Решение № 15714 от 23.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4018/2014 г.

Решение № 15714 от 23.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4018/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов - изпълняващ директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 278/29.01.2014 г., постановено по адм. дело № 2172/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 161300351/8.04.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 651/28.06.2013 г. на заместник директора на същата дирекция за установени данъчни задължения на "Недекс България" ООД - гр. Пловдив за ДДС за довнасяне в размер на 41 688,95 лв. и лихви - 2 308,44 лв. чрез ангажиране отговорността на дружеството по чл. 177 ЗДДС. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че след като доставчикът "Личо Глас" ООД има удостоверение за липса на задължения от 15.04.013 г., издадено то ТД на НАП - гр. Пловдив не е изпълнена една от основните предпоставки на чл. 177 ЗДДС, а именно наличие на дължимо и невнесено данъчно задължение. Според касатора в хода на съдебното производство не се събраха доказателства, от които да се установяват, че "Личо Глас" ООД ефективно е внесъл в бюджета сумата от 41 688,95 лв. Касаторът се позовава и обсъжда подробно в жалбата си издадения на "Личо Глас" ООД РД № 1300192/7.10.2013 г., в който било посочено, че процесната сума, представляваща частично невнесен ДДС по СД от месец декември 2012 г. е погасена чрез прихващане по реда на чл. 177 ЗДДС, т.е. при извършената ревизия на това дружество още веднъж е потвърдено, че тази сума не е внесена ефективно в приход на бюджета. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Недекс България" ООД срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Недекс България" ООД - гр. Пловдив, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отмени посочения по-горе ревизионен акт е приел, че е установено по безспорен начин по делото, че голяма част от дължимия данък е внесен от доставчика "Личо Глас" ООД - от общо деклариран от него ДДС за внасяне в размер на 146 717,59 лв. са внесени 101 000 лв., която сума на 5.11.2012 г. са внесени 85 000 лв. и на 16.10.2012 г. - 16 000 лв., а част от останалите задължения са погасени чрез прихващане. Според съда за останалото задължение в размер на 41 688,95 лв. приходната администрация не твърди, че сделката е привидна или заобикаля закона, а от извършената в хода на ревизията експертиза, се установява, че сделката не е осъществена в отклонение от пазарните цени. Изложени са мотиви в обжалваното съдебно решение, че отговорността по чл. 177, ал. 6 ЗДДС може да се ангажира само ако е установено, че събирането от прекия доставчик по доставката, а в случая това е "Личо Глас" ООД е неуспешно, а според съда такива данни по делото няма. Съдът се е позовал и на представеното заверено копие от съобщение от 21.03.2013 г. за доброволно изпълнение на задължения по справки-декларации на дружеството, а и от представеното удостоверение от 15.04.2013 г., издадено от ТД на НАП на "Личо Глас" ООД, се установява, че това дружество няма задължения към датата на издаване на удостоверението. Отразено е от съда и обстоятелството, че от изисканите данни в хода на съдебното производство не е установено да е издаден ревизионен акт на дружеството-доставчик. Направен е извод от съда, че не са осъществени предпоставките на чл. 177 ЗДДС за ангажиране отговорността на получателя по доставката и затова ревизионният акт, който му е издаден според съда е незаконосъобразен и затова го е отменил. Обжалваното решение е правилно постановено. Отговорността по чл. 177 ЗДДС за получателя по доставката е свързана с установено невнасяне на дължимия данък по тази доставка от издателя на фактурата, тъй като той опосредява дължимостта на данъка между задълженото лице (получателя) и държавата. Изисква се в чл. 177, ал. 1 ЗДДС получателят да отговаря за дължимия и невнесен данък, доколкото е ползвал право на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с доставката (пряка или предходна). В ал. 3 на същата разпоредба законодателят е предвидил презумпция за знание от страна на получателя, че данъкът няма да бъде внесен ефективно. В процесния случай приходните органи са признали реалността на доставката и доколкото за получателя е възникнало правото на данъчен кредит, не се оспорва, че то законосъобразно е упражнено. Не се спори по делото, че "Недекс България" ООД е упражнил правото на данъчен кредит за месец септември 2012 г. в размер на 159 432,55 лв. по фактура № 321/1.09.2012 г., издадена от "Личо Глас" ООД с предмет "продажба на недвижим имот по нотар акт № 137/24.08.2012 г. в