.

От касационния жалбоподател е направено искане за присъждане на съдебни разноски съгласно приложен списък за всяка инстанция, които касаят единствено договореното и платено адвокатско възнаграждение, не и другите съдебни разноски по делото. Искането следва да бъде уважено, като се присъдят разноски съобразно материалния интерес по уважената част от касационната жалба в размер на 61 192.94 лева за двете съдебни инстанции.

Възражението на ответника за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, не са налице основанията по чл. 161, ал. 2 ДОПК за присъждане на по-нисък размер на разноските в тази част.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,