Решение № 4679 от 8.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15745/2008 г.

Решение № 4679 от 8.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15745/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1418/27.10.2008 г., постановено по адм. дело № 2113/2008 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 030800509/14.05.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 393/16.07.2008 г. на заместник директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП в частта, в която на "Проджеко-България" АД - гр. Варна е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 28 800 лв. по 7 бр. фактури, издадени от СД "Фърст Трой-Янкулови и с-ие". Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е отделил спорното от безспорното и не е обсъдил събраните доказателства по делото и в тази връзка неправилно е приложил и материалния закон и е постановил необосновано решение. В ревизионния акт е налице констатация, че не е налице реално извършена услуга по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), като съдът е приел неправилно в решението си, че липсва спор по отношение изпълнението на услугата. В тази връзка съдът не бил обсъдил приетите като доказателства документи по административната преписка с оглед изследването наличието или липсата на предоставена услуга по процесните фактури. Приложените по делото приемателно-предавателни протоколи според касатора не удостоверяват реално осъществени доставки на описаните в спорните фактури услуги, тъй като твърди, че услугите във връзка с поръчка № C5NG001BST са изпълнени не от СД "Фърст Трой-Янкулови и с-ие", а от "Проджеко-България" АД. На последно място според касатора плащането на данъка по "ДДС-сметка" не е достатъчно условие за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, ако не е доказано реалното осъществяване на доставката и в тази връзка цитира съдебна практика на ВАС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, в която се иска присъждане на юристконсултско възнаграждение. в размер на 1 832 лв. за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Проджеко-България" АД - гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. Станчев оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Иска присъждане на направените разноски. в писмено становище, депозирано по делото са развити подробни доводи за правилността на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като договорът за изработка, който е бил сключен не е нищожен и е съобразен с общите правила на ЗЗД . Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени № 030800509/14.05.2008 г., Варненският административен съд е приел, че сключения между "Проджеко-България" АД (възложител) и СД "Фърст Трой-Янкулови и с-ие" (изпълнител) договор от 22.02.2006 г. за сглобяване на конструкция - Модул 201 по чертеж от Модул-201 по чертеж на възложителя не противоречи на закона, има предмет, налице е съгласие между страните, сключен е в писмена форма поради което той не е нищожен, каквито са констатациите на органите по приходите. Съдът е изследвал подробно всички предпоставки, водещи до нищожност на един облигационен договор по смисъла на чл. 26 ЗЗД и е направил крайния си извод, че след като не е нищожен, то по издадените 7 бр. фактури през данъчен период - месец ноември 2006 г. от СД "Фърст Трой-Янкулови и с-ие" на "Проджеко-България" АД, на последния следва да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За признаване правото на приспадане на данъчен кредит следва да са изпълнени предпоставките по чл. 64 ЗДДС, като основната е наличието на реално осъществена доставка на стока или услуга. липсата на реалност на доставката, дори да са изпълнени останалите предпоставки, визирани в чл. 64 ЗДДС (отм.) не може да доведе до признаване на материалното право на приспадане на данъчен кредит. И това е така, защото целта на ЗДДС (отм.) е да се признава правото на приспадане на данъчен кредит само по реално извършени доставки, а не само на фиктивно документирани такива. В процесния случай е налице сключен договор между Проджеко-България" АД (възложител) и СД "Фърст Трой-Янкулови и с-ие" (изпълнител). Правилно в мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че по смисъла на чл. 26 ЗЗД процесния договор не е нищожен. В тази връзка съдът е изложил изключително подробни мотиви и е обосновал защо приема, че този договор е валидно сключен. Валидността на един облигационен договор обаче доказва, че такъв е сключен между отделните съконтрахенти и между тях са възникнали облигационни правоотношения. За целите на данъчното облагане по смисъла на ЗДДС (отм.) обаче трябва по несъмнен начин и с категорични доказателства да се установи наличието на реално осъществена облагаема доставка. Липсата на такава, както беше посочено по-горе, дори да се установи, че са налице другите предпоставки на чл. 64 ЗДДС (отм.), не може да доведе до признаване правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по издадените фактури. Първоинстанционният съд не е обсъдил нито едно от събраните доказателства, както и е приел за безспорни спорни факти. Не отговаря на истината, че страните не спорят относно извършването на услугата. Тъкмо обратното - изрично в констатациите на ревизионния акт и в мотивите на потвърждаващото решение на горестоящия административен орган се сочи, че описаната в договора услуга не е извършена от вписания в него като изпълнител СД "Фърст Трой-Янкулови и с-ие", а от самия възложител. Ако се установи, че възложителя е действал и като изпълнител, то изводите на съда ще бъдат обратни на изложените от решаващия съд. Констатацията на органа по приходите, че изпълнителя по договора не е имал никаква материална обезпеченост за извършване на услугата не е обсъдена от съда. Наличието на наети работници от изпълнителя, за които е безспорно е доказано, че са и работници по трудов договор от възложителя, не е обсъдено от съда в съвкупност с всички събрани по делото доказателства. Обсъждането им е от важно значение в случай, че се установи, че тези работници - наети по граждански договор от изпълнителя и по трудов договор от възложителя са работили в двете си качества по една и съща поръчка - № C5NG001BST. Съдът като съд по същество съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК е длъжен да даде отговор на всички материалноправни въпроси по съответния казус и да се произнесе относно дължимостта или не на определеното данъчно задължение. Това означава, че в процесния случай задължение на съда е било не само да даде отговор на въпроса - Нищожен ли е сключения договор от 22.02.2006 г., но и да разгледа всяка една от предпоставките по чл. 64 във връзка с чл. 6 ЗДДС. Не са обсъдени от съда представените по делото приемателно-предавателни протоколи и по този начин той е ценил тяхната доказателствена сила, без да ги обсъди, макар, че те притежават само формална такава предвид, че се касае за частни, а а не за официални документи. По този начин съдът е приел, че след като е налице валиден договор между страните, посочен в издадените процесни фактури, то правото на приспадане на данъчен кредит е възникнало за получателя по фактурите. Изработката на конструкцията "Модул-201" наистина не е спорна между страните, но спорът се свежда до това, че според органите по приходите тази изработка е извършена от самия възложител по договора, а не от изпълнителя, която констатация е следвало съда да обсъди след преценка на всички събрани по делото доказателства, за да може да даде категоричен отговор за реалността на процесните доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Съдът въобще не е обсъдил наличието или не на материална обезпеченост на изпълнителя по договора, независимо че данните по делото сочат, че извършването на услугата е била в производствено хале на възложителя и с негово техническо оборудване. Не е изследвано от съда и не са изложени мотиви в обжалваното решение налице ли са доказателства, че възложителят е предоставил на изпълнителя своето технологично оборудване за осъществяване на услугата, по какъв начин са предоставени техническите задания, чертежите, материалите и др. и въобще предавани ли са те на изпълнителя, за да се установи, че именно той, а не възложителя е осъществил услугата, описана в договора от 22.02.2006 г. В процесния случай съдът е приел, че са налице предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит само въз основа на договора от 22.02.2006 г. и издадените фактури, без да изследва по какъв начин тази услуга е извършена от посочения в договора изпълнител. Всичко това води до извод, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК решението следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане решаващият съд следва да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да се произнесе за наличието или липса на реална доставка на услуги по договора от 22.02.2006 г. по смисъла на чл. 6 във връзка с чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.). Предвид обстоятелството, че делото се връща за ново разглеждане на основание чл. 294, ал. 2 ГПК разноски не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,