Решение № 9012 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16897/2013 г.

Решение № 9012 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16897/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Директорът на дирекция "Български документи за самоличност" при Министерството на вътрешните работи е подал касационна жалба срещу решението от 16.09.2013 г. по адм. дело № 7306/2010 г. по описа на Административния съд – София-град в частта, в която Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати на З. П. Я. сумата 4000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 5.02.2010 г. - 19.08.2010 г. от заповед №[ЕГН]/7.08.2003 г. на началника на направление "Документи за самоличност" при дирекция "Национална служба Полиция", както и разноски в размер на 1406 лева. Направени са оплаквания за недопустимост и за неправилност на решението в обжалваната част поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и поискано да бъде отменено. Решението е било обжалвано и от З. П. Я. в частта, в която за разликата над уважения размер от 4000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева е бил отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта за отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 230 000 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявените искове да се уважат в пълен размер. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното : Административният съд е приел за разглеждане исковете на З. П. Я. срещу Министерството на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 230 000 лева, причинени в периода 7.03.2003 г. - 26.05.2011 г. от незаконосъобразната заповед №[ЕГН]/07.08.2003 г. на началника на направление "Документи за самоличност" при Дирекция "Национална служба Полиция", с която й е била наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност. В исковата молба се твърди, че ищцата понесла неимуществени вреди, изразяващи се в публично оскърбление, обида, стрес, унижаване на честта и достойнството, злепоставяне на доброто име пред обществото, накърняване на отношенията в семейството на ищцата, нарушение на правото й на зачитане на личния живот, психологически шок, изразяващ се в многократни пристъпи и напрежение и страх от нейното бъдеще, затруднения и неудобство, чувството на безпомощност, както и имуществени вреди, свързани с невъзможността да работи в чужбина със значително по-високо възнаграждение, оставането без жилище и без средства за препитание. В молба от 26.08.2012 г., с която е направено уточнение на исковата молба, ищцата е заявила, че заповед №[ЕГН]/07.08.2003 г. на началника на направление "Документи за самоличност" при дирекция "Национална служба Полиция" не й е била връчена. Един ден кварталният полицай й поискал задграничния паспорт, без да даде обяснения. Такива не били дадени и от служители на Областната дирекция на вътрешните работи - В.. През юли 2010 г. ищцата направила пореден опит да си върне паспорта. Тогава й било обяснено, че има издадена заповед, с която й е било наложена забрана за напускане на страната. Впоследствие, с молба № 25 999/17.06.2010 г. З. Я. поискала да бъде снета административната мярка. Въз основа на събраните по делото доказателства административният съд приел за установено, че със заповед № №[ЕГН]/07.08.2003 г. на началника на направление "Документи за самоличност" при Дирекция Национална служба "Полиция" била наложена забрана за напускане на страната на З. П. Я., едноличен собственик и управител на [фирма] със седалище и адрес на управление В., поради наличието на задължения на дружеството в големи размери. По жалба, подадена от З. Я. на 5.02.2010 г., заповедта била отменена с решение № 3466/03.11.2010 г. по адм.дело №815/2010 г. по описа на Административния съд - С. град, влязло в сила на 26.05.2011г. На 17.06.2010 г. З. Я. подала чрез Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-В. до дирекция "Български документи за самоличност" молба, с която поискала отмяна на наложената й мярка за напускане на страната поради отпадане на основанието за налагането й. В молбата поискала съдействие за бързото решаване на въпроса, тъй като имала договор за работа в чужбина. Със заповед №10006116/23.06.2010 г. на директора на дирекция "Български документи за самоличност" отменил принудителната административна мярка . Въз основа на тези обстоятелства съдът приел, че датата на подаването на жалба до съда - 5.02.2010 г. е датата, на която ищцата узнала за наложеното ограничение. Освен молбата от 17.06.2010 г., тя не била подавала други искания за отмяна на забраната за напускане на страната и тъй като не доказала, че е имала конкретни предложения за работа в чужбина по трудов или граждански договор, не би могло да се направи извод, че е понесла вреди от наложеното й ограничение. Вреди от административния акт можели да се претендират само за периода от 05.02.2010 г. - 19.08.2010 г. или от момента, в който З. Я. узнала за забраната да пътува в чужбина и съществувала възможност да упражнява професията си в друга държава. Събраните гласни доказателства обаче установявали само хипотетична възможност за ищцата да работи в чужбина, поради което предявеният иск за имуществени вреди в размер на 230 000 лева бил отхвърлен. Административният съд уважил предявения иск за неимуществени вреди в размер на 4000 лева с мотиви, че в периода 05.02.2010 г. - 19.08.2010 г. ищцата понесла неимуществени вреди, тъй като семейството й не можело да замине във Великобритания, което се доказвало от приетите като доказателства работна карта, фиш от спешна медицинска помощ от 11.07.2010 г. и свидетелски показания. В останалата част до пълния предявен размер от 20 000 лева искът за обезщетение за неимуществени вреди бил отхвърлен. Касационната инстанция намира, че постановеното решение е недопустимо. В молбата на З. П. от 3.06.2010 г., въз основа на която е започнало производството, е направено искане за отмяна на заповед №[ЕГН]/7.08.2003 г. на началника на направление "Български документи за самоличност" при дирекция "Националната служба Полиция" и за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 250 000 лева. В тази молба ищцата не е посочила ответник по предявените искове. С определение от 4.10.2010 г. административният съд разделил производството, като по исковите претенции на З. Я. е образувано адм.дело №7306/2010 г. В определение от 17.12.2010 г. съдът направил извод, че ответник по исковете следва да е Министерството на вътрешните работи, представлявано от дирекция "Български документи за самоличност", и разпоредил изпращането на препис от исковата молба на Министерството на вътрешните работи чрез директора на дирекция "Български документи за самоличност". С молба от 3.08.2012 г. дирекция "Български документи за самоличност" при Министерството на вътрешните работи възразила срещу допустимостта на получената искова молба, в която не е посочен ответник в нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК. По съображения, че дирекцията не е правосубектна и не може да бъде ответник, е поискано прекратяването на делото. В отговор, с молба от 26.08.2012 г., З. Я. уточнила, че ответник по предявените искове е дирекция "Български документи за самоличност" при Министерството на вътрешните работи, като правоприемник на направление "Български документи за самоличност" при дирекция " Националната служба Полиция". Съгласно чл. 129 ГПК, субсидиарно приложим по силата на чл. 144 АПК в исковите производства по глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, съдът извършва проверка за редовността на исковата молба. Вписването на ответник е условие за редовност на исковата молба. Съдът няма право да сочи ответната страна вместо ищеца и следва да остави исковата молба без движение, ако в нея не се съдържа името/наименованието на ответника. Друга проверка, която съдът е длъжен да направи при постъпването на исковата молба, е проверката за допустимост на иска (чл.130 ГПК). Предявяването на иск от и срещу правоспособни страни е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. При положение, че ищцата е посочила неправосубектен ответник, първоинстанционният съд е трябвало да прекрати производството. Съдът няма право нито да прави заключение за възможния ответник, както е постъпил по това дело, нито да замества ищеца в избора на ответник. Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, както е записано в чл. 205 от Административнопроцесуалния кодекс, се предявяват срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Исковете за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди по молбата на З. Я. са предявени срещу вътрешна административна структура на Министерството на вътрешните работи, предвидена в чл.9, ал.1,т.6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, която не е юридическо лице. Юридически лица съгласно чл.10, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи са само главните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Дирекция "Български документи за самоличност" не е юридическо лице, поради което тя не може да бъде ответник по делата. Освен тези процесуални нарушения, които водят до недопустимост на съдебното решение, първоинстанционният съд е допуснал и други със същата тежест. Съдът е постановил решението си по отношение на Министерството на вътрешните работи, въпреки че за заседанията по делото е призовавал като ответник дирекция "Български документи за самоличност". Възприетатата от съда формулировка, записана в протоколите на проведените открити съдебни заседания, според която ответник е "юридическото лице Министерството на вътрешните работи, представлявано от директора на дирекция "Български документи за самоличност", се основава на буквален прочит на разпоредбата на чл.205 АПК и не съответства на процесуалните правила за представителството на юридическите лица. Съгласно чл. 30, ал. 1 ГПК юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. Дирекция "Български документи за самоличност" не може да представлява Министерството на вътрешните работи, тъй като то се представлява от министъра на вътрешните работи (чл.20, ал.2 ЗМВР). С оглед констатираните нарушения, които засягат допустимостта на цялото решение, то следва да се обезсили, включително и в частта, в която е уважен предявения от З. Я. иск за обезщетение за неимуществени вреди, и да се прекрати съдебното производство. За пълнота на касационната проверка следва да се отбележи, че подадената от З. Я. касационна жалба в частта, в която са били отхвърлени предявените искове за обезщетение за вреди, е неоснователна. Държавата отговоря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая обаче не се установяват понесени от ищцата вреди, които да подлежат на обезщетяване. Не са били доказани твърденията й, че паспортът й бил иззет и че не е могла да получи обяснение за това от компетентните институции. Фактите по случая сочат, че в продължение на 7 години след издаването на заповедта от нейна страна не са били предприети никакви действия срещу ограничението, което подкрепя извода на административния съд, че то не й е било известно. Така е приел и съдът, който през 2010 година е допуснал за разглеждане жалбата й срещу заповед № №[ЕГН]/07.08.2003 г. на началника на направление "Документи за самоличност". При положение, че не е била уведомена за принудителната административна мярка и мярката не е била приведена в изпълнение, за ищцата не биха могли да настъпят неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, злепоставяне в обществото, засягане на достойнството й, влошаване на здравословното й състояние. Същата преценка е относима и към претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, каквито не биха могли да се проявят, тъй като З. Я. не е имала назначение на работа в чужбина с конкретно определено възнаграждение, което не е могла да заеме поради наложеното й ограничение. Не са били доказани и твърденията й, че по причина на принудителната административна мярка е останала без жилище и средства за препитания. Принудителната мярка е била отменена скоро след узнаването й , няколко дни след подаването на искане от З. Я., дори без да се изчака произнасянето на съда, което изключва каквато и да е реална възможност за възникването на вреди. С оглед изхода на делото направените от жалбоподателката Я. разноски следва да останат в нейна тежест. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд