Решение № 126 от 7.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10632/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Й., гражданка на Република Турция, подадена чрез пълномощник адв. С. Мехмед. Жалбата е против решение 24954 от 21.07.2025 г. по адм. д. 5716/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С него е отхвърлена жалбата на М. Й. срещу отказ за издаване на виза тип D от 19.04.2025 г., издаден от Първи секретар Консул в Генералното консулство на Република България в гр. Истанбул, Република Турция. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение. Претендират се и разноски по делото. Ответникът Първи секретар Консул в Генералното консулство на Република България в гр. Истанбул, Република Турция, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Административен съд - София-град е правилно и липсват отменителните касационни основания, визирани в чл.209, т.3 от АПК. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд София-град е бил отказ от 19.04.2024 г. на Първи секретар Консул в Генералното консулство на Република България в гр. Истанбул, Република Турция. С него М. Й. на основание чл.10, ал.1 т.17 от ЗЧРБ е отказано издаването на виза тип D с мотивите, че чужденката няма намерение да се установи трайно в Република България и целта на заявената виза Д е да възстанови българското си гражданство. С решението си съдът е отхвърлил жалбата срещу административния акт. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на административнпроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът е възприел мотивите на административния орган, че заявителката няма намерение да се установи трайно в Република България, а да възстанови българското си гражданство, за което не са били налице условията на чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ. Постановеното решение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя изводите на административния съд, че актът е издаден при правилно приложение на материалния закон. Постановеното решение е в разрез с данните по делото, събрани от представените в административната преписка доказателства и събраните такива в съдебното производство. На първо място неоснователен и неотносим към процесния случай е доводът, че чужденката не отговаря на условията на чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ, а именно да представлява лице, което не е от български произход, родено е на територията на Република България, изгубило е българското си гражданство по изселнически спогодби или е освободено от българско гражданство и желае трайно да се установи на територията на страната. Факт е, че жалбоподателката е била вписана в регистрите на населението от 1970 г. и е изселена за Република Турция през 1978 г., но в случая този факт е бил инцидентно споменат като приложение към заявлението за виза тип D и лицето не се позовава на него, нито е подавало искане за получаване на разрешение за постоянно пребиваване на специалното основание по чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ. С оспорения пред първоинстанционния съд административен акт е отказано издаването на виза тип D на основание чл.10, ал.1 т.17 от ЗЧРБ. Според тази разпоредба в първата му хипотеза исканата виза тип D може да бъде отказана когато чужденецът не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. Като фактически основания в оспорения административен акт е посочено, че М. Й. няма намерение да се установи трайно в Република България и целта на заявената виза Д е да възстанови българското си гражданство. В случая от събраните в административното и съдебното производство доказателства не се установява основанието за постановения отказ по чл.10, ал.1 т.17, пр.1 от ЗЧРБ, а изложените фактически основания не могат да обосноват такъв отказ, предвид следното: Към административната преписка е приложена декларация от М. Й.. Тя представлява писмено доказателство по чл.43 от АПК, чиито констатации не са оборени по никакъв начин. С тази декларация чужденката е заявила, че ще се установи трайно в Република България на адрес в гр.Кърджали, [жк] [адрес]. Сред доказателствата в административната преписка е приложена и декларация от 16.08.2023 г. от Ф. И. С., съгласно която тя, като собственик на имот, находящ се гр.Кърджали, [жк] [адрес], е съгласна М. Й. да ползва жилището или една стая от него за период от пет години. Освен това е представен и договор за безвъзмездно предоставяне на посоченото жилище - също от 16.08.2023 г. В допълнение на това в съдебното производство пред административния съд са събрани и показанията на свидетел С. А.-М., която е заявила, че познава М. Й. от няколко години и тя има намерение да остане постоянно в България. При така събраните доказателства /посочени в предходния абзац/ не може да бъде споделен изводът в оспорения административен акт, че М. Й. няма намерение да се установи трайно в Република България, нито че тя не доказва достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. В действителност липсват каквито и да е доказателства, които да оборват коментираните в предходния абзац доказателства. Неправилно административният орган се е основал на становище от 22.03.2024г. на Областна дирекция на МВР Кърджали, според което при извършена на 13.03.2024г. проверка на заявения адрес на пребиваване собственикът на жилището Ф. И. С. е заявила, че целта на М. Й. за получаване на виза тип D е тя да възстанови българското си гражданство. От така удостовереното от проверката от 13.03.2024г. не може да се направи извод, че М. Й. няма намерение да се установи трайно в Република България. Желанието на чужденката да възстанови българското си гражданство не изключва нейното намерение да се установи трайно в България. Напротив точно то свидетелства за нейно желание да живее по-дълго в България. Получаването на гражданство би могло да последва, ако чужденецът пребивава трайно на територията на страната и отговаря на законовите изисквания за това. Намерението на чужденец да получи гражданство не следва да се тълкува в смисъл, че същият не отговаря на условията за пребиваване. В подкрепа на намерението на М. Й. да живее в България е и безспорно установеното, че тя е родена в България, има роднини тук и вече е пенсионер от Турция. В решението си административния съд е изложил мотиви, че по делото не са представени доказателства за наличието на трайни връзки с България, нито данни за семейството на М. Й., както и данни за регулярни доходи от пенсия или договор, което водело до извода, че липсва ясно очертана цел за това какви са истинските намерения на чужденеца, налагащи издаване на виза за дългосрочно пребиваване. Гореизброеното следва да се счита за ирелевантно в настоящия случай, вземайки предвид всички доказателства по делото, които водят към установяване на целта и условията на заявеното пребиваване, установявайки по несъмнен начин намеренията на жалбоподателката. Неправилността на решението налага неговата отмяна. Доколкото не са налице предпоставките на чл. 222, ал. 2 от АПК, спорът следва да бъде разрешен по същество. Ето защо оспореният отказ следва да бъде отменен като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗЧРБ. А преписката следва да се изпрати на органа за ново произнасяне по заявлението на касатора за издаване на виза. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски като основателно следва да бъде уважено. Разноските са в общ размер на 80 лв. 10лв. д.т. за първоинстанционното производство и 70 лв. д.т. за касационното такова. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд