Решение № 4394 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7561/2011 г.

Решение № 4394 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7561/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Продан Каменов Проданов от гр. Хасково, чрез адв. Колчева, срещу решение № 484/22.03.2011 г. по адм. дело № 1952/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт № 260900259/30.07.2009 г. на ТД на НАП, гр. Хасково, потвърден с решение № 673/08.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 АПК. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП не се представлява. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба в постъпила писмена защита. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение административният съд е приел за правилни изводите на приходния орган в РА, че по отношение на ревизираното лице са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, като размера на данъчната основа правилно е определен по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. По отношение на ревизираното лице е констатирано превишение на извършените за 2003 г., 2006 г. и 2007 г. разходи (предоставени от лицето парични заеми в големи размери на "Про Арон" ООД и др.) над получените приходи - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Приходният орган и съдът не са признали като доход сумите по декларираните от данъчния субект заеми от физическите лица Величка Иванова Георгиева (леля на жалбоподателя), Диян Петков Петков и Камен Проданов Маринов (баща на жалбоподателя), като за последния е било налице твърдение, че предоставянето на сумата от 21000 щ. д. представлява връщане на заем, предоставен от жалбоподателя през 1995 г. на неговия баща. В тази връзка съдът е изследвал твърдението на жалбоподателя, че за да предостави цитираната сума през 1995 г. на баща си, той от своя страна е взел заем в размер на 21000 щ. д. от "Евроенерджи холдинг", за което е представил договор за заем и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. В тази връзка съдът е приел за недоказано, че въпросният заем от "Евроенерджи Холдинг" действително е предоставен, с оглед на обстоятелството, че договорът за заем е реален и за да е налице такъв, е необходимо парите да бъдат предоставени на заемополучателя. По делото не са представени разписки или други документи, доказващи реалното предоставяне на сумите по сключения на 15.10.1995 г. договор за заем. Съдът не е кредитирал и представения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, с аргумент, че формата на нотариалния акт буди основателни съмнения относно действителността му и евентуално извършени дописвания в същия. Също така съдът е приел, че по делото не са налице доказателства за вписване на нотариалния акт в съответната Служба по вписванията, съгласно чл. 166 ЗЗД. Прието е, че за да е налице договорно учредена ипотека, е необходимо освен сключването на договор в нотариална форма и вписването на същия в Службата по вписванията. При това положение съдът е приел, че фактическият състав по учредяването на договорната ипотека не е завършил, поради което представения нотариален акт не може да е косвено доказателство за предоставянето на сумите по договора с "Евроенерджи Холдинг". Относно представените ГДД за 2009 г. на Маринов и Проданов, съдът е приел, че същите са неотносими към доказване получаването на въпросната сума, тъй като лицата твърдят, че заемът е погасен към 2000 г. и следователно не съществува задължение, респективно основание за деклариране на даването и погасяването на заема в ГДД за 2009 г. Относно твърдението за получена сума от Диян Петков Петков, съдът е приел същото за недоказано. Не са подкрепени с доказателства изявленията на свидетеля Петков, че предоставения заем в размер на 25000 лв. е от спестени средства и продажба на апартамент през 2003 г. За извършената продажба не са представени никакви доказателства, липсват доказателства относно съхранението на парите от продажбата, както и за това, че въпросната сума е спестена от трудовите възнаграждения - 500 - 600 лв. на месец, с които е издържал и семейството си. Съдът е приел за недоказано твърдението, че към 2007 г. Петков е разполагал със сумата от 25000 лв., които да предостави на жалбоподателя. Относно твърденето за предоставена сума в заем от Величка Иванова Георгиева, съдът не е дал вяра на дадените писмени обяснения от последната, в която е посочено, че въпросната сума е от спестени средства и продажбата на апартамент в гр. Пазарджик. За доказване на продажбата е представен единствено нотариален акт от 17 май 1991 г., от който е видно, че въпросният апартамент е прехвърлен на двете дъщерите на Георгиева. Доказателства за плащане в тази връзка няма. Едва с възражението срещу РД е представен предварителен договор за покупко-продажба от 12.06.2006, с който дъщерите на Георгиева се задължават да прехвърлят дарения им апартамент в гр. Пазарджик за сумата от 30000 лв., като не са ангажирани доказателства, че се е стигнало до изповядване на окончателен договор за покупко-продажба. На следващо място, едва в показанията пред съда Георгиева е посочила, че половината от сумата от продажбата (за чието извършване и за получаване на цялата сума не са представени доказателства) са останали за нея, тъй като едната от дъщерите й се е отказала от тях и тя ги е предоставила в заем на жалбоподателя. Съдът е приел, че първоначалните неточности в дадените от Георгиева пред ревизията обяснения относно произхода на предоставените средства, обстоятелството, че същата въобще не е страна по договор за продажба на сочения апартамент, липсата на доказателства относно твърдението й, че е получила половината от сумата по предварителния договор, както и обстоятелството, че същата е леля на жалбоподателя и е заинтересувана от изхода на делото, разколебават показанията й и налагат извода за недоказано предоставянето на въпросната сума. Относно заключенията по основната и допълнителна ССЕ, съдът е приел същата за компетентно изготвена, но е счел, че същата би била от значение при положение, че по делото бяха констатирани обстоятелства, налагащи изменение на констатираните с РА приходи и разходи по години, което в случая не е налице. Решение е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Съдът след като е обсъдил всички, приложени по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, включително и свидетелските показания, е достигнал до правилен извод за недоказаност на твърденията на данъчния субект за получени парични заеми от физическите лица Величка Иванова Георгиева, Диян Петков Петков и Камен Проданов Маринов. Тези суми (поради недоказване на техния произход, както и реалното им предаване и получаване) обосновано не са приети като доходи за данъчния субект за спорните данъчни периоди. В тази връзка правилна е констатацията на приходния орган, че е налице превишение на извършените за 2003 г., 2006 г. и 2007 г. разходи над получените от лицето приходи - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на административния съд, подробни изложени за всеки един от спорните заеми, както и преценката на представените във връзка с тях доказателства, като счита, че същите не следва да бъдат преповтаряни в настоящото решение. Спорът е разгледан от съда всестранно, като са обсъдени подробно всички относими и приложени по делото доказателства и въз основа на тях са изградени законосъобразни правни изводи. Настоящият съдебен състав следва да отговори на изложените в касационната жалба оплаквания, въпреки, че в същата не се сочат нови доводи и възражения, а единствено е посочено, че в хода на съдебното обжалване са представени доказателства, доказващи по безспорен начин получаването на сумите по договорите за заем. Както вече се посочи тези доказателства, касаещи както възможността на заемодателите да предоставят въпросните суми, техните доходи и спестявания, както и реалното предаване на парите (тъй като договорът за заем е реален) са обсъдени и преценени правилно от административния съд като противоречиви и недоказващи по несъмнен начин получаването на спорните суми по договорите за заем. Относно твърдението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил Декларацията на Камен Проданов (баща на жалбоподателя) от 17.07.2009 г., според която и към настоящия момент жалбоподателят живее с баща си в едно домакинство, като последният е поемал изцяло издръжката на сина си и му е предоставял пари, не кореспондира с дадените от Камен Проданов свидетелски показания, събрани в съдебно заседание от 31.03.2010 г., в които свидетелят сочи, че от 2001 г. - 2002 г. не живее със сина си. Цитираната декларация и твърденията на касатора в тази връзка не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на свидетелските показания, дадени от самия баща на жалбоподателя - Камен Проданов. Още повече, че изявленията в тази декларация не могат да променят извода на съда относно основния спорен момент по делото - реалното предоставяне на спорната сума в заем. Приложените към касационната жалба квитанции за внасяни вноски по кредит с "Евроенерджи Холдинг" не могат да бъдат приети като доказателство за предхождащото обстоятелство на предоставяне на заема, тъй като както е установил административният съд по делото не са представени разписки или други документи, доказващи реалното предоставяне на сумите по сключения договор за заем. Още повече, че в разписките не е конкретизиран договорът за заем, сумите по който се връщат, поради което същите не могат по категоричен начин да се обвържат с процесния договор заем, представен по делото. Относно твърдението в касационната жалба, че съдът необосновано не е приел като писмено доказателство приложения по делото Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, тъй като актът е "съмнителен", е неоснователно. Освен, че е изложил мотиви, че формата на нотариалния акт буди основателни съмнения за неговата действителност, съдът е изложил и допълнителни мотиви в тази насока, които са решаващи и за опровергаването, на които жалбоподателят дори и не твърди, че притежава доказателства. В тази връзка административният съд правилно е приел, че от решаващо значение е фактът, че по делото няма доказателства за вписване на нотариалния акт в съответната Служба по вписванията (съгласно чл. 166 ЗЗД ипотеката се учредява чрез вписване в имотния регистър, воден към 1995 г. в съответните книги в Службата по вписванията). Следователно, за да е налице договорно учредена ипотека, е необходимо освен сключването на договор в нотариална форми и вписването на същият в Службата по вписванията. При това положение не следва да се приема за доказано, че фактическият състав по учредяването на договорната ипотека е зъвършил, поради което представеният нотариален акт не може да послужи като косвено доказателство за предоставянето на сумите по договора с "Евроенерджи Холдинг". С оглед на изложеното дотук административният съд е достигнал до законосъобразният извод, че за жалбоподателя са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, като размера на данъчната основа правилно е определен по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. С оглед на изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК