Решение № 17236 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8172/2013 г.

Решение № 17236 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8172/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Директора на Държавен фонд "Земеделие"-София против решение № 2939 от 30.04.2013 г., постановено по адм. дело № 973/2013 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Стойка Николова Юрова от град Варна, чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба . Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение е отменена заповед № 5/04.01.2013 г. Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е прекратено служебното правоотношение на Стойка Николова Юрова от длъжността Директор на Областна дирекция- Варна, на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ - поради придобито право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст". Установено и по делото, че със Заповед № 655/31.07.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"- Юрова е била назначена, считано от 01.08.2012 г. на длъжност -Директор на Областна дирекция -Варна. Въз основа констатациите на експерт, съда е приел, че размерът на осигурителния стаж на жалбоподателката към 04.01.2013 г. е - 31 години, 6 месеца и 19 дни, посочен от вещото лице в табличен вид. Въз основа на удостоверение, издадено от Националния осигурителен институт /НОИ/- е прието, че осигурителният стаж на Стойка Николова Юрова е в размер на 31 години и 5 месеца, изчислен за целите на отпускане на обезщетение за безработица. При тези факти, първоинстанционния съд стигнал до извода, че при издаване на оспорения административен акт - ответника в производството не е спазил приложението на материалния закон, а именно - чл. 68 КСО, в редакцията й към 04.01.2013 г. Съгласно тази правна норма, считано от 01.01.2012 г.- право на пенсия за осигурителен стаж и възраст- се придобива при навършване на 60 годишна възраст за жените и 34 години осигурителен стаж. Ето защо, Юрова имаща 31 години осигурителен стаж- не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поради факта, че няма навършени 65 години, към правно значимата дата-04.01.2013 г.- то извода на съда е, че жалбоподателката няма и правата по алинея 3 на чл. 68 КСО- изискващи минимум 15 години стаж, но достигната възраст- 65 години. Също така извода на АССГ е, че административният акт е немотивиран- нито в него, нито в друг съпровождащ го акт- не се сочат съображенията въз основа на които е прието, че лицето е достигнало до пенсионна възраст. По тези съображения, съда отменил оспорения акт. Решението е правилно и обосновано. Не може да бъде споделен довода на касатора, че съда неправилно е ценил представени по делото писмени доказателства, включително и заключението на експерта, относно осигурителния стаж на Юрова, доколкото същата сама е посочила в автобиографията си, че е постъпила на работа през 1970 г., поради което от него момент е изчислен е осигурителният й стаж. Несъстоятелен довод. Удостоверяването на осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване - няма декларативен характер и са ирелевантни фактите в тази насока, сочени в биографии, декларации и други документи, изхождащи от лицето, чийто осигурителен стаж следва да бъде удостоверен. Правилно и обосновано съда е приел, въз основа на отбелязвания в трудовата и служебна книжка на Юрова и констатациите на експерт, че към 04.01.2013 години - същата не е имала изискуемият се 34 години осигурителен стаж. Предвид на изложеното оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от пълномощника на касационния ответник касаторът следва да бъде осъден да му заплати разноски по делото в размер на 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,