Решение № 10977 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10817/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58 във връзка с чл.88 ал.1, изречение трето от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по жалба на Н. Ботев, в която се твърди, че се обжалва решение 203-МИ/03.11.2023 г. на Общинска избирателна комисия Разград. Твърди се, че комисията не се е произнесла по негов сигнал за евентуално извършено нарушение на ИК от страна на две секционни избирателни комисии. Според жалбоподателя оспореното решение на общинската избирателна комисия не отразява изложените от него факти и обстоятелства и въпреки, че установява нарушения, липсва произнасяне по същество. Жалбоподателят намира за недопустимо влизането в сила на това решение и иска отмяната му. В писмено становище изразява несъгласие с решението на ЦИК, като твърди, че оставянето на жалбата му срещу решението на ОИК без разглеждане не е съобразено с разпоредбите на ИК. Ответникът Общинска избирателна комисия Разград не взема становище по жалбата. Ответникът Централната избирателна комисия не изразява становище по жалбата. Настоящия съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законния срок, от участник в административното производство. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Ботев е подал до ОИК Разград сигнал, в който твърди констатирани от него нарушения на изборното законодателство от страна на две секционни комисии, които създавали основателни съмнения в отразените в съответните протоколи изборни резултати. Искал е налагане на санкция по реда на ЗАНН. След обсъждане на сигнала ОИК Разград се е произнесла с решение 203/03.11.2023г., с което е указала на председателите на СИК 172600061 и 172600062 стриктно да спазват всички действия по процедурата за установяване и определяне на данните от гласуването на 05.11.2023г. На 05.11.2023г. в ЦИК е постъпила жалба от Н. Ботев, входирана под Ж-1/05.11.2023г., с която е оспорено описаното по-горе решение на ОИК. Сезираният орган е постановил решение 2866-МИ от 05.11.2023г., в което е възпроизвел установените до момента факти, без да ги обсъжда и е оставил жалбата без разглеждане с мотив, че ОИК е сезирана със сигнал, по който последната се е произнесла с оспореното решение от 03.11.2023г. Други мотиви в решението не са изложени. От изложението на жалбоподателя в жалбата, станала повод за образуване на настоящото производство, както и от писменото становище, депозирано към нея на 13.11.2023г., следва да се прецени, че въпреки изразената позиция за несъгласие с произнасянето на ОИК, с оглед твърдението за недопустимост на влизането на това решение в законна сила и несъобразяването на произнасянето на ЦИК с разпоредбите на ИК, е налице оспорване на отказа на ЦИК за произнасяне по сезирането му срещу решение 203-МИ/03.11.2023г. и в тази насока съдът следва да се произнесе. Настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение 2866-МИ/05.11.2023 г., на ЦИК е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Съдебните състави на Върховен административен съд вече са имали възможността в аналогични случаи да акцентират върху обстоятелството, че в досъдебните и съдебните производства по повод изборния процес, се прилагат изричните норми на Изборния кодекс, поради което и в настоящия случай не следва да се прилага разпоредбата на чл.124 ал. 2 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 26 от ИК, Централната избирателна комисия, като оправомощена за провеждане на всички видове избори, съобразно чл. 46, ал.1 от ИК, се произнася като разглежда всички жалби срещу решения на районните и общинските избирателни комисии, както и на секционните избирателни комисии извън страната. Според чл. 88, ал.1 от ИК решенията на ОИК могат да бъдат оспорени в тридневен срок от обявяването пред ЦИК, която се произнася в тридневен срок с решение. В конкретната хипотеза Централна избирателна комисия се произнася като горестоящ административен орган, а не като съдебна инстанция, поради което за нея е налице задължение за произнасяне по възникнал административно-правен спор. Оставяне без разглеждане на жалби в административни производства по Изборния кодекс, независимо от начина на сезиране, би обезсмислило изцяло производството по сигнал за нарушения, каквато възможност е предвидена изрично в чл. 87 ал.1 т.22 и чл.57 ал.1 т. 26 от ИК. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 28 от ИК, в ЦИК се води публичен регистър за жалбите и сигналите, подадени до комисията и на решенията по тях. Задължение на ЦИК е да се произнесе по жалбата, независимо от резултата на произнасяне, като липсва правомощие за оставянето ѝ без разглеждане поради липса на правен интерес /като жалба, подадена от лице сезирало ОИК със сигнал/. Следва да се отбележи, че Изборният кодекс е предвидил инстанционен контрол върху решенията на общинската избирателна комисия, независимо от крайния резултат и независимо от начина на сезиране. След като решението на Общинската избирателна комисия е приравнено по последици с административен акт, то следва да се приеме, че същият е годен да бъде предмет и на съответния инстанционен административен контрол, осъществяван от ЦИК. При изрично предвидена пред в ИК възможност и ред за подаване на сигнали, следва да се изчерпи възможността за осъществяване на административен контрол по тях, а в последствие и съдебен, ако е допустим. Както по-горе беше упоменато, в правомощията на Централната избирателна комисия липсва регламентирана процесуална възможност за постановяване на решение за оставяне без разглеждане на жалба, когато същата е предявена от страната, която е сезирала органите по ИК за произнасяне по конкретно поставени въпроси. Административните актове, каквото е решението на ОИК, подлежат на оспорване пред горестоящия административен орган, какъвто в случая се явява ЦИК. В разпоредбата на чл. 88, ал.1 от АПК са изрично предвидени случаите, в които жалбата или протестът пред горестоящият административен орган се оставят без разглеждане. Оставянето без разглеждане на жалба срещу решение на ОИК по сигнал на заинтересовано лице, би изключило възможността за осъществяване на административен или съдебен инстанционен контрол върху него, което е в противоречие с общата клауза за обжалваемост. В този смисъл е актуалната съдебна практика по този вид казуси решение по адм. д. 10158/2023г., решение по адм.д. 10295/2023г., решение по адм.д. 10487/2023г., всички на четвърто отделение на Върховния административен съд. От описаното следва извод, че ЦИК дължи произнасяне по съществото на спора, поради което оспореното решение на тази комисия следва да бъде отменено и преписката да й бъде върната за произнасяне по съответния ред. Поради горното и основание на чл. 88 ал. 1, изречение трето, във връзка с ал. 2 и чл. 58 от Изборния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,