Решение № 7862 от 7.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4355/2013 г.

Решение № 7862 от 7.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4355/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Христина Трифонова Генчева от гр. Русе, чрез пълномощника адв. Иво Гъчков, против решение № 2/7.02.2013 г., постановено по адм. дело № 5/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата й против решение ПОБГВ № 164/5.12.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Русе. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в писмено становище касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Русе, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Русе е отхвърлена жалбата на Христина Трифонова Генчева против решение ПОБГВ № 164/5.12.2012 г. на директора на РУСО гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане № 171-00-3824-1/18.10.2012 г. на длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО - ръководител по осигуряването за безработица, с което й е отказано отпускане за парично обезщетение за безработица. За да постанови това решение съдът е приел, че с посоченото разпореждане на жалбоподателката законосъобразно е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, поради това че същата не отговаря на едно от кумулативните изисквания по чл. 54а КСО - да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Съдът е приел, че като вписан в търговския регистър прокурист на едноличен търговец Христина Генчева подлежи на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Изложил е съображения, че подаденото от същата заявление от 15.06.2012 г. до едноличния търговец за разваляне на договора за търговско управление, сключен на 2.12.2005 г., не е довело до прекратяване на осигурителното правоотношение, тъй като в търговския регистър не е вписано оттегляне на пълномощното, което е дадено от търговеца на Христина Генчева като прокурист и съответно - няма прекратяване на прокурата. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че трудовото правоотношение между Христина Трифонова Генчева и работодателя "Ванила Уеб инструментс" ЕООД е прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ със заповед № 01/20.08.2012 г., считано от 22.08.2012 г. Със заявление вх. № 171-00-3824/24.09.2012 г. Христина Генчева е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО. Установено е, че същата е осигурявана за безработица през период не по-малък от 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването; регистрирана е в Дирекция "Бюро по труда" - гр. Русе като търсеща работа; не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В търговския регистър Христина Генчева е вписана като прокурист на ЕТ "Светлозар Станчев - Аквилон" гр. Русе по партидата на същия по ф. д. № 1594/1994 г. на Окръжен съд гр. Русе, въз основа на съдебно решение № 3006/30.12.2005 г. Със заявление от 15.06.2012 г. същата е уведомила търговеца, че разваля с едностранно изявление договора за търговско управление, сключен между тях на 2.12.2005 г., с нотариална заверка на подписите от същата дата. Към датата на произнасяне на административния орган, както и на директора на РУСО не е била вписана промяна на обстоятелствата по партидата на едноличния търговец относно заличаване на прокурата. Предвид тази фактическа обстановка, необоснован е извода на първоинстанционния съд, че Христина Генчева няма право на обезщетение за безработица, поради това че не е изпълнено условието по чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО. В тази разпоредбата е предвидено, че за да има право на обезщетение за безработица лицето следва да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. В разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО е предвидено, че прокуристите на търговски дружества и на едноличните търговци са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. По аргумент от тази разпоредба следва, че за целите на социалното осигуряване, дейността на прокуриста се приема за трудова дейност. За да е налице обаче отрицателното условие по чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО следва лицето да упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. В конкретния случай не е установено Христина Генчева да е упражнявала трудова дейност като прокурист към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетението и този въпрос въобще не е изследван нито от административния орган, нито от първоинстанционния съд. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е определението по § 1, т. 3 ДР КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Именно упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване, е предвиденият от чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за безработица. С оглед на тази законова уредба следва да се приеме, че вписването на лицето в търговския регистър като прокурист /търговски управител/ не е самостоятелно основание за осигуряването му по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, ако вписаният прокурист не осъществява трудовите си функции срещу получавано възнаграждение за извършваната работа. Правомощията на търговския управител и отношенията му с търговеца при спазване на разпоредбите на Търговския закон са ирелевантни за преценката на наличие на основание за осигуряване. В мотивите на решението си първоинстанционният административен съд в противоречие с цитираните законови норми неправилно е приел, че вписването на лицето като прокурист в търговския регистър и породената от вписването представителната власт сами по себе си са основание за осигуряването му без значение дали лицето извършва трудова дейност като прокурист. С оглед подаденото на 15.06.2012 г. заявление от Христина Генчева, че прекратява, считано от 31.07.2012 г., договора за търговско управление от 2.12.2005 г. поради системно неплащане на дължимото й възнаграждение, както и твърдението й че след тази дата тя не е осъществявала никаква дейност като прокурист на едноличния търговец, то за да прецени дали е налице отрицателното условие по чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО административният орган е следвало да установи дали Христина Генчева упражнява трудова дейност. Предвид конкретните данни по делото не може да се приеме презумптивно, че такава дейност е осъществявана. Както вече се посочи, основанието за осигуряването е осъществяването на трудова дейност /в случая като прокурист/, а не вписването на лицето в търговския регистър като прокурист. Административният орган не е изследвал дали Христина Генчева е осъществява трудова дейност, въпреки прекратяването на договора за търговски управител с едностранно изявление от нейна страна. Поради това, изводът на органа, че по отношение на Христина Генчева не е изпълнено условието по чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО се явява необоснован, а отказът за отпускане на парично обезщетение за безработица, който е обоснован с това обстоятелство, е незаконосъобразен. Като не е констатирал това първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и е постановил неправилно решение, което на това основание следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменено оспореното пред съда решение на директора на РУСО гр. Русе и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Христина Генчева заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, при което органът следва в изпълнение на задължението си по чл. 35 АПК да изясни всички релевантни за произнасянето му факти и обстоятелства, като по-конкретно установи дали към датата на подаване на заявлението същата фактически е упражнявала трудова дейност като прокурист на ЕТ "Светлозар Станчев - Аквилон". Следва да се отбележи, че в посочения смисъл е решение № 6427/13.05.2013 г. по адм. дело № 1212/2013 г. на ВАС, шесто отделение, постановено по сходен правен спор. При този изход на правния спор искането на касатора за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, е основателно. От доказателствата по делото се установява, че страната е направила разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 500 лв. за изплатени адвокатски възнаграждения, по 250 лв. за всяка инстанция, съгласно договори за правна защита и съдействие, съответно от 20.12.2012 г. и 22.04.2013 г. Поради това следва да бъдат присъдени разноски в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,