Решение № 7988 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1334/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Й. Тренчева, против решение 442 от 28.11.2023 г., постановено от Административен съд - Добрич, по адм. д. 501/2023 г. В касационната жалба и в писмено становище от 21.05.2024г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради постановяването му при противоречие с материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и излага подробни съображения за законосъобразност на акта, като счита, че същият е издаден в съответствие със закона. Изразява становище, че в съответствие с влезлите в сила решения на Адменистретивен съд - Добрич и Върховния административен съд при предходното разглеждане на спора, е постановен административен акт, който съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Претендира отмяна на обжалвания съдебен акт, ведно с постановяване на друг акт по съществото на спора, с който да бъде отхвърлена жалбата на Община Шабла срещу решение 08/07/2/0/00600/3/01/DDS/01/15/02 от 18.05.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, като заявява искане за присъждане на направените по делото разноски. В депозираното становище от 21.05.2024 г., при условията на евентуалност, е направено възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът община Шабла, представлявана от кмета на общината, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение, по жалба на община Шабла, е прогласена нищожността на Решение за изплащане на разходи за ДДС 08/07/2/0/00600/3/01/DDS/01/15/02 от 18.05.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ и делото е върнато като преписка на органа за ново произнасяне по подадената от кандидата община Шабла заявка 08/07/0/00600/3/01/DDS/01 при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с Решение 81 от 16.03.2022г. по адм.д. 603/2021г. по описа на Административен съд- Добрич и Решение 10295 от 15.11.2022г. по адм.д. 5159/ 2022г. по описа на Върховен административен съд. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд - Добрич е приел, че е налице основание за прилагането на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като с оспореното решение административният орган е пререшил въпрос, по който вече има произнасяне с влезли в сила съдебни решения. Решението е неправилно- същото е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон Противно на първостепенния съд, настоящият състав намира, че административният орган е изпълнил дадените задължителни указания при предходното разглеждане на спора. В мотивите на съдебно решение 10295 от 15.11.2022 г. по адм. д. 5159/2022 г. по описа на Върховен административен съд, с което е потвърдено решение 81 от 16.03.2022 г., постановено по адм. д. 603/2021 г. по описа на Административен съд - град Добрич, отменящо първоначално издадения административен акт, подробно е посочено какво е следвало да съдържа последният, за да съответства на изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК. Установява се, че в Решение 08/07/2/0/00600/3/01/DDS/01/15/02 от 18.05.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ е визирано писмо от 20.10.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в което, видно от мотивите на горецитираното решение на ВАС, съдът приема, че се съдържат достатъчно основания, при които Фондът извършва плащания за разходи за ДДС, а именно Постановление 121 от 01.04.2021 г. за одобряване на допълнителни разходи за 2021 г. по бюджета на Държавен фонд Земеделие за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по ПРСР. Посочена е и разпоредбата на чл. 65, ал. 7 от Постановление 374 на МС от 22.12.2016 г. при определяне финансирането на разходи за ДДС по ал. 5 и ал. 6 и че ДФЗ приспада разликата между изплатената сума за ДДС по ал. 4 и сумата за ДДС, получена на основата на реално извършените и допустими за финансиране разходи по ПРСР. Следва да бъде подчертано, че според Върховния административен съд, в цитираното писмо подробно са описани допустимата субсидия и допустимия разход за ДДС по него, но е в противоречие с константната съдебна практика, според която мотивите на обжалвания административния акт, ако не се съдържат в самия него, то следва да са изложени в документ, съставен преди издаването му . Настоящият състав намира, че именно съобразно тези указания при изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, при издаването на процесното решение за изплащане на разходи за ДДС, административният орган ясно и детайлно, включително и в табличен вид е посочил както фактите, така и основанието за издаване на същото, а именно Постановление 121 от 01.04.2021 г. за одобряване на допълнителни разходи за 2021 г. по бюджета на Държавен фонд Земеделие за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 и Постановление 374 на МС от 22.12.2016 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2017 г. Съгласно чл. 65, ал. 7 от Постановление 374 на МС от 22.12.2016 г.: При определяне финансирането на разходи за ДДС по ал. 5 и ал. 6 Държавен фонд Земеделие приспада разликата между изплатената сума за ДДС по ал.4 и сумата за ДДС, получена на основата на реално извършените и допустими за финансово подпомагане разходи по ПРСР или ОПРСП/ПМДР . Подробно е посочен обхвата на заявените за финансиране суми, включително и разходите за ДДС и какъв е размерът на допустимите за финансиране разходи и ДДС. По изложените съображения изцяло неоснователен се явява изводът на административния съд, че обжалваното уведомително писмо противоречи на влязло в сила съдебно решение, респективно не е налице хипотезата на чл.177, ал.2 АПК. Извън изложеното и в подкрепа на извода за неоснователността на депозираната пред първостепенния съд жалба, следва да бъде подчертано следното: В процесния случай одобрените разходи за финансиране на ДДС са определени в размер на 20 на сто от одобрената за финансиране сума по заявката за окончателно плащане и в съответствие с Постановление 121 от 01.04.2021 г. за одобряване на допълнителни разходи за 2021 г. по бюджета на Държавен фонд Земеделие за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини и Постановление 374 на МС от 22.12.2016 г. за изпълнение на държавния бюджет на РБ за 2017 г. Размерът на одобреното и изплатено ДДС е съобразено и с подаденото от община Шабла искане за финансиране на разходи за ДДС. Намаляването на размера на разходите за възстановяване на ДДС в случая е свързано с приетите за недопустими разходи по изпълнение на договора с изпълнителя, респ. допустими и реално извършени такива, в т.ч. както разходи, така и ДДС върху тях. По тези съображения и горепосоченият административен акт се явява законосъобразен. Като е приел обратното, съдът е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на община Шабла срещу Решение 08/07/2/0/00600/3/01/DDS/01/15/02 от 18.05.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. По разноските: С оглед изхода от спора и своевременно направеното от процесуалния представител на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" искане за присъждане на разноски, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, община Шабла следва да бъде осъдена да заплати на Фонда разноски в размер общо на 354.32 лв., от които 154.32 лв.- държавна такса за образуване на касационното производство и 200 лева- юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение