Решение № 4258 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1321/2016 г.

Решение № 4258 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1321/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР гр. В. против решение № 108 от 09.12.2015 г., постановено по адм. д. № 408/2015 г. по описа на Административен съд гр. В. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Г. Д. И. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед № 368з-634/07.08.2015 г. на директора на ОДМВР гр. В., с която на Г. Д. И. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат Административен съд гр. В. приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е издадена в противоречие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Служителят е наказан за това, че като служител назначен в наряд позволява паркирането на автомобил на забранено за това място, което поведение е квалифицирано като нарушение на чл. 80, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и на чл. 83 и 86 на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и без възникнала необходимост съгласно чл. 82, ал. 1 от инструкцията и без доклад и разпореждане съгласно чл. 82, ал. 2 напуска мястото за контрол, с което нарушава чл. 54, т. 1 от инструкцията. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че водач на МПС иска от И. разрешение да спре на уширено място на пътното платно, за да разтовари перилни препарати в близкия магазин. Полицейският служител дава разрешение и след около 10 минути водачът на автомобила се връща. Няма данни в следствие на това спиране движението на останалите участници в движението да е било затруднено или да е възникнал инцидент. Съгласно чл. 80, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение основна задача на служителя, осъществяващ дейност по пътен контрол, е да следи за спазването на правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата, предотвратяването на нарушенията и осигуряването на обществения ред. Поведението на И. формално нарушава цитираната норма, но след като няма данни за нарушаване на движението и възникване на инциденти, то нарушението е незначително и е маловажно по смисъла на чл. 198, ал. 2 вр. ал. 1 ЗМВР, поради което наложеното наказание не съответства не тежестта на извършеното нарушение, което е основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. Освен това в заповедта не са описани каквито и да било действия на служителя, с които същият нарушава чл. 83 и 86 на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поради което в тази част заповедта е постановена и в нарушение на предписаната от закона форма. Законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд, че И. не извършва второто, описано в заповедта дисциплинарно нарушение. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че отклонението от мястото за контрол е в резултат на разпореждане на ОДЧ, което е в съответствие с изискванията на чл. 82, ал. 2 от инструкцията. След като дисциплинарното наказание е наложено за две дисциплинарни нарушения, едното от които е маловажно, а другото не е извършено, то оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и като прави извод в този смисъл Административен съд гр. В. постановява решение в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е обосновано. Направените от съда изводи за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание се подкрепят от всички събрани по делото доказателства и обосновават изводите за незаконосъобразност на административния акт. Доводите в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към законосъобразността на оспорената заповед, а не към правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящия съдебен контрол. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,