гр. Пловдив - цех за алуминиева и ПВЦ дограма и стъклопакети" за сумата от 1 190 320 лв. с включен ДДС, като е установено, че данъчната оценка е 501 486,30 лв. Спорът между страните по делото се свежда до това следва ли получателят по доставката "Недекс България" ООД да отговаря за частично невнесения ДДС от неговия доставчик "Личо Глас" ООД. Правилно първоинстанционния съд е обсъдил назначената в ревизионното производство експертиза за установяване пазарната цена на закупения от "Недекс България" ООД недвижим имот и при сравнение на посочената в нотариалния акт цена и тази по експертизата не са открити съществени различия и затова обосновани са изводите на съда, че не е налице отклонение на продажната цена от пазарната такава. Обосновани са и другите изводи на съда, направени при преценка на събраните по делото делото доказателства, че от страна на "Личо Глас" ООД е подадена справка-декларация за месец септември 2012 г., в която е деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 146 717,59 лв., като разлика между начислен данък за продажбата от 171 967,63 лв., в който се включва начисления ДДС от 159 432,55 лв. по фактура № 321/1.09.2012 г. и приспаднатия данъчен кредит за извършените покупки 25 250,04 лв. При установено по категоричен начин по делото какъв е размера на внесения данък - 101 00 лв., както и че останалата част от задълженията са погасени чрез прихващане, законосъобразни са изводите на съда за незаконосъобразност на ревизионния акт. Правилно съдът е обсъдил, че към датата на издадения на "Личо Глас" ООД РД № 1300192/7.10.2013 има остатък на деклариран, но невнесен ДДС в размер на 41 688,95 лв., за която сума "Недекс България" ООД е задължен с издадения му ревизионен акт, като тази сума е вследствие изчислената разлика между начисления ДДС за продажбите за даден период и упражненото право на данъчен кредит за периода, но в същото време правилно съдът е отбелязъл, че не е представен ревизионен акт на доставчика на "Недекс България" ООД. Законосъобразни са изводите на съда, изградени въз основа на изискването на материалноправната норма на чл. 177, ал. 6 ЗДДС, според която отговорността се носи от прекия получател по доставката за невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи солидарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките. След като по делото е установено, че по-голямата част от ДДС е внесена от доставчика "Личо Глас" ООД, както и чрез прихващане и след като не се твърди, че доставката е привидна или да заобикаля закона, както и няма твърдения, нито доказателства (установено е от експертизата, назначената от ревизията) за отклонение в пазарната цена, то незаконосъобразно приходните органи са ангажирали отговорността на "Недекс България" ООД по чл. 177 ЗДДС. Затова правилно решаващият съд се е позовал на удостоверението, издадено от ТД на НАП - гр. Пловдив, че доставчикът "Личо Глас" ООД няма неизплатени данъчни задължения към 15.04.2013 г. С касационната жалба е представен ревизионен доклад на "Личо Глас" ООД, който, както вече се посочи по-горе е обсъден от първоинстанционния съд и не се явява ново доказателство. От него не може да се направи извод, че приходните органи законосъобразно са ангажирали отговорността по чл. 177 ЗДДС на "Недекс България" ООД и това не може да бъде доказателство за търсене на солидарна отговорност за получателя по сделката с недвижимия имот, за която не се спори, че е осъществена. Освен това непредставянето на ревизионен акт на доставчика, не може да превърне констатациите в доклада за неопровержими и категорично установени данъчни задължения на същия доставчик, тъй като този доклад е част от ревизионното производство и не представлява индивидуален административен акт, който да обвързва адресата му, докато предложените за установяване на определени данъчни задължения не се закрепят в ревизионен акт. Обстоятелството, че цената по сделката с недвижимия имот "Недекс България" ООД е заплатил на кредиторите на продавача, като по този начин е изпълнил неговото задължения към тях, не обосновава непременно извод, че поради това обстоятелство "Недекс България" ООД е бил със знание, че доставчикът му "Личо Глас" ООД няма да внесе платения на него данък, т.е. че няма да се разплати с бюджета. Затова като е отменил като незаконосъобразен ревизонния акт, издаден на "Недекс България" ООД по чл. 177 ЗДДС, първоинстанционният съд е постановил решение съобразно изискванията на приложимия материален данъчен закон, както и решението е и обосновано. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице основанията за отмяна, сочени от касатора, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,