Решение № 14092 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9501/2014 г.

Решение № 14092 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9501/2014 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Димитриос Георгиос Коцомитис, в качеството на едноличен собственик на капитала и управител на "ДЖК" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул. "Неофит Рилски" № 47, ет. 2, е предявил искане с вх. № 14368/29.05.2014 г. за отмяна на влязлото в сила определение № 4061/22.05.2013 г., постановено по адм. дело № 9185/2012 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 21-195/21.05.2012 г. на орган по приходите в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" ("ПАМДТ") при Столична община (СтО). В искането за отмяна се поддържа, че определението е постановено при нарушено право на участие и ненадлежно представляване на страната по делото. Твърди се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК, търговското дружество - жалбоподател е било уведомено за указанията на съда, дадени с определение от 4.03.2013 г. чрез залепване на уведомление на входа на жилищната сграда, а не на входната врата на жилището (офиса) на дружеството, като по този начин адресатът не е могъл да узнае за констатираните нередовности на подадената жалба и своевременно да ги отстрани. Иска се определението да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по искането - директорът на Дирекция "ПАМДТ" при СтО, не ангажира становище по делото. Искането за отмяна е процесуално допустимо, но неоснователно, по следните съображения: Видно от данните по адм. дело № 9185/2012 г., подадената от "ДЖК" ЕООД жалба срещу РА № 21-195/21.05.2012 г. на орган по приходите в Дирекция "ПАМДТ" при СтО е подписана от двама пълномощници на управителя - Даниела Езерска и адв. Димитър Алабаков. На л. 15 от делото е приложено пълномощно за учредяване на представителна власт на Езерска, без да има доказателства, че същата съответства на изискванията на чл. 32, т. 1 или т. 3 ГПК за осъществяване на представителство пред съд. Липсва и пълномощно на адв. Алабаков. В насроченото за 4.03.2013 г. открито съдебно заседание, с оглед на процесуалните правила за съдебно представителство, депозираната от "ДЖК" ЕООД жалба е оставена без движение, с указание за представяне на пълномощно за процесуално представителство на адвокат Алабаков или да бъдат потвърдени процесуалните действия, извършени от името на дружеството. След неуспешен опит за връчване на посочения по делото адрес на пълномощник (л. 65), за който няма данни да е лице по чл. 32, т. 1 или т. 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съобщението е изпратено на вписания в търговския регистър адрес на седалище и управление на търговското дружество с указания за връчване по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК, в т. ч. чрез залепване на уведомление и обявление на таблото на съда. След изпълнение на процедурата и изтичане на установените срокове, АССГ е постановил определение за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство, на основание чл. 158, ал. 3 АПК и чл. 151, ал. 2 ДОПК. Съобщаването му на страната е проведено по аналогичен начин, като видно от отметката на длъжностното лице по призоваването (л. 73, гръб), адресът е посетен на 27.05.2013 г., констатирано е наличие на пощенска кутия и звънци, но не са установени фирмени знаци, а според служители на фирма "Артекс инженеринг" (ап. 3), фирмата "ДЖК" ЕООД е непозната. На 3.06.2013 г. е залепено уведомление на адреса и е постановено съобщение на таблото в съда. Съгласно нарочната отметка върху акта на АССГ, определението е влязло в сила на 17.06.2013 г. Отмяната като самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол е средство за защита срещу неправилни съдебни актове и то, когато неправилността се състои в несъответствие между акта и действителното фактическо положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК причини. Съгласно сочената в искането за отмяна разпоредба на чл. 239, т. 5 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Текстът предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото, като по този начин е лишена от възможността да се защити. По дефиниция не всяко процесуално нарушение е основание за отмяна, а само това, препятствало фактическото участие на страната в делото. При условие, че производството по подадената от търговското дружество жалба е прекратено на процесуално основание (поради неизпълнение на дадени от съда и задължителни за жалбоподателя указания), твърдението за нарушено право на участие и защита е неоснователно. На второ място, в искането за отмяна се поддържат противоречащи и взаимно изключващи се твърдения. Връчването по делото на призовки по чл. 137 АПК и на съобщения по чл. 138 АПК са процесуални действия на съда, които трябва да бъдат удостоверени. Неспазването на предписанията на закона относно начина на призоваване и връчване на съобщения води до тяхната недействителност, считат се за ненастъпили и принципно процесуалното действие трябва да бъде повторно извършено. От значение е дали съдът е изпълнил задължението си по чл. 138, ал. 2 АПК да връчи съобщението на страната или на неин процесуален представител. Неизвършването на процесуално действие от съда не може да бъде тълкувано във вреда на страната, поради което, ако оспорва редовността на проведената процедура по уведомяването му за актовете на АССГ, искателят не може едновременно с това да твърди, че определението за прекратяване на производството е влязло в сила. Поддържането на подобен довод в контекста на заявените оплаквания за незаконосъобразността на процедурата по уведомяването му е правен нонсенс. Ето защо и на последно място - не е налице основание за отмяна, т. к. при поддържаната правна теза страната е следвало да се защити по пътя на редовното обжалване на прекратителното определение. С оглед липсата на релевираното отменително основание, искането следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